Определение № 260293 от 05.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260293 05.02.2021 година, гр. Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание, проведено на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

2.МЛ.С. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно частно гражданско дело № 26 по описа за 2021 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274 и слeдващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** против Определение № 261472 от 25.09.2020 г. по гр.д. № 186 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, с което съдът е прекратил производството по предявения от частния жалбоподател иск за установяване по отношение на ответниците Община Бургас, А. М. Д., В.С. Д. и З.С.С., че е налице грешка и непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Бургас, възникнала към момента на създаването ѝ, състоящи се в неотразяване със самостоятелни идентификатори на поземлени имоти с пл. № 948 и 949 в кв.128, които имоти по действащия ДРП на гр. Бургас са включени в УПИ III-948,949 в кв.128, който УПИ е идентичен с нанесения в кадастъра поземлен имот с идентификатор ***.

С частната жалба прекратителното определение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС, намерила изражение в Решение №123 от 14.11.2019 г. по гр.д. № 4370/2018 г. на ВКС, II –ро ГО. Жалбоподателят заявява, че независимо от съществуващото решение за допускане до делба на процесния имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Бургас, съответстващ на УПИ III-948,949 в кв.128, в кадастралната карта съществува непълнота и грешка, изразяваща се в неотразяването на границата между двата поземлени имота, от които е образуван допуснатия до делба УПИ, а именно ПИ 948 и ПИ 949. С оглед на което, към извършването на делбата следвало да се премине едва след като това несъответствие бъде отстранено. Оспорва извода на съда, че в случая липсва спор за материално право като предпоставка, обуславяща допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Счита, че такъв спор е налице, поради което сочените непълноти и грешки не могат да бъдат отстранени по административен ред, което се потвърждавало и от постановения отказ на СГКК.

Сочи, че ако исковата молба страдала от нередовности, то съдът следвало да остави същата без движение, а не да прекратява делото.

Наред с изложените оплаквания, частния жалбоподател излага твърдения, част от които се заявяват за първи път едва в подадената частна жалба. Такива са твърденията за неприложена дворищна регулация, както и относно фактическото съществуване на граница между двата поземлени имота, чието нанасяне в кадастъра се претендира. Жалбоподателят заявява, че ПИ 948 и 949 съществуват като самостоятелни имоти, с отделни граници и че същите не се притежават в съсобственост между страните по делото, като такава съсобственост не би могла да възникне само по силата на решението за допускане до делба на имот с идентификатор ***. С оглед на което ищецът намира, че притежава в собственост единият от поземлените имоти, а именно ПИ 948, в който ответниците – физически лица не притежавали права.

Намира, че с нанасянето на вътрешната граница между двата имота ПИ 948 и ПИ 949 ще се продължи с реалното поделяне на имота в границите на съсобствеността на отделните групи съделители, което на свой ред обуславяло и правния му интерес от водене на предявения иск по чл. 124 от ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за отстраняване непълнота и грешка в КККР.

В тази връзка се позова и на цитираното решение, постановено по гр.д. № 4370/2018 г. на ВКС, според което съдът следвало да съдейства на страните да приведат вътрешнорегулационните линии в съответствие с имотните граници. Пак там върховният съд бил постановил, че в случай на установяване на разлика в границите на имотите по решението за допускане на делбата, кадастралната карта и подробния устройствен план, съдът следвало да предприеме действия за установяване на действителните граници на собствеността като съобрази и настъпилите след допускане на делбата юридически факти и да прецени дали границите са грешно отразени в кадастралната карта или е налице нарушение на изискването на чл. 17, ал.1 от ЗУТ вътрешните регулационни граници да съвпадат с имотните граници. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение за прекратяване на делото и разглеждане на спора по същество.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците в производството - Община Бургас, А. М. Д., В.С. Д. и З.С.С., които в срока по чл. 276 от ГПК не депозират писмени отговори.

Съдът по допустимостта на подадената частна жалба намира, че същата е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от легитимирано лице, имащо право на жалба, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като взе предвид направените в жалбата възражения, становищата на страните, изразени в първоинстанционното производство, както и представените доказателства, и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба, по повод на която е образувано прекратеното производство, ищецът А.С. е изложил твърдения, че в кадастралната карта на град Бургас, в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор №*** съществува непълнота и грешка, изразяващи се в това, че вместо посочения имот с обща площ от 559 кв.м., следвало на негово място да бъдат отразени описаните в документите за собственост на страните по делото два отделни поземлени имота, а именно ПИ №948 и ПИ №949, в кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Заявява, че в кадастралната карта е отразен УПИ № III-948,949, образуван от посочените два поземлени имота, като били заснети само външните регулационни граници на този УПИ, но в нарушение на предвидените в ЗКИР изисквания /чл. 41, ал. 1 т. 1, чл. 43, ал. 1 т. 5, чл. 27, ал. 1 т. 1, чл. 51, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 53, ал. 1, т. 3 и др./ не била отразена вътрешната имотна граница между двата поземлени имота /ПИ 948 и ПИ 949/. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдяното несъответствие между действителното положение на имотите по действащия кадастрален –дворищно-регулационен план с отразяването в кадастралната карта на един единствен имот, съответстващ на УПИ № III- 948,949, както и разминаването между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните за тях.

