Присъда № 35 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

Мотиви по Присъда № 35 / 29.06.2023г. постановена по ВНЧХД № 460 / 2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна

С Присъда № 260024/13.07.2022г Варненски районен съд, XXXIV с-в е признал подс. В. П. Д., ЕГН: ********** за виновна в това,че на 03.02.2021 г. в гр. Варна, се заканила с престъпление против личността на Б. К. Й. с думите „чел съм, че господ има специално място в АДА за жените предателки. Не се сърдя, но Бог да ти е на помощ! Имаш прекрасни деца и внуци!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл.144 ал.1 от НК.

На основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр.чл.78а ал.1 от НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност подс. В. П. Д. като й е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подс. В. П. Д. е била осъдена и да заплати на Б. К. Й. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 03.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 5000 лв., като неоснователен и недоказан.

В тежест на подс. Д. били поставени и направените по делото разноски в размер на 200 лв. и 50 лева - такса върху уважената част от гражданския иск .

Срещу така постановената присъда в срока по чл.319,ал.1 от НПК е подадена въззивна жалба вх. №267188/18.07.2022г. от подс.В. Драганова чрез защитника си адв.А. от АК-Варна. Обжалва се първоинстанционната присъда намерена за необоснована , постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от подс. Д., като се излагат подробни доводи и съображения в подкрепа на подадената жалба.

Доразвива се първоначалната теза, като се акцентира върху изложените от ВРС факти, които не са били очертани в тъжбата, насочена срещу подс. Д..

Навеждат се аргументи относно недоказаност авторството на деянието, поради липса на безспорни доказателства в тази насока. Иска се отмяна на присъда постановена от Районен съд- Варна по НЧХД № 810/2021г., алтернативно с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд .

В срока по чл. 322 от НПК писмени възражения не са постъпили .

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Д. се явява лично и с адв. А. А. от ВАК. Навежда подробни аргументи, относно тезата си за липса на доказателства по отношение авторството на деянието.

Моли, да бъде отменена присъдата или да бъде върнато делото на ВРС за ново разглеждане. Иска се и присъждане на разноските за правна защита.

Частният тъжител Б. Й. не се явява.

1

Представлява се от адв.Б., който изразява становище, относно твърденията изложени във въззивната жалба на подсъдимата Д..

Моли, да бъде оставена без уважение жалбата, а присъдата на ВРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна .

В производството по чл.327 от НПК пред въззивна инстанция, съдебно следствие не е провеждано.

Варненски окръжен съд, шести въззивен състав, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда в пределите на своята компетентност и съгласно разпоредбата на чл. 314, ал.1 от НПК, , приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на Б. К. Й. от гр.Варна, в която са изложени обстоятелства за извършено престъпление от частен характер , за това ,че на 03.02.2021 г. в гр. Варна, В. П. Д. се заканила с престъпление против личността на Б. К. Й. с думите „чула съм, че господ има специално място в АДА за жените предателки. Не се сърдя, но Бог да ти е на помощ! Имаш прекрасни деца и внуци!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл.144 ал.1 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Частния тъжител Б. Й. и подс. В. Д. се познавали в периода от 1992 г.1993 г. С влязло в сила Решение от 07.11.2017 г. по гр.д. № 437/2017 г. по описа на РС - Генерал Тошево брака между подсъдимата Д. и св.Д. бил прекратен. След развода им двамата водили множество граждански дела по отношение на притежаваните от тях недвижими имоти .

На 03.02.2021 г. ч. тъжител Б. Й. била призована по гр.д. № 2620/2018 г. по описа на ОС-Варна, със страни: В. П. Д. и В. Г. Д. по което свидетелствала за факти и обстоятелства, които и били известни по делото.

След приключване на съдебното заседание, ч.т. Й. поканила св.Д. и св.П. на гости в дома си, находящ се в гр.Варна, ***.

Вечерта към 20.00 часа там се събрали ч.т. Б. Й., св.С. Й., св.В. Д., св.П. П..

На същата дата - 03.02.2021 г. вечерта, подсъдимата В. Д. поканила на гости свидетелите – В. М., Ю. И. и Г. М.. Всички се събрали около 20.00 часа, вечеряли заедно като обсъждали хода на делото водено между В. и бившия и съпруг В..

Около 22:33 часа ч.т. Й. получила съобщение чрез платформа „месинджър“, собственост на Facebook(Meta) от профил с името на

2 подсъдимата Д. със следното съдържание: „Чела съм, че Господ има специално място в АДА за жените предатели. Не се сърдя, но Бог да ти е на помощ! Имаш прекрасни деца и внуци!“. След като прочела съобщението ч.т.

Й. споделила съдържанието му със св.Й., св.Д. и св.П.. Изпаднала в стрес, което довело до последващо ползване на психологически консултации при психолог - П. П..

