Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 158 от 08.11.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 926/2023
Вид
Присъда № 158
Подписан
08.11.2023
В сила
27.02.2024
Състав
Петранка Панайотова Кирова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 158/08.11.2023г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 926/2023 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против А. И. Т. от гр. Я. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Преди началото на разпоредителното заседание, пострадалият Д. заяви против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1100 лева, върху която не претендира присъждане на законна лихва. Тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като конституира пострадалия в качеството на граждански ищец.

В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Фактическата обстановка в обвинителния акт счита за безспорно установена, предвид направеното от подсъдимия признание на изложените в акта факти, а признанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното призводство доказателства. Поради това намира обвинението за доказано и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Предалга да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер, който след редуцирането му с една трета, да бъде девет месеца. Относно начина на изтърпяване на наказанието счита, че липсват пречки за прилагане института на условното осъждане и пледира същото да се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от три години. Гражданският иск прокурорът намира за основателен и доказан до размера от 1080 лева и пледира за частично негативно произнасяне по претенцията над тази сума.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и моли да му се наложи минимално наказание.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, начина на изтърпяване на наказанието, основателността и доказаността на грлажданския иск до размера от 1080 лева, служебният защитник се солидаризира изцяло със становището на прокурора, а по въпроса за размера на наказанието пледира на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер, който след редуцирането му с една трета, да бъде в законовия минимум от три месеца.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, 1 ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Около 16:00 часа на 29.07.2022 г. подсъдимият А. И. Т. от гр. Я. се разхождал по ул. Димчо Дебелянов в гр. Я.. Минавайки покрай дом № 1 забелязал, че в постройка без врата е оставен велосипед „Cross“, модел „GRX9“ и решил да го открадне. Отишъл до постройката, взел велосипеда и го отнесъл със себе си. После се свързал със свидетеля Н.Х.Я. от гр. Я. и му продал отнетия велосипед за 100 лв.

Велосипедът бил собственост свидетеля Е. И. Д. от гр. Я. и към 29.07.2023г. бил на стойност 1080 лева.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият А.ов, роден на *** ***г., бил на 35 години. Не бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.

След извършване на горното деяние – на 28.11.2022г., по отношение на подсъдимия е влязло в сила споразумението по НОХД № *** ***г. на ЯРС, с което му е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 08.11.2022г. Постановено е отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от показанията на свидетелите Н.Я., О.Г., Е. Д. и Е. Л., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият А.ов е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2022г. около 16:00 часа в гр. Я., от постройка в двор, находящ се на ул. „Д.Д. **, е отнел чужда движима вещ - велосипед „Cross“, модел „GRX9“ на стойност 1080 лева, от владението на собственика й – Е. И. Д. от гр. Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Я., които, като кореспондиращи с показанията на св. Д. и с останалите гласни доказателства, се кредитират изцяло.

От обективна страна подсъдимият е извършил деяние, осъществяващо всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки велосипеда от постройката в имота и отнасяйки го със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на 2 собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху вещта, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че вземайки велосипеда от мястото, на което е бил оставен, и отнасяйки го със себе си извършва действия по прекратяване фактическата власт на неговия собственик, предвиждал е преминаването му в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерението противозаконно да я присвои, тъй като се е разпоредил с вещта като със своя, продавайки я на свидетеля Я. за 100 лева. Разбирали са противоправния характер на извършеното, но са целяли противоправното си облагодетелстване.

Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият А.ов действително е съществил основния състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК, поради което с присъдата си ги призна за виновен по предявеното му обвинение.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от подсъдимия А.ов престъпление законът предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подсъдимия А.ов наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, давайки превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало и сравнително невисоката стойност на отнетата вещ. В досъдебна фаза подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения и към момента на извършване на деянието е бил на 35 години, поради което в случая липсват други смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна съдът отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и обстоятелството, че с оглед наличието и на друго осъждане за такова престъпление, макар и след извършване на деянието, в случая не се касае за изолирана проява. Същевременно съдът намери, че посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода и не оправдават за определяне на по-леко по размер наказание.

3

След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подс. А.ов наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета, т.е., с три месеца, и му наложи наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

С оглед обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подс. А.ов не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и предвид размера на наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, от една страна спрямо него не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова и като отчете изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за неговото поправясне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Затова, и на основание чл.66, ал.1 съдът постанови отложено изтърпяване на наказанието за минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.25, АЛ.1 ВР. ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК

И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАЙ-ТЕЖКО

НАКАЗАНИЕ

Тъй като деянията, предмет на настоящото производство и на НОХД № *** ***г. на ЯРС са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност - преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, на основание цитираните по-горе законови разпоредби съдът му наложи най-тежкото измежду определените му с тези присъди наказания, а именно, ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и на основание чл.66, ал.1 от НК, постанови отложено изтърпяване на същото за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

При това положение, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинения, съдът намери предявения против него граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен, както и за доказан от събраните по делото доказателства до размера от 1080 лева, колкото е посочената от вещото лице стойност на отнетата вещ, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1110 лева отхвърли претенцията като неоснователна. Поради липсата на направено искане, съдът не присъди законна лихва върху исковата сума.

ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА

При този изход на делото, тъй като подсъдимия беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза на делото разноски за изготвяне на 4 експертиза общо в размер на 93,60 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я.. Освен това, същият беше осъден да заплати и ДП върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 158 гр. Ямбол, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова

Съдебни

М.М.М. заседатели: С.Т.Х. при участието на секретаря Г.Б.М. и прокурора В. В. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Наказателно дело от общ характер № 20232330200926 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. Т., роден на *** *** г. в гр. Я., постоянен адрес: гр. Я., ул. М.м. **, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2022 г., в гр. Ямбол, около 16:00 часа, от постройка в двор, находящ се на ул. Димчо Дебелянов № 1 е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Cross“, модел „GRX9“ на стойност 1080 лв. от владението на собственика му Е. И. Д. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК му налага наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.