Определение № 1293 от 25.11.2024, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. Русе, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20244500100538 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. В. Б. против Окръжен съд – Разград, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.2в ЗОДОВ.В началото на исковата молба е посочено, че цената на иска е 34000евра, от които 29000евра за материални вреди и 5000евра за морални вреди.

В обстоятелствената част на молбата ищцата твърди, че в качеството си на пряко потърпевша страна,на основание чл.3 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията / Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 10.05.2000 г. - ДВ, бр. 42 от 23.05.2000 г./упражнява правото си на иск за претърпени вреди от корупция ,злоупотреба с права по смисъла на чл.54 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, съдебен произвол и изнуда отстрана на съдиите в P0C /Окръжен съд-Разград/ ИМГ и съдията ВД по гр.д.N 227/2022 г. по описа на Р0С/0С-Разград/,по което се явява в качеството си на граждански ищец. Твърди, че в конфликт на интереси ,като субект на спорното отношение с ответника по делото - банка ДСК АД,съдията докладчик ВД, е постановила Решение N75/11.05.2022г.по описа на РОС /Разградски окръжен съд/,с което се е произнесла изцяло в полза на банката ДСК АД ,без да се позове на никакъв закон,напротив, противно на закона и на правото на ЕС. С решението е ощетила ищцата с 51500лв.,валидизирайки измамнически договор за ипотечен кредит от 20хил.лв.за ремонт на жилище от 07/08/2007г.и несъществуващите в банковата практика за ипотечно кредитиране лихви от 10,99% .обогатявайки,ответника по делото- банката ДСК АД за сметка на ищцата. В допълнение, дори осъдила ищцата-без закон, да заплати на банката сумата в размер на 500лв., представляващи съдебни 1 разноски. С последващо разпореждане ищцата била осъдена да заплати 539лв държавна такса, която била три пъти по-висока, от дължимата по въззивна жалба. Твърди се, че ищцата е била подлагана на съдебен тормоз и изнудване да заплаща недължими държавни такси.

С разпореждане №181 от 12.10.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение и е предоставил на ищцата двуседмичен срок да изправи нередовностите на исковата молба, като е дал конкретни указания за това.Едно от указанията, дадени с разпореждането, е ищцата да посочи в какво се изразяват вредите, които е претърпяла и размера на претендираното от нея обезщетение – цена на иска.

В определения от съда срок, с електронно изявление вх.

№3643/26.10.2023г./писмена молба/, изпълнявайки указанията, дадени с разпореждане №181 от 12.10.2023г. ищцата е направила уточнения на исковата молба.Посочила е , че искът е срещу Окръжен съд-Разград, с правно основание чл.2,ал.2 и чл.2в от ЗОДОВ, във вр. чл.47-54 от Хартата за основните права на ЕС и чл.3 от Гражданска конвенция на Съвета на Европа за корупцията. В хронологичен ред е описала съдебните актове, постановени по гр.д.№227/22г. по описа на ОС – Разград, с които са й причинени вреди и в какво се изразяват.Иска ответникът – ОС-Разград да бъде осъден да й заплати сумата от 23280евра/45628,80лв/, представляваща материални и морални вреди за неприлагане правото на ЕС и корупция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до датата на изплащане, или алтернативно – на основание чл.47 от ХОПЕС да бъде обезсилено решение №75 от 11.05.2023г. по гр.д.№227/22г. и делото да бъде преразгледано от международно компетентния съд.Претендира ответникът да й заплати и сумата от 2280евра за пропуснати ползи от бездействие по прилагане на правото на ЕС и 420евра – недължимо заплатена държавна такса по гр.д.№152/21г. по описа на РОСОС-Разград.Иска ответникът да й заплати и сумата от 5000евро обезщетение за морални вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото пред ОС-Търговище до окончателното изплащане.

При така направените уточнения относно вида и цената на исковете, с разпореждане №196 от 30.10.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата в двуседмичен срок да уточни „характера на търсените имуществени вреди, като посочи в какво се изразяват тези вреди по пера, каква част от тях са пропуснати ползи и в какво се изразяват, каква част от тях са „реално причинени вреди и в какво се изразяват“ ?, като посочи и съответната цена.

