Решение № 38 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно наказателно дело № 20241110213104 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. И. Т., подадена чрез адв. З. С., срещу заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-142/03.09.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от П. М. П. – инспектор в ГДБОП-МВР.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в нея не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя Т., а единствено такива, касаещи друго лице. Твърди се също така, че Т. не е извършвал действия, които да попадат в приложното поле на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Излагат се доводи за несъответствие на заповедта с целта на ЗМВР и с принципа за съразмерност. Моли се заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В., подържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски. В депозирани писмени бележки се релевират подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата, се представлява в откритото съдебно заседание от юрк. Б., който моли жалбата да бъде оставена без уважение, като в писмени 1 бележки се излагат доводи за законосъобразност на издадената заповед.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.09.2024 г. в 10.00 ч. жалбоподателят А. И. Т. бил задържан на основание издадена от П. М. П. – заемащ длъжността инспектор в ГДБОПМВР, заповед за задържане с рег. № 1266зз-142/03.09.2024 г. за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В заповедта било посочено, че са налице данни, че лицето е участник в ОПГ, извършващо престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. чл.248а, ал.2, ал.5 от НК, както и че за А. А.ов Т. с ЕГН ********** са придобити данни, че е ръководител на ОПГ за злоупотреби с финансови средства от фондове, принадлежащи или предоставени от Европейския съюз, във връзка с което е образувано ДП № 47/2024г. по описа на ГДБОП-МВР; лицето се задържа с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването по воденото досъдебно производство, както и предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършваната престъпна дейност - обстоятелства, които биха довели до разконспириране на извършваните мероприятия, укриване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстване възможността за събиране на годни доказателства по воденото разследване. Препис от заповедта бил връчен на задържаното лице. В 16.40 ч. бил извършен личен обиск на Т., за което бил съставен съответен протокол. Жалбоподателят бил освободен на 03.09.2024 г. в 17.00 ч.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК –заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-142/03.09.2024 г., декларация, протокол за 2 личен обиск, разписка, удостоверение № УРИ 1266р-29085/16.09.2024 г., издадено от директора на ГДБОП-МВР.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице с рег.

№ 1266зз-142/03.09.2024 г., е издаден от компетентен орган – инспектор в ГДБОП-МВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в съответната писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни /чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР/, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка. Действително, в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочена и правната квалификация на престъплението, но простото позоваване на съответните разпоредби от НК не изпълва изискването за мотивираност на акта. Още повече, че същото не може да бъде изведено и от документите по преписката. В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, но в случая не е налице докладна записка или какъвто и да било документ, от който да се установи какви данни полицейският орган е съобразил при издаването на заповедта за задържане, което препятства съда да прецени действителното им наличие и същите покриват ли макар и занижения стандарт за обоснованото предположение по ЗМВР задържаното лице да има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Въпреки 3 дадените указания с разпореждане на съдията-докладчик относно доказателствената тежест в процеса, ответникът не прояви процесуална активност за провеждане на доказване на фактическите основания за издаването на обжалвания акт, като не са ангажирани гласни или писмени доказателства в тази насока. Същевременно конкретните факти, посочени в заповедта, а и тези, изводими от преписката по издаването й, не са достатъчно пълни и ясни, за да обезпечат както правото на задържаното лице да разбере основанията на органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото са на защита при оспорването на издадения административен акт, така и осъществяването на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на упражненото с издаването на оспорената заповед правомощие. Посочено е, макар и лаконично, в какво се е изразило участието на друго лице в рамките на ОПГ, а именно А. А.ов Т., но не са описани каквито и да било конкретни действия на жалбоподателя Т..

На следващо място, следва да се отбележи, че задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая приложената ПАМ освен фактически необоснована от гледна точка наличието на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се явява и несъответна на целта на закона.

Нарушен е и един от основните принципи на административния процес, регламентиран в чл. 6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при упражняването на административните правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за изпълнение на конкретни процесуално-следствени действия реално е било необходимо и оправдано налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На следващо място, разпоредбите 4 на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Не са налице доказателства за каквито и да било действия по разследването в рамките на образуваното ДП, извършени с участието на Т., които да са налагали ограничаване в неговото свободно придвижване, нито да е обоснована сочената в заповедта опасност от осуетяване на разследването. Единственото действие, за което са приложени доказателства в настоящото производство, е неговият обиск, извършен в 16.40 ч на 03.09.2024 г.

С оглед гореизложеното процесната заповед за задържане на лице, като издадена в нарушение на нормативно предвидените изисквания относно съдържанието на акта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, постановена в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираните като основни принципи изисквания за законност и съразмерност по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с вкл. ДДС, като са представени доказателства за реалното му заплащане и регистрация по ЗДДС. Основателно обаче се явява възражението за прекомерност, доколкото така определеният размер надвишава минимално предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) размер от 750 лева (съответно 900 лева с вкл. ДДС), делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно открито съдебно заседание. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, което се явява и съответно на обема предоставена защита.

Доколкото жалбоподателят не е представил доказателство за платена държавна такса в размер на 10 лева, дължима за образуване на настоящото съдебно производство, то същият следва да бъде осъден да заплати същата по сметка на СРС.

5

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-142/03.09.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от П. М. П. – инспектор в ГДБОП-МВР.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А.

И. Т., ЕГН *******сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН *******да заплати по сметка на СРС сумата от 10 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на НАХД № 13104/2024 г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6