Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4422 от 08.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68483/2024
Вид
Решение № 4422
Подписан
08.03.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4422 гр. София, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110168483 по описа за 2024 година

Производството е за делба, във фазата за допускане на делба.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***. по

КККР на гр.

София, с административен адрес:

********************. Същата сочи, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство и правна сделка. Същата навежда твърдения, че страните не могат да се поделят доброволно.

Ищцата навежда твърдения, че на 09.05.2003г. ищцата се разпоредила с ⅓ ид.ч. от съсобствения между страните имот. В исковата молба се развиват съображения, че с посочената сделка ищцата се разпоредила с повече права от притежаваните, поради което договорът не е породил вещноправен ефект.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на посочения недвижим имот между Н. Б. П. - П.[- 2/6 ид.ч. и Д. Б. Р.- 4/6 ид.ч.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Б. Р..

В отговора се изразява становище, че между страните съществува съсобственост върху процесния имот, при дялове ⅙ ид.ч. за ищцата и ⅚ ид.ч. за ответницата.

Ответницата навежда доводи, че в договора за замяна на недвижим имот не е посочен изрично размера на идеалните части на всяка една от заменителките- В.Д.П., Д. Б. Р. и Н. Б.

П. - П., върху имота, с адрес ********************, представляващ дворно място и построената в него сграда, нито размера на идеалните части за всяка една от тях върху имота, който придобиват в резултат на замяната- апартамент № 11, с адрес:

1

*************************. В отговора се развиват съображения, че размерът на наследствените квоти от наследството на наследодателя на страните- Б.Д.П., върху имота, намиращ се в гр. М., е неотносим към размера на дяловете на страните в придобития от тях по замяна недвижим имот, намиращ се в гр. София.

На следващо място, в отговора на исковата молба се навежда възражение за придобивна давност, аргументирано с довод, че в периода 09.05.2003г. до настоящия момент ответницата е упражнявала фактическа власт върху ⅙ ид.ч. от наследствения имот, предмет на договора за продажба, и е своила същата като своя.

В обобщение, ответницата счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представения н.а. № 22/ 23.01.1965г., т. I, дело № 22/ 1965г. се установява, че Б.П.Ц. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- парцел VIII, кв. 111 по регулационния план на гр. М..

Видно от представения н.а. № 145/ 02.07.2002г., т. I, рег. № 3740, дело № 145/ 2002г., В.Д.П., Д. Б. Р. и Н. Б. П. - П. са придобили правото на собственост върху недвижим имотапартамент № 11, *******************************, чрез правна сделка- замяна, срещу недвижим имот- *************************

От представения н.а. № 93/ 09.05.2003г., т. I, рег. № 2567, дело № 95/ 2003г. се установява, че Н. Б. П. - П. е прехвърлила на Д. Б. Р. правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот- апартамент № 11, с адрес: **************************.

Установява се, че Б.Д.П. е починал на 28.12.1997г. и е оставил наследници по закон съпругата си В.Д.П. и низходящите си от първа степен Д. Б. Р. и Н. Б. П. - П.. В.Д.П. е починала на 25.02.2015г. и е оставила наследници по закон Д. Б. Р. и Н. Б. П. - П..

С нотариална покана от 26.06.2024г. ищцата Н. Б. П. - П. е предложила ответницата Д. Б. Р. да купи притежаваната от ищцата 2/6 ид.ч. или да се разпоредят заедно с недвижимия имот.

В отговор на отправената покана ответницата е заявила, че не приема направеното предложение, като е посочила, че в нотариалния акт не са посочени дяловете на приобретателите, поради което съгласно презумпцията, регламентирана в чл. 33 ЗС, дяловете на съсобствениците са равни. С оглед посоченото и отчитайки извършеното разпореждане от ищцата с правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, както и придобиването на правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота от ищцата по силата на наследствено правоприемство, то ищцата притежава 1/3 ид.ч. от имота. Със същия отговор ответницата е отправила предложение до ищцата да изкупи притежаваните от последната 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.

Относно възражението за придобивна давност пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. Н.П. св. Е.Г., св. Л.-М. В.

2

От показанията на св. Първанов, съпруг на ищцата, се установява, че през м. март 2014г. отношенията между ищцата и нейната майка се влошили и от този момент те преустановили контакти по между си. От този момент ищцата нямала достъп до процесния имот.

От показанията на св. Е.Г. се установява, че същата е съсед на ответницата.

Свидетелката сочи, че ответницата ремонтирала процесния имот. Сочи, че посещавала имота два- три пъти годишно. Същата уточнява, че след смъртта на майката на страните не е посещавала имота често и няма наблюдения върху имота.

