Решение № 3345 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3345 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева. при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Т. Гражданско дело № 20265330101094 по описа за 2026 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, и чл.

86 от „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: 030269049 гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана от К. Д. – ***, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 208,61 евро/408,00 лева главница - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро/15 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск – 10.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 39,29 евро/76,84 лева мораторна лихва за периода от*** (датата, на която е изтекъл предоставеният на Община Пловдив 30-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението) до датата на входиране на исковата молба 10.02.2026 г. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че с полица № ***** ищцовото дружество сключило договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Л. П. Т., при уговорено покритие „***“ на рисковете съгласно „Общи условия“ на предлаганата 1 застраховка. На*** в гр. Пловдив на ул. „***“ №* настъпило произшествие, при което върху паркиран лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Л.

П. Т. паднала част от дърво, в резултат на което автомобилът претърпял материални вреди. Причинените имуществени вреди на собственика на застрахования лек автомобил „***“ с рег. № *** били описани от експерти на „Дженерали Застраховане“ АД. Въз основа на изготвената експертна оценка било определено и изплатено застрахователно обезщетение по щета №*** необходимо за покриване на вредите в размер на 408,00лева/208,61 евро, която сума била изплатена с преводно нареждане на *** Във връзка с ликвидацията на преписката застрахователното дружество реализирало обичайните разноски в размер на 15 лева. Сочи се, че отговорността на ответната община се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил било в резултат на бездействие на общината, в качеството й на собственик на дървото и възложител на работата, при или по повод на която са възникнали вреди. С писмо с изх. №*** ищецът поканил ответника доброволно да заплати дължимата сума, съставляваща изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето му, като му била представила цялата ликвидационна преписка по щетата. Регресната покана била получена от ответника на ***, но към датата на подаване на исковата молба сумата не била изплатена.

В указания по чл. 131 от ГПК срок ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма и наличието на причинна връзка с настъпилите щети, оспорва размера на причинените имуществени вреди.

Възразява, че е възможно щетите да са настъпили вследствие на непреодолима сила и случайно събитие, изключващи отговорността на общината. Оспорва размера на изплатеното обезщетение, възразява за съпричиняване на вредите. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- талон № *** е видно, че лек лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Л. П. Т..

От показанията на свидетелката Л. Т. е видно, че през **., докато автомоила и бил паркиран на ул. „***“ срещу №* върху него падали големи клони от дърво. Това довело до счупване на предно стъкло огъване на преден 2 капак, таранявания по тавана и отстрани. , не си спомням по капака или отстрани. Дървото било чинар, който се е намирал на улицата. По онова време автомобилът бил в движение и се използвал. Там няма знаци, които да забраняват паркирането.

От представените писмени доказателства полица № *****/*** за ***, искане за вреди; протокол за оглед; опис, ликвидационне акт ; платежно нареждане (лист 26-34 от делото) е видно, че към***г.; ОУ; процесния автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество за удари от предмети.

Собственичката подала искане за обезщетяване на вредите на***След оглед и оценка стойността им била определена на 408 лв-208,61 евро. Сумата от 408 лв. била пратена на Т. на *** по банков път.

От представената регресна покана от *** и обратна разписка от *** е видно, че на*** ответника е уведомен за изплатеното обезщетение от 408 лв.

15 лв. ликвидациотнни разходи на ощетеното лице и е отправена покана за заплащането им.

От изготвеното заключение от 12.05.2026 г. по извършената САТЕ е видно, че вида на щетите съответства на начина на настъпване на ПТП.

Стойността на същите е 280,50 евро по пазарни цени.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на растителността, където се твърди да е настъпило ПТП.

С оглед установените данни от събраните писмени и гласни 3 доказателства съдът намира за доказано настъпването на заявеното събитие като време и място, стойността на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 280,50 евро наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както и плащане на стойност на настъпилите щети от 408 лв. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 408 лв., както и сторените разходи за установяване на щетите, които са в обичайния размер от 15 лв. Същите попадат в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти сочещи наличие на поведение на собственика способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод за съпричиняване на вредите.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава като момент на уведомяване следва да се приеме ***г. Тъй като притенцията за мораторна лихва като период и размер попада в рамките на установените служебно от съда такива иска за обезщетение се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за 4 сторени такива, в размер на 51,13 евро – платена държавна такса, депозит за САТЕ-100 евро; възнаграждение на свидетел-5 евро и 50 евро за юрисконсултско възнаграждение поради липса на фактическа и права сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, представлявана от К. Д. *** да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: 030269049 гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 208,61 евро(двеста и осем евро и 61 евро цента) равностойни на 408,00 лева главница - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро(седем евро и 67 евро цента) равностойни на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск – 10.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 39,29 евро(тридесет и девет евро и 29 евро цента) равностойни на 76,84 лева за мораторна лихва за периода от *** г. (датата, на която е изтекъл предоставеният на Община Пловдив 30-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението) до датата на входиране на исковата молба - 10.02.2026 г., както и сумата от 206,13 евро.(двеста и шест евро и 13 евро цента) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5