Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3309/2025
Вид
Определение № 43
Подписан
08.01.2026
В сила
08.01.2026
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕАД Е. И. - пълномощник на Т. Д. Д., ЕГН ********** против определение № 14302/06.11.2025г., постановено по гр. д. № 13060 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 104045/09.10.2025г. от ЕАД Е. И. за изменение на решение № 4223/01.10.2025г., постановено по гр. д. № 13060/2024г. в частта за разноските.

С частната жалба определението се оспорва като неправилно.Аргумента на съда относно липсата на фактическа и правна сложност на делото се счита за неоснователен, доколкото такъв критерий не намирал приложение при изчисляване на дължимата ДТ, а същата се определяла на база обективна величина – цената на иска.Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът на първоинстанционния съд демонстрирал непознаване на основите на конкурентното право.Моли се за отмяна на оспорваното определение и определяне на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, вкл. с оглед недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на пълномощника на жалбоподателката и демонстриране на формален подход в противоречие с установените принципи на правовия ред и справедливост.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

По предявения установителен иск решаващият районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № 1236003/01.02.2023г. е недействителен поради противоречието му със закона, съотв. осъдил е ответника да заплати на пълномощника на ищцата, предоставил й безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е посочил, че не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредбата; отчел е липсата на фактическа и правна сложност на делото; обстоятелството, че адвокатът не се е явил в нито едно открито съдебно 1 заседание; огромния брой аналогични казуси в българските съдилища, по които е формирана непротиворечива практика и идентичността на осъществяваната от адвоката защита по тези дела.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от ЕАД Е. И., Булстат: 180978004, представлявано от Е. Г. И., пред районния съд, на основание чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатско съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото - аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22.

При произнасянето по частната жалба настоящият състав на съда също взе предвид, че разгледаното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Предмет на спора е един иск за установяване недействителност на договор за потребителски кредит, задълженията по който договор са общо в размер на 8100 лева, като за доказване на иска са ангажирани единствено писмени доказателства.Правилно е съобразено от районния съд и процесуалното поведение на адвоката на ищцата, което не се отличава с голяма процесуална активност.

Аналогични са и критериите, обуславящи разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, посочени в практиката на СЕС – фактори като предмета на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Не би могло да се приеме с оглед на това, че отчетените от съда критерии са произволни и необективни.

На следващо място наличието на трайно установена и многобройна съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като предвидените в процесния договор, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи погоре, съдът не е обвързан от този размер. Не може да се приеме с оглед на това, че размера от 480 лева адвокатско възнаграждение с ДДС в случая е непропорционален, вкл. след съпоставката му с общия размер на разходите за съдебното производство. Такива ищцата е направила в размер на 324 лева за ДТ. Аналогията, която прави пълномощника й с размера на ДТ по оценяемите искове е неуместна. Действително критериите, предвидени от законодателя са различни и по отношение на ДТ не включват фактическата и правна сложност на делото, доколкото се касае за осъществяване на правораздавателна дейност в защита на определени обществени интереси. Процесуалното представителство от друга страна касае предоставяне на правна услуга в защита на определен частен интерес и труда на адвоката подлежи на овъзмездяване съотв. на вида и обема на извършените процес. действия, като размера на възнаграждението може да бъде договарян между страните. В случая такъв не е договорен предвид затрудненото материално положение на ищцата, поради което се определя от съда на база посочените по-горе изцяло обективни критерии.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14302/06.11.2025г., постановено по гр. д. № 13060 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕАД Е. И. - пълномощник на Т. Д. Д., ЕГН ********** против определение № 14302/06.11.2025г., постановено по гр. д. № 13060 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 104045/09.10.2025г. от ЕАД Е. И. за изменение на решение № 4223/01.10.2025г., постановено по гр. д. № 13060/2024г. в частта за разноските.

С частната жалба определението се оспорва като неправилно.Аргумента на съда относно липсата на фактическа и правна сложност на делото се счита за неоснователен, доколкото такъв критерий не намирал приложение при изчисляване на дължимата ДТ, а същата се определяла на база обективна величина – цената на иска.Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът на първоинстанционния съд демонстрирал непознаване на основите на конкурентното право.Моли се за отмяна на оспорваното определение и определяне на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, вкл. с оглед недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на пълномощника на жалбоподателката и демонстриране на формален подход в противоречие с установените принципи на правовия ред и справедливост.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

По предявения установителен иск решаващият районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № 1236003/01.02.2023г. е недействителен поради противоречието му със закона, съотв. осъдил е ответника да заплати на пълномощника на ищцата, предоставил й безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е посочил, че не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредбата; отчел е липсата на фактическа и правна сложност на делото; обстоятелството, че адвокатът не се е явил в нито едно открито съдебно 1 заседание; огромния брой аналогични казуси в българските съдилища, по които е формирана непротиворечива практика и идентичността на осъществяваната от адвоката защита по тези дела.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от ЕАД Е. И., Булстат: 180978004, представлявано от Е. Г. И., пред районния съд, на основание чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатско съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото - аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22.

При произнасянето по частната жалба настоящият състав на съда също взе предвид, че разгледаното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Предмет на спора е един иск за установяване недействителност на договор за потребителски кредит, задълженията по който договор са общо в размер на 8100 лева, като за доказване на иска са ангажирани единствено писмени доказателства.Правилно е съобразено от районния съд и процесуалното поведение на адвоката на ищцата, което не се отличава с голяма процесуална активност.

Аналогични са и критериите, обуславящи разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, посочени в практиката на СЕС – фактори като предмета на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Не би могло да се приеме с оглед на това, че отчетените от съда критерии са произволни и необективни.

На следващо място наличието на трайно установена и многобройна съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като предвидените в процесния договор, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи погоре, съдът не е обвързан от този размер. Не може да се приеме с оглед на това, че размера от 480 лева адвокатско възнаграждение с ДДС в случая е непропорционален, вкл. след съпоставката му с общия размер на разходите за съдебното производство. Такива ищцата е направила в размер на 324 лева за ДТ. Аналогията, която прави пълномощника й с размера на ДТ по оценяемите искове е неуместна. Действително критериите, предвидени от законодателя са различни и по отношение на ДТ не включват фактическата и правна сложност на делото, доколкото се касае за осъществяване на правораздавателна дейност в защита на определени обществени интереси. Процесуалното представителство от друга страна касае предоставяне на правна услуга в защита на определен частен интерес и труда на адвоката подлежи на овъзмездяване съотв. на вида и обема на извършените процес. действия, като размера на възнаграждението може да бъде договарян между страните. В случая такъв не е договорен предвид затрудненото материално положение на ищцата, поради което се определя от съда на база посочените по-горе изцяло обективни критерии.