Ответниците по иска, в подадените от тях отговори, са оспорили иска като недопустим, както и като неоснователен.

Възразява се, че по отношение на процесния имот е налице висящо делбено производство, по което е налице влязло в сила решение по допускане на делбата. Чрез настоящото производство, ищецът правил скрит опит за извършване на делба, при наличие на законова забрана за това. Висящото производството по делба обуславяло недопустимост на предявения иск за непълнота и грешка на кадастралната карта, тъй като спора за материално право между страните все още не бил разрешен окончателно с влязло в сила съдебно решение.. Посочва се наред с това, че не са налице предвидените в закона основания за изменение на кадастралната карта, нито за отстраняване на непълноти и грешки по съдебен ред. Нямало основание за отразяване на границата между двата поземлени имота, тъй като към момента на одобряване на кадастралната карта такава материализирана на място не е съществувала, поради което отразеният в кадастралната карта имот съответствал на УПИ III- 948,949, в кв. 128 по действащия регулационен план на ЦГЧ гр. Бургас.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта на град Бургас, изразяваща се в неправилно обединявяне на двата поземлени имота с номера 948 и 949 като един общ имот, а именно ПИ с идентификатор ***, съответстващ на УПИ III 948,949, в кв. 128 гр. Бургас.

За да прекрати производството по предявения иск, съдът е приел, че за ищецът не съществува право да предяви посочения иск, поради което същият е недопустим. В мотивите на определението, съдът е посочил, че предпоставка за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта по съдебен ред, чрез иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е наличие на спор за материално право, какъвто в случая ищецът не твърди да съществува. А от друга страна с влизането в сила на решението по първата фаза на делбата на ПИ с идентификатор ***, въпросите за съсобствения имот, носителите на правото на собственост и техните квоти в съсобствеността са разрешени със сила на пресъдено нещо, и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК забранява тяхното последващо пререшаване. При положение, че искът за делба е бил заведен от настоящия ищец А.С. след влизане в сила на кадастралната карта със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г., то в делбеното производство, в рамките на приключилата първа фаза, е било установено актуалното положение на процесния имот. В допълнение, районният съд е приел, че с предявения иск се искало установяване на факт, а не на вещни права, като по аргумент от чл. 124, ал. 4 от ГПК и доколкото липсва позитивна норма, която допуска установяването на сочения от ищеца факт, то иска и на това основание следва да се счита за недопустим. Редът за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, които не са свързани с разрешаване на спор за материално право, е административен, като производството се провежда пред СГКК. Такова производство в конкретния случай било проведено по инициатива на ищеца, но видно от представеното по делото решение на началника на СГКК Бургас, същото е приключило с отказ.

Въззивният съд приема за правилно обжалваното определение, като изложените от първоинстанционния съд мотиви следва да бъдат споделени.

Не е спорно, че по отношение на процесния имот е висящо производство по съдебна делба, първата фаза, по което е приключила с влязло в сила съдебно решение /Решение № 1667/25.11.2010 г. по гр.д. №3025/2010 г. на БРС/. С цитираното съдебно решение е допуснато извършването на съдебна делба между страните по настоящото производство на съсобствения между тях недвижим имот ПИ с идентификатор ***, по отношение на който е предявен иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и са определени квотите на съделителите.

В исковата молба, с която се иска отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта се сочат обстоятелства, които са били известни на ищеца и към момента на предявяване на иска за делба. Същият не твърди да са настъпили нови факти, осъществили се след постановяване на решението за допускане на делбата, които евентуално биха могли да обосноват извод за процесуална допустимост на предявения иск. По съществото си искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост и с предявяването му се цели пререшаването на разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно съсобствеността върху процесния имот и квотите на съделителите. Оспорването, което се въвежда по същество с настоящия иск, е, че допуснатия до делба имот с идентификатор №***, съответстващ на УПИ III-948,949 не е съсобствен, а включените в неговите пространствени предели два поземлени имота се притежават самостоятелно от отделните групи съделители– ищецът притежавал права само в поземлен имот 948, а ответниците – физически лица съответно в поземлен имот 949. Съдът намира, че подобен спор, касаещ признатите вече от съда права на страните върху допуснатия до делба съсобствен имот, не може да бъде пререшаван поради забраната, въведена в чл. 299, ал. 1 от ГПК.

Възраженията за неприложена регулация по отношение на УПИ III-948,949, довела до неправилното му отразяване като един общ имот в кадастъра с идентификатор №***, които впрочем ищецът излага за първи път в частна си жалба, също не могат да доведат до преодоляване на забраната по чл. 299, ал.