Решение № 762 от 08.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Варна, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110201656 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.

П. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович" №114, ет.2, ап.2, депозирана чрез процесуален представител-адв.А.А. от ВАК против Наказателно постановление №23-0001743/01.11.2021 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител, който моли за отмяна на НП на изложените в жалбата основания.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.09.2021г. възз.А. извършвал обществен превоз на товари – (дрехи втора употреба в контейнер) по маршрут от гр. Варна до с. Слънчево, с влекач марка „Волво“ от кат. N3, с per. № В5698РВ с прикачено полуремарке с peг. № В7162ЕК и двете собственост на превозвача. Около 14.45ч., по пътя за с. Тополи, срещу печатница „Изток-Варна“, в посока с. Тополи, той бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св.К.К.. При проверка на документите - пътен лист № 7886/26.09.2021 г. и товарителница от дата 28.09.2021г., проверяващите органи установили, че възз. превозва товара по горепосочения маршрут. В хода на проверката било установено още, че възз. извършва гореописания превоз с МПС от категория N3 без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност /УПГ/. В хода на проверката, той представил УПГ № 405498 със срок на валидност до 04.08.2021 г., като на водача не било издадено ново УПГ.

При горните констатации св.К. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл. 87, т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ , тъй като извършва гореописания превоз с МПС от категория N3 без да притежава валидно УПГ. Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия ден, а въззивникът го подписал, като посочил, че няма възражения . В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 87, т.2 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Наказателното постановление било връчено лично на А. на 29.11.2022г.. В законоустановения 14-дневен срок, на 02.12.2022г. /видно от входящия печат/, чрез Директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, А. депозирал жалба до РСВарна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

2

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист, тахографски лист, копие от УПГ на водач, справка регистъра за психологическа годност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал.

1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „директор“ на дирекция „Автомобилна администрация“.

Съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са 3 дата и място на извършване както и нарушените подзаконовите и законови норми.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство.

В случая няма спор по фактическата обстановка, като с оглед на изтеклия срок на валидност на УПГ на възз., АНО е счел за нарушена нормата на чл. 87, т. 2 от Наредба 33/1999 г.. Същата вменява в задължение на водача на автомобил за обществен превоз на товари да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване на Съюзно ниво са въведени с Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства. Видно от съображения 8 и 9 от Директивата, същата има за цел хармонизиране на критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление, като [с цел осигуряване на пътната безопасност] на държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства - вж.

Приложение ІІІ от Директивата. Директива 2006/126 е транспонирана в националното законодателство с разпоредбите на ЗДвП ( § 35, т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП - ДВ, бр-54 от 2010, изм. и доп. бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) и с приетата на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП - Наредба № 36/2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба № 36/2006 на МТС/. Именно на база изискванията на чл. 7 и чл. 8 от тази Наредба 36/2006 г. са всички препращащи към нея норми с оглед на изричното позоваване в чл. 7а и чл. 7, ал.

3 от ЗАвПр, а именно тези по чл. 87, т. 2 вр. чл. 89 от Наредба 33/1999 г., чл. 18, т. 4 от Наредба 34/99 г., чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/2002 г. Горното идва да покаже, че извън регулационната рамка на ЗАвПр са изискванията за психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари и такива за собствена сметка. Това е така защото, ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички обществени отношения тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки за физическа и умствена годност за управление на превозно средство /съображение 9 и чл. 7 от Директивата/, като не въвеждат изисквания, специално за т. нар. международен превоз на товари. Всъщност дори и цитираната в 4

НП разпоредба от Наредба 33/1999 г. изрично препраща към общо приложимата норма на Наредба № 36/2006 г., издадена по приложението на чл. 152 от ЗДвП , както изрично е посочено в § 2 от ПЗР на същата. По силата на законовата делегация самият ЗАвПр препраща към ЗДвП и посочената наредба.

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и именно поради това е препратката към наредбата по приложението на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно Наредба № 36/2006 г., във всички поднормативни актове по приложението на ЗАвП,. Психологическото изследване, провеждано по реда на Наредба № 36/2006 г. има за цел да установи психологическата годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия.

По друг начин посочено, изискването за психологическа годност, на което се твърди, че възз. не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на административна валидност, не се урежда от Наредба № 33/1999 г. /която само посочва изискуемите документи към превозвачите и водачите съгласно/, а от чл. 8, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 36/2002 г., която не е издадена на основание приложението на ЗАвПр, а на ЗДвП, който урежда общо всички отношения за придобиване на правоспособност за съответна категория и изискуемите документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване на психологическа годност. ЗАвПр не урежда изисквания за психологическа годност и за издаване на свидетелства за управление и/или тяхното подновяване, независимо дали се касае за международен или както е в конкретния случай на обществен превоз на товари. Съответно на чл. 7, ал. 2 от ЗНА подзаконовите му наредби не могат да уредят такива отношения, но могат да препратят към други, уреждащи такава материя.

Следва да се подчертае още, че за разлика от общо посочената и бланкетна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, гласяща, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение, е налице изрична такава - чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, /Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г. /, съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност. В тази санкционна норма се съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция /правило за поведение на правните субекти/ и санкция и тя е приложима за всички, които извършват обществен 5 превоз на товари.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36cb7445-f2cf-4a30-a30f-db6fc2187e0e