Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 373 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3256/2025
Вид
Определение № 373
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Радослав Радев, Недялка Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503256 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №4373/30.09.2025г. по гр.д.

№2121/2024г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да не се присъжда адвокатско възнаграждение.

В срока не е постъпил отговор на частната жалба от ответника.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.55 от ЗЗД против горепосочения ответник.Приключило е с уважаване на исковата претенция спрямо него,като на процесуалния представител на ищеца са били присъдени разноски в размер на 400лв. на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

Действително делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност,но по него са предявени два иска.НМРАВ и по специално разпоредбата на чл.7,ал.2 от същата предвижда заплащането на адвокатското възнаграждение да става при определени суми и определен минимум,какъвто в случая е игнориран.Това е така,защото чл.7,ал.2,т.1 предвижда заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. да става при интерес до 1000лв.В настоящия случай интереса е в размер до 1000лв.,но както се посочи,предявени са два иска.Съдът не е обвързан от определения от страните хонорар за 1 адвокат,още повече,че същия е при условията на чл.38,ал.1 от ЗА и следва размера на възнаграждението да се определи от съда.В настоящия случай съдът е преценил,че с оглед фактическата и правна сложност на казуса и размера на материалния интерес,както и заседанията,които са проведени по делото,е определил размера на адвокатското възнаграждение в размер на 400лв.Това е така,защото на адвоката се дължи възнаграждение за извършената от него работа,като съдът не е обвързан да изследва отношенията между страните и защо се претендира възнаграждението да се определи по реда на чл.38 от ЗА.Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя,че не се дължи възнаграждение,тъй като налице е злоупотреба с право.Напротив не е налице злоупотреба с право,а лицето,завело делото,е в неизгодната позиция на получилия кредит.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира определението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4373/30.09.2025г. по гр.д.№2121/2024г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503256 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №4373/30.09.2025г. по гр.д.

№2121/2024г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да не се присъжда адвокатско възнаграждение.

В срока не е постъпил отговор на частната жалба от ответника.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.55 от ЗЗД против горепосочения ответник.Приключило е с уважаване на исковата претенция спрямо него,като на процесуалния представител на ищеца са били присъдени разноски в размер на 400лв. на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

Действително делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност,но по него са предявени два иска.НМРАВ и по специално разпоредбата на чл.7,ал.2 от същата предвижда заплащането на адвокатското възнаграждение да става при определени суми и определен минимум,какъвто в случая е игнориран.Това е така,защото чл.7,ал.2,т.1 предвижда заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. да става при интерес до 1000лв.В настоящия случай интереса е в размер до 1000лв.,но както се посочи,предявени са два иска.Съдът не е обвързан от определения от страните хонорар за 1 адвокат,още повече,че същия е при условията на чл.38,ал.1 от ЗА и следва размера на възнаграждението да се определи от съда.В настоящия случай съдът е преценил,че с оглед фактическата и правна сложност на казуса и размера на материалния интерес,както и заседанията,които са проведени по делото,е определил размера на адвокатското възнаграждение в размер на 400лв.Това е така,защото на адвоката се дължи възнаграждение за извършената от него работа,като съдът не е обвързан да изследва отношенията между страните и защо се претендира възнаграждението да се определи по реда на чл.38 от ЗА.Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя,че не се дължи възнаграждение,тъй като налице е злоупотреба с право.Напротив не е налице злоупотреба с право,а лицето,завело делото,е в неизгодната позиция на получилия кредит.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира определението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4373/30.09.2025г. по гр.д.№2121/2024г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2