Решение № 78 от 29.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Радомир, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100890 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 21.01.2025 г. ищцата Л. Б. е сключила Договор за потребителски кредит № МММ. по силата на който ответното дружество „М.Л. ЕАД й е предоставило в заем сумата 3579,04 евро или 7000 лв. при фиксиран ГЛП от 47.00 % и ГПР от 63.70 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 8992,19 евро или 17587,20 лв., като сумата включвала главница и лихва.

Според ищцата процесният Договор за потребителски кредит № МММ.е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент от 47.00 % е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва 38,85 % към 21.01.2025 г., което съгласно установената съдебна практика противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Сочи, че договорът не отговаря и на изискванията на ЗПК, тъй като липсва ясна методика за формиране на годишния процент на разходите. Посочен е ГПР от 63.70 %, но не е ясно кои разходи са включени и как е изчислен, което поставя потребителя в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита. Това е основание за недействителност по чл. 22 ЗПК.

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма бил посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В сключения между страните договор за кредит ГПР бил увеличен по скрит 1 начин, тъй като в него не била включена дължимата допълнителна такса за експресно разглеждане.

Поддържа, че според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал, 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Сочи, че към настоящия момент е изплатила кредита предсрочно, като е внесла сумата от 3958,58 евро или 7742,30 лева. Според ищцата по един нищожен договор заемателят следвало да се върне единствено главницата по договора, какъвто бил и настоящият случай.

Всички надвнесени суми следвало да се върнат обратно на ищцата, тъй като били дадени по един нищожен договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № МММ. сключен на 21.01.2025 г. между Л. Б. и „М. Л." ЕАД, ЕИК..

Моли съда да осъди ответното дружество „М. Л." ЕАД, ЕИК . да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на сумата в размер на 379,53 евро или 742,30 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит №., сключен на 21.01.2025 г. между Л. Б. и „М.Л." ЕАД, ЕИК ..

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба като е признало исковите претенции и моли за съда да постанови решение, съгласно признанието като приеме, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и да не присъжда на ищцовата страна разноски.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна настоящия състав на решаващия съд намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК и съдът следва да постанови решение по делото съобразно направеното признание на исковите претенции от ответника, тъй като същото не противоречи на закона и на добрите нрави и същото не представлява право, с което същия не може да се разпорежда.

Предвид на гореизложеното и цитираната разпоредба на чл.237, ал.2 о т ГПК съдът 2 намира, че не следва да излага мотиви в съдебния си акт.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото.

Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. Л. Б. от САК за всеки от двата предявени иска в общ размер на 1115,82 евро /1013,82 евро за първия и 102,26 евро за втория иск/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Р.в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по предявените искове в размер на 360,19 евро.

Водим от горното и в същия смисъл,както и на осн.чл. 237, ал. 2, във вр. с ал.1 от ГПК районният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за кредит № ./21.01.2025 г., сключен между „М.Л. ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.П. К.“ № . ет. и Л. К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ..

ОСЪЖДА „М. Л.“ ЕАД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.П. К.“ №. ет.6 да заплати на Л. К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. . ет. . ап. . сумата в размер на 379,53 евро (триста седемдесет и девет евро и петдесет и три евроцента) представляваща платена без основание сума по договор за кредит № МММ./21.01.2025 г.

ОСЪЖДА „М. Л.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ул. „Р. П. К. № . ет.. да заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата от 1115,82 евро (хиляда сто и петнадесет евро и осемдесет и два цента), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „М. Л.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ул. „Р. П. К.“ № . ет.. да заплати по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 360,19 евро ( триста ишестдесет и деветнадесет евро), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Радомир, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100890 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 21.01.2025 г. ищцата Л. Б. е сключила Договор за потребителски кредит № МММ. по силата на който ответното дружество „М.Л. ЕАД й е предоставило в заем сумата 3579,04 евро или 7000 лв. при фиксиран ГЛП от 47.00 % и ГПР от 63.70 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 8992,19 евро или 17587,20 лв., като сумата включвала главница и лихва.

Според ищцата процесният Договор за потребителски кредит № МММ.е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент от 47.00 % е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва 38,85 % към 21.01.2025 г., което съгласно установената съдебна практика противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Сочи, че договорът не отговаря и на изискванията на ЗПК, тъй като липсва ясна методика за формиране на годишния процент на разходите. Посочен е ГПР от 63.70 %, но не е ясно кои разходи са включени и как е изчислен, което поставя потребителя в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита. Това е основание за недействителност по чл. 22 ЗПК.

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма бил посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В сключения между страните договор за кредит ГПР бил увеличен по скрит 1 начин, тъй като в него не била включена дължимата допълнителна такса за експресно разглеждане.

Поддържа, че според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал, 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Сочи, че към настоящия момент е изплатила кредита предсрочно, като е внесла сумата от 3958,58 евро или 7742,30 лева. Според ищцата по един нищожен договор заемателят следвало да се върне единствено главницата по договора, какъвто бил и настоящият случай.

Всички надвнесени суми следвало да се върнат обратно на ищцата, тъй като били дадени по един нищожен договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № МММ. сключен на 21.01.2025 г. между Л. Б. и „М. Л." ЕАД, ЕИК..

Моли съда да осъди ответното дружество „М. Л." ЕАД, ЕИК . да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на сумата в размер на 379,53 евро или 742,30 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит №., сключен на 21.01.2025 г. между Л. Б. и „М.Л." ЕАД, ЕИК ..

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба като е признало исковите претенции и моли за съда да постанови решение, съгласно признанието като приеме, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и да не присъжда на ищцовата страна разноски.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна настоящия състав на решаващия съд намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК и съдът следва да постанови решение по делото съобразно направеното признание на исковите претенции от ответника, тъй като същото не противоречи на закона и на добрите нрави и същото не представлява право, с което същия не може да се разпорежда.