Решение № 4279 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4279 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100510826 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата – С. Т. Р., с ЕГН **********, срещу решение №20033133 от 29.04.2022г., постановено по гр.дело №21294/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, в частта, в която е осъдена С. Т. Р., с ЕГН **********, да заплати на М. Р. Р., с ЕГН **********, на правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1199 лв., имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy S6 Edge+”, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и сумата от 365.35 лв., лихва за забава за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 387.71 лв., направени по делото разноски.

Във въззивна жалба са релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Твърди се, че СРС е обосновал погрешен правен извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл.45 от ЗЗД, на основание на което е приел, че са налице предпоставките в закона за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства не се установява извършено конкретно противоправно действие от страна на ответницата, в резултат на което ищцата е претърпяла твърдяните от нея имуществени вреди.

Излага се, че при доказателствена тежест за ищцата по делото няма ангажирани доказателства, от които се установява, че ответницата е знаела, че ищцата е собственик на изгубения мобилен телефон, както и че противозаконна е отнета 1 процесната движима вещ от фактическата власт на ищцата без знанието й. Твърди се още, че първостепенният съд не се е произнесъл по наведеното при условията на евентуалност възражение за съпричиняване, като се поддържа, че ищцата не е проявила дължимата грижа, поради което е допринесла с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Сочи се още, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. относно състоянието на мобилния телефон при намирането му от ответницата, а именно, че същият е бил със спукан дисплей, който факт не е взет предвид при определяне на размера на причинените имуществени вреди. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззиваемата страна - М. Р. Р., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Р. Т. изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че по делото са доказани кумулативните предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД, предвид на което предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от твърдяния деликт се явява основателен и като такъв правилно е бил уважен с обжалваното решение. Подробни съображения в същия смисъл са изложени в писмени бележки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от М. Р. Р., с ЕГН **********, срещу С. Т. Р., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 1280 лв., която сума представлява причинени имуществени вреди, формирани като сбор от сумата от 1199 лв., паричната равностойност на мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy S6 Edge+”, както и от сумата от 82.90 лв., паричната равностойност на предпазен калъф на телефона, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2020г. до окончателното плащане на вземането, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД з а заплащане на сумата от 390 лв., лихва за забава за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г. /дата на подаване на исковата молба в съда/.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1199 лв., имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy S6 Edge+”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2020г. до окончателното плащане на вземането, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 365.35 лв., лихва за забава за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г..

Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и 2 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1199 лв., имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на мобилен телефон марка „Samsung”, модел „Galaxy S6 Edge+”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2020г. до окончателното плащане на вземането, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 365.35 лв., лихва за забава за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г.. За да постанови решението, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищцата (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. Прието е по аргумент на чл.300 ГПК, че актовете на наказателния съд – присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено конкретно деяние, споразумение или решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочено е, че в конкретната хипотеза с оглед ангажираните по делото доказателства - влязло в сила на 27.03.2021г. определение, постановено на 11.03.2021г . по НОХД №2361/2020г. по описа на СРС, Н.О., 21 състав, с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.218б, ал.1 от НК наказателното производство по предявено срещу ответницата - С. Т. Р. обвинение за престъпление по чл.207 от НК е прекратено и делото е изпратено на началника на 4-то РУ СДВР за налагане на глоба по административен ред, съгласно нормата на чл.218б, ал.1 от НК, за гражданския съд с ъ с задължителна сила е установено противоправното деяние на ответницата, изразяващо се в това, че същата е намерила телефона на ищцата, изгубен 3 от последната в Южния парк на 28.07.2016г., както и че ответницата е ползвала телефона близо една година, без да съобщи в полицията, че е намерила изгубена вещ, като с поведението си е осъществила състава на престъпление по чл.207 от НК, като в случая наказателният съд е приложил нормата на чл.218б от НК, тъй като стойността на изгубената вещ, ползвана от ответницата е в размер до две минимални работни заплати, както и същата е предала доброволно предмета на престъплението. В тази връзка е обоснован извода, че гражданският съд не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства и да разглежда по същество въпроса за наличието на процесното деяние, а е обвързан от влязлото в сила определение, постановено на 11.03.2021г . по НОХД №2361/2020г. по описа на СРС, Н.О., 21 състав. По тези съображения първостепенният съд е обосновал краен извод, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД да бъде ангажирана отговорността на ответницата, като е прието, че причинените на ищцата имуществени вреди се равняват н а сумата от 1199 лв., представляваща паричната равностойност на процесния мобилен телефон, на цената, на която е придобит на 19.07.2016г., съгласно приложена по делото фактура, до която сума предявеният иск е бил уважен. По отношение на предявения иск за присъждане на лихви за забава е прието, че съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което е обоснован извода, че ответницата е изпаднала в забава, считано от датата на извършване на деянието – 28.07.2016г., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск е уважен за периода, за който се претендира в исковата молба – 01.06.2017г. до 01.06.2020г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за частична основателност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло и препраща на основание чл.272 от ГПК към изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за доказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, които са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на материалния закон и при правилен анализ на събраните по делото доказателства, на основание на които е прието за частично основателни и доказани предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.