Решение № 62 от 07.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Русе, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. М., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 24-1085-002188/11.07.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 лв. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като издадено при сериозни нарушения на материалния и процесуалния закон. Не отрича, че на датата на нарушението е управлявал въпросния лек автомобил. През това време преминал покрай двама полицейски служители с мотоциклети, брандирани като служебни на МВР, които били спрели на около 10 км преди Русе. След преминаването му един от тях потеглил след него. Нито един от двамата полицейски служители не му бил подавал сигнал за спиране, но въпреки това жалбоподателят предположил, че служителят на МВР е тръгнал след него поради хипотетично нарушение, с оглед на което решил да спре управлявания от него автомобил.

При него дошъл само единият от полицейските служители. Той му съобщил, 1 че извършил нарушение, изразяващо се в пресичане на пътна маркировка М1, извършвайки маневра изпреварване. Твърди, че започнал маневрата на позволено за това място от пътната маркировка, което не представлявало нарушение, но я приключил вече в зоната на М1 и нямало какво друго да направи. Тези негови възражения не били възприети от полицейския служител, който му съставил АУАН. В последния било вписано, че нямал възражения, но той реално имал, но не съобразил да ги напише, а и нямало място на бланката за това. Вписаният като свидетел полицейски служител не присъствал на проверката, той останал на място, а единствените други хора в района били служители на БГ ТОЛ на около 50 м от мястото, където жалбоподателят спрял, в посока Русе. Нямало как този акт да е бил подписан от свидетел, щом е бил предварително издаден на момента в негово отсъствие.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощеният защитник адв. С. М.. Не се установявало от доказателствата по делото дали св. К. К. е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН, а освен това от назначената по делото съдебна почеркова експертиза се установявало, че подписът, положен за този свидетел в АУАН, не е изпълнен от него. Така АУАН не се явявал подписан от свидетел въобще, в нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, както и на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Освен това самата формулировка на нарушението – на път I-5, в района на 10-ти километър, не било достатъчно добре диференцирано мястото на извършване на нарушението, защото в района на този километър характеристиките на пътната маркировка се променяли поне три пъти. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление като претендира и заплащането на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 31.07.2024 г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на 2 лично нарушителя на 17.07.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 24-1085-002188/11.07.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против П. С.

М. за това, че на 24.05.2024 г., в 10,30 ч, на път I-5 (Русе – Велико Търново), в района на 10-ти км в посока на движение гр. Русе, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № Р 7974 ВХ, като не съобразявал поведението си с положената надлъжно пътна маркировка тип М1, пресичайки я изцяло, извършвайки маневра изпреварване. С тези си действия жалбоподателят осъществил нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

От разпита на актосъставителя и на вписания като свидетел по АУАН полицейски служител не се установиха обстоятелства, касаещи извършването на нарушението. Нито един от двамата полицейски служители не успя да опише при какви конкретни обстоятелства се е случило установеното от тях нарушение, как е била предприета тази маневра и дали дори на процесната дата са се намирали в района на този пътен участък, още по-малко дали жалбоподателят е лицето, извършило процесното нарушение. И двамата свидетели са заявили, че нямат конкретен спомен за случая. При това положение и липсата на други доказателствени източници, съдът няма как да провери тезата на наказващия орган, обуславяща извършване на нарушението, доколкото то не се явява доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, а от друга страна жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен – по аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 103, ал. 2 НПК.

На следващо място, по делото е изготвена съдебна почеркова експертиза, която е установила по категоричен начин, че подписът, положен за свидетеля по акта – К. В. К., не е изпълнен от него. Така изцяло е компрометирана формата на съставения срещу жалб. М. АУАН, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото АУАН не е подписан от свидетел, който дори е посочен като очевидец, присъствал при установяване на нарушението – каквото обстоятелство дори не се и установи по категоричен начин. В този смисъл са основателни развитите от жалбоподателя доводи за нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, както и на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Неспазването на предвидената законова форма на съставяне на 3

АУАН, която изисква същият да е подписан от свидетели очевидци, е от категорията на абсолютните основания за отмяна на издаденото въз основа на такъв АУАН наказателно постановление. На следващо място, неспазването на формата на АУАН опровергава презумптивната му доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, защото от доказателствата по делото се установява, че този акт не е съставен редовно.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има правно разноски предвид правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. Същият е представил доказателства за направата на такива, а именно като е ангажирал адвокатска защита, а в самия договор за правна помощ е отбелязано, че е договорено възнаграждение 400 лв. в брой, следователно същият има характер на разписка. Тъй като наказващият орган няма самостоятелен бюджет и е част от структурата на ОД МВР – Русе, която е юридическо лице, то разноските по делото следва да бъдат възложени в нейна тежест. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено предварително от наказващия орган в съпроводителното писмо на административнонаказателната преписка, е неоснователно, доколкото е договорено адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, проведени са три съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на жалбоподателя, разпитани са двама свидетели и е назначена и приета съдебна почеркова експертиза. Тези обстоятелства обуславят и изводите на съда, че на жалб. М. следва да бъдат заплатени изцяло направените от него разноски за адвокат, макар че делото не представлява фактическа и правна сложност, а материалният интерес е само в размер на 30 лв.

На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК ОД МВР – Русе следва да бъде осъдена да заплати сумата от 199,83 лв. в по сметката на РС – Русе, представляваща поетите от бюджета на съда средства за назначената по искане на жалбоподателя съдебна почеркова експертиза.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-002188/11.07.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на П. С. М., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 лв. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.

1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР – Русе, със седалище в гр.

Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. М., ЕГН:

**********, с адрес ***, сумата от 400 лв. – разноски за производството.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР – Русе, със седалище в гр.

Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Русе в "ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД – IBAN: BG31 CECB 9790 31G5 6504 00, сумата от 199,83 лв. – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5