Решение № 260750 от 30.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

260750/30.7.2021г. гр.Варна, 30.07.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ДИМОВА при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 665 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.А.Х. *** срещу Наказателно постановление № 20-0819-003363/30.09.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 10,00лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, както и административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при неправилно изяснена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител- адв.Жожев от ВАК, който поддържа жалбата и привежда допълнителни аргументи за маловажност на случая.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 05.08.2020г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Туарег” с рег.№ В 8659 РК по бул.“Христо Ботев“ в гр.Варна, в посока изхода на града. Същевременно по посочената улица пред жалбоподателя се движел лек автомобил с рег.№ В 5575 ВВ, управляван от лицето Н.К.К.. Около 19,15ч., в близост до спирка „Кораборемонтен завод“ св.К. намалил скоростта на движение, за да изчака движещите се пред него автомобили, при което упавляваното от жалбоподателя превозно средство блъснало автомобила на свидетеля в задната част. Двамата водачи спрели и обсъдили настъпилото произшествие, като решили да се изтеглят и да спрат на отбивка след Аспаруховия мост, за да не пречат на движението и да съставят двустранен констативен потокол.

Св.К. преминал по моста и спрял на уговореното място, но жалбоподателят го подминал и се отдалечил, без да спре. На следващия ден свидетелят депозирал жалба до началника на Сектор „Пътна полиция“-Варна, в която съобщил за случилото се и посочил регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя.

Изясняването на обстоятелствата по случая било възложено на свидетелите С.Г.Г. и И.С. Хистов, които установили самоличността на жалбоподателя, снели обяснения от двамата водачи и извършили проверка на всички обстоятелства. Във връзка с констатациите при проверката на 13.08.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при управление на процесния автомобил не е оставил достатъчна дистанция от намаляващия и спиращ автомобил пед него и го е блъснал в задната част, като е причинил ПТП с материални щети; за това, че не е останал да установи последиците и е напуснал произшествието, както и за това, че не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.09.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б.Х. била наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, която в основни линии не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите С.Г.Г., И.С. Хистов и Н.К.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г. и Х. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Освен за обстоятелствата около настъпването на произшествието, в показанията на св.Г. се съдържа и информация, че при съставянето на акта жалбоподателят не е носил контролен талон към свидетелството си за правоуправление.

От особено съществено значение са показанията на св.К., който непосредствено е възприел настъпването на произшествието и действията на нарушителя. Макар и като участник в инцидента К. да не се явява напълно непредубеден и незаинтересуван свидетел, съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства и от приложените писмени доказателства.

От последните с най-съществено значени са приобщените копия от Протокол за ПТП, Декларация от 13.08.2020. (в която жалбоподателят удостоверил, че на посочената в НП дата е управлявал лично процесния автомобил), Жалба от Н.К. и др., които кореспондират както помежду си, така и на показанията на свидетелите, като позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл.23, ал.1 от