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите В. Д., П. П., Г. М., В. М. и Ю. И. .Категорично се очертават две групи свидетелски показния.Едните в подкрепа на частното обвинение , а други в подкрепа на защитата .

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели В. Д. и П. П. като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите образуват своята логическа връзка относно изнесеното от тъжителката твърдение, че са прочели текстовото съобщение, изпратено от подс.Д. като са възприели нейната / на тъжителката / уплаха от полученото съобщение чрез приложението „месинджър“.

Същите намират потвърждение от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно удостоверение от Асоциация и превенция и работа със зависимостите – само днес, изготвена от П. П.,специалист. Било е констатирано посттравматично стресово разстройство, което е бил лекувано чрез поредица от психологически консултации от 08.02.2021г.

Била е изготвено и приобщено към доказателствата по делото и заключение на съдебно- техническа експертиза, от която заключителна част се установява,че приложеното в жалбата съобщение е изпратено на тъжителката /***/ от подсъдимата /***/ посредством лични профили в социалните мрежи на Мета.

Установено било и че съобщението със следното съдържание: *** „Челс съм, че Господ има специално място в АДА за жените предатели. Не се сърдя, но Бог да ти е на помощ! Имаш прекрасни деца и внуци! фев 03.02.2021 10:33:40 вечерта не е било манипулирано впоследствие.

Въззивният състав подобно на първата съдебна инстанция не кредитира показанията на св.Г. М. ,св.Весела М. и св.Ю. И., като некореспондиращи с другите материали по делото.

Наказателното производство по делото е образувано и водено срещу подс. В. Д., на която е повдигнато обвинение посредством подадена частна тъжба от ч.т. Б. Й. за извършено престъпление по чл.144, ал.1, от НК.

Заканата с престъпление е форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране и манифестиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия, в състояние да възбуди основателен страх за реализирането му.

3

Съгласно ангажираща съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК,“престъплението закана с престъпление се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел "Престъпления против личността". Затова със санкционната разпоредба са защитава личната свобода на гражданите. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление спрямо определено лице или негови ближни , която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.“ Видно от съдържанието на текстовото съобщение, адресирано до частния тъжител Й. , в него липсва отправяне на каквато и да е конкретна закана за извършване престъпление против личността на пострадалия или имота или личността или имота на негови ближни. В самото съобщение, въззивния състав не откри конкретна закана за извършване на твърдяното в тъжбата посегателство против личността. Обстоятелството, че тъжителката е познавала подсъдимата и я е възприела като лице /цит.“злопаметна и познаваща хора със съмнителна репутация“/ , не би означавало, че страха на тъжителка се основава на обективни причини. Това, че ч.т. Б. Й. е изтълкувала по свой начин думите и изразите, свързвайки го със събития в деня на процесната дата, според въззивния състав не означава, че същите по своя характер и съдържание покриват признаците на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Обективираните и изпратени в приложението „месинджър“ думи и реплики са неконкретизирани и без пряка насоченост за извършване на определено престъпление. Действително в част от съобщението се съдържат дума „ад“, свързваща се с религиозни представи за едно мъчително състояние след смъртта, но по своето съдържание и характер същите не биха могли да бъдат интерпретирани по начин, обуславящ единствения възможен извод за отправена закана за извършване на престъпление.

Доколкото по делото липсват данни за съставомерността на деянията от обективна страна, се явява безпредметно обсъждането на субективната такава. Достатъчно е да се спомене, че категоричен извод, подсъдимата да е съзнавала смисъла на думите си, придаваното им значение, насочеността им към частната тъжителка и начина по който ще бъдат възприети на може да бъде направен.

Предвид изложените съображения, въззивният съд не намери основание да извод, че получените от частния тъжител текстови съобщения от страна на подсъдимата покриват признаците на закана за извършване на престъпления по чл. 144, ал. 1 от НК.

При извършената проверка, въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и 4 връщане на делото за ново разглеждане.Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление Предвид изложеното, настоящата въззивна съдебна инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд за признаване на подс. В.

Д. за виновна и намира, че същата на основание чл. 304 от НПК, следва да бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото и обвинение.

Това от своя страна налага отмяна на присъдата, съгласно чл. 334, т. 2 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 307 от НПК, въззивната инстанция отхвърли изцяло предявения граждански иск за сумата от 5000 лв., като неоснователен .

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски- държавна такса в размер на 50 лв., разноски в размер на 200 лева в полза на Държавният бюджет и сумата от 1500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждения от подс.

Д. , следва да се възложат на частния тъжител Б. Й. .

Така мотивиран, VI- ти въззивен наказателен състав, постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 35 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА