Разпореждане № 89991 от 06.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 89991 гр. София, 06.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110130258 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 184004/27.05.2025 г., с клеймо от 22.05.2025 г., от **********, ЕИК ******, * * * * * * * * * с р е щ у „ЗАССТРАХОВАТЕЛНА ********, ЕИК *******, *********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1007.69 лева, представляващо дължимо регресно вземане по заведена щета, образувана в следствие за вреди, причинени от настъпило ПТП, на 19.07.2024г. г. около 17.10 часа, в гр. *******, на ******, между л.а. Рено с ДК№ СВ ***** РВ и мотор Хонда с ДК№ СТ X *****, при което мотор Хонда с ДК№ СТ X *****, движейки се праволинейно удря от дясната страна л.а.

Рено с ДК№ СВ ***** РВ, който в това време прави завой, за да влезе в паркинг и дава ляв мигач, в резултат на което ПТП са възникнали имуществени вреди в размер на 1007.69 лева, за което ПТП е съставен двустранен констативен протокол ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (22.05.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че на 19.07.2024г. в гр. ******* на ул. Ангел Кънчев и ул. Христо Ботев е станало ПТП, мотор Хонда с ДК№ СТ X ***** удря в дясната страна л.а. Рено с ДК№ СВ ***** РВ, който през това време дава ляв мигач за да влезе в паркинг, като в същото време мотор Хонда с ДК№ СТ X ***** удря автомобила в дясната страна, вследствие на което са нанесени щети на л.а. Рено с ДК№ СВ ***** РВ в размер на 1007.69 лева.

Твърди се, че между ищеца и собственика на л.а. Рено с ДК№ СВ ***** РВ има валиден договор „Каско“, по който договор е предявена застрахователна претенция при ищеца за нанесени вреди, вследствие от цитираното ПТП. Вредите били оценени в размер на 1007.69 лева. Сочи се, че 1 собственика на мотор Хонда с ДК№ СТ X ***** имал сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника към датата на ПТП.

Твърди се, че ищецът изплатил на увредения автомобил разходите по неговото възстановяване. Посочва, че след това предявил претенция пред ответника за заплащане на изплатената от ищеца сума по договора Каско.

Твърди, че ответникът не е платил сумата. Ето защо предявява настоящото исковото претенция.

На основание чл. 127 ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ******* Банка „******** с IBAN; *********.

Моли от съда да се изплати претендираните суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, който списък инкорпорира в ИМ.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Преписка по щета№ 0500919888 от 22.07.2024г. - 4стр.

2. Застрахователен договор КАСКО на МПС №00500100544198/27.11.23г. и приложимите Общи условия към него; 3. Двустранен констативен протокол за ПТП 4. Снимков материал- 10 бр. снимки 5. Възлагателно писмо 6. Приемо предавателен протокол 7.

Фактура № 0100041998 8. Доклад по щета- 2 Стр. 9. Банково извлечение от 12.03.2024г .Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно авто-техническа експертиза (САТЕ), ако се оспорва механизма, на която след запознаване с представените към исковата молба доказателства и разпита на светителите: 1.

Какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП; 2. Дали от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования л.а. "Рено" с ДК№ СВ ***** РВ се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП; 3. Каква е стойността на щетите по средно- пазарни цени, нанесени на л.а. Рено с ДК№ „СВ ***** РВ", определена към датата на застрахователното събитие;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 2 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПКе приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.

Искът за главница е 1007.69 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 5 от делото).

По доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК, като при неизпълнение на указания, съдът ще приеме, че процесуалното действие за неизвършено, на основание чл.101 ГПК.

3

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ 4 за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ***** на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.