С електронно изявление /писмена молба/ вх.№3863/13.11.2024г. ищцата е изложила подробни фактически обстоятелства, от които произтичат претенциите й за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени /морални/ вреди, посочила е кои правни норми от ЗОДОВ, ДФЕС и ХОПЕС счита, че следва да намерят приложение. Заявила е, че предявява исковете за обезщетение за вреди и срещу още един ответник – 2

Апелативен съд – Варна, който „валидизирал актовете на РОС, постановени в противоречие с правото на ЕС“.В това уточнение ищцата е заявила, че реално понесените вреди от предявените искове от корупция и бездействие по прилагане на правото на ЕС се съизмерват с “ неправомерно заплатените държавни такси в общ размер на 444евра, пропуснати ползи от месечни вноски по кредита за 30 месеца в размер на 2500евра и морални вреди в размер на 5000евра.Реално понесените материални вреди са 2944евра, морални вреди – 5000евра.

Предвид направените уточнения настоящият съдебен състав е приел, че ищцата поддържа иска за обезщетение за причинени морални/неимуществени вреди/ в първоначално предявения размер от 5000евра, съобразно исковата молба от 11.09.2023г.В исковата молба са изложени фактически твърдения, на които основава иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /съдебен тормоз; изнудване за заплащане на такси и пр/.

Относно претенциите за обезщетяване за причинените имуществени вреди, с разпореждане №3471/28.X.2024г., на ищцата е дадена възможност да заяви изрично поддържа ли иска за материални вреди в размер на 18280евра, от които € 16000 - цената на „валидизирания“ договор за ипотечен кредит, 2280евра –вноски по кредита, както е посочила в изявление вх.

№3643/26.10.2023г. или претендира заплащане на сумите 444евра заплатените държавни такси, и пропуснати ползи от месечни вноски по кредита за 30 мес. в размер на 2500евра, съобразно изложеното в молбатауточнение /електронно изявление/ вх.№3863/13.11.2023г.

В указания срок ищцата е изпълнила указанията с молба вх.№12163 от 11.XI.2024г., в която е изложила фактически обстоятелства относно исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и е уточнила вида и размера на всеки от тях. Ищцата иска ОС-Разград и Апелативен съдВарна да бъдат осъдени, при условията на солидарна отговорност, да й заплатят сумата от € 1235, обезщетение за причинени имуществени вреди, от които държавни такси за въззивна и касационна инстанция в размер на € 24; пропуснати ползи в общ размер на €1211, представляващи месечни вноски по кредита в размер на 150лв за времето от 27.05.2021г. до 15.08.2022г.-15 месеца, и годишната такса за обслужване на кредит от 110лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред РОС-12.09.2023г. по която е образувано гр.д.№250/23г. по описа на същия съд, до окончателното им изплащане.Ищцата предявява и иск, в условията на разделна отговорност, ОС-Разград да бъде осъден да й заплати сумата от € 3093 имуществени вреди /явно обезщетение за причинени имуществени вреди/, от които съдебни разноски по делото в общ размер на 1993евра; пропуснати ползи в размер на 1100евра, представляващи месечни вноски по кредита за времето от 15.08.2022г. до 12.09.2023г.-13месеца и 110лв годишна такса-обслужване на кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното им изплащане.И в тази молба-уточнение ищцата поддържа иска против ОС-Разград за заплащане на обезщетение за причинени 3 неимуществени вреди в размер на €5000, ведно със законната лихва датата на предявяване на исковата молба до пълното им изплащане.

Предвид цената на всеки от предявените обективно съединени искове и с оглед разпоредбата на чл.104 от ГПК родово компетентен да разгледа спора е Русенския районен съд.

С оглед на родовата подсъдност на спора, производството пред Окръжен съд-Русе следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на Русенския районен съд по компетентност.

По изложените съображения и на основание чл.118 във вр.чл.104 от ГПК Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 31/2023 г. по описа на Русенския окръжен съд и го ИЗПРАЩА на Русенския районен съд по компетентност.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Да се връчи препис на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4