От показанията на св. Л.-М. В.се установява, че същата живее в имот, съседен на процесния от 1961г. Същата сочи, че е домоуправител на етажната собственост, а съпругът - касиер. Свидетелката разяснява, че задълженията за заплащане на вноски за ремонт на общите части на етажната собственост заплащала ответницата. Сочи още, че ответницата се грижела за процесния имот и направила ремонтни дейности в него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделител е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата; размера на притежавания дял.

Конкретиката на случая сочи, че страните и В.Д.П. са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на правна сделка- замяна. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Спорен между страните какви са вътрешните отношения между съсобствениците.

Следователно, релевантният въпрос е в кои случаи може да се приеме, че установената в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС презумпция е опровергана и по какъв начин следва да бъдат установени вътрешните отношения между съсобствениците.

Частите на съсобствениците се считат за равни, освен ако с факти, установяващи вътрешните отношения между същите към момента на възникването на съсобствеността, се установи неравенство на дяловете. Оборването на презумпцията на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС става с доказване на конкретни факти, относими към вътрешните отношения между съсобствениците, от които може да се направи извод, че между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям обем права от тези по нотариалния акт.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното. Така установената презумпция намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. При липса на други 3 данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита вещта.

В случая вещта е придобита по силата на договор за замяна срещу недвижим имот, поради което правата на съсобствениците върху придобития по замяна имот при липса на други данни за вътрешните им отношения, съответствуват на обема от притежавани от тях права върху вещта, която те са притежавали преди замяната. Този извод се налага с оглед изискването за еквивалентност на насрещните престации при договора за замяна, при който всеки един от съсобствениците заменя притежаваната от него идеална част от един имот срещу еквивалентна на нея идеална част от друг имот, освен ако в договора изрично не е посочено друго. В т.см. решение № 512/ 22.11.2010г. на ВКС по гр. дело № 1115/ 2009г., II г.о. В случай че самото естество на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, сочи какъв обем от права е придобил всеки един от съсобствениците, на доказване подлежат не техните вътрешни отношения, доколкото същите следват от самото естество на придобивното основание, а промяната в тези вътрешни отношения.

В настоящия случай страните са придобили правото на собственост върху имота въз основа на правна сделка- замяна. В договора не е посочено, че те придобиват правата върху процесния имот при дялове, различни от тези, при които са притежавали в съсобственост заменения имот. Следователно, на изследване подлежи въпросът какъв е обема на притежаваните от заменителите права, които те са притежавали преди замяната.

Установява се, че недвижимият имот, намиращ се в гр. М. е придобит от Б.П.Ц. въз основа на правна сделка- продажба. Между страните не е спорно, че Б.П.Ц. е придобил имота в режим на съпружеска имуществена общност. Устнановява се, че Б.Д.П. е починал на 28.12.1997г. и е оставил наследници по закон съпругата си В.Д.П. и низходящите си от първа степен Д. Б. Р. и Н. Б. П. - П.. В.Д.П. е починала на 25.02.2015г. и е оставила наследници по закон Д. Б. Р. и Н. Б. П. - П.. В случая при откриване на наследството Б.Д.П. е оставил наследници преживяла съпруга и низходящи от първи ред- низходящи. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед изложеното, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, както и обстоятелството, че недвижимият имот е придобит от Б.Д.П. в режим на съпружеска имуществена общност, то дяловете на заменителите са В.Д.П.- 4/6 ид.ч., Д. Б.

Р.- 1/6 ид.ч. и Н. Б. П. - П.- 1/6 ид.ч. След откриване на наследството, на 09.05.2003г., ищцата се е разпоредила с 1/3 ид.ч. от недвижимия имот. Предвид притежаваната от ищцата идеална част, разпореждането е произвело вещноправен ефект до размер на притежаваната от нея идеална част от имота- 1/6 ид.ч. При откриване на наследството на В.Д.П. същата е оставила наследници по закон низходящите от първа степен Н. Б. П. - П. и Д. Б. Р.. Съобразявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, същите са придобили по 4/12 ид.ч. от имота по наследствено правоприемство.

С оглед изложеното, следва да бъде разгледано възражението за придобивна давност на 1/6 ид.ч. от наследствения имот в периода 09.05.2003г. до предявяване на иска за делба.

4

Владението по легалното определение на чл. 68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, т.е. действията които извършва владелецът покриват по съдържание правомощието на собственика.

Ответницата основава възражението за придобивна давност с довод, че е упражнявала фактическа власт в периода 09.05.2003г. до 15.11.2024г.

Основният спор между страните е концентриран върху това, дали ответниците са придобили имота по давност. По същество, въпросът се свежда до това дали при предаване на владението от наследодателя на лице, което впоследствие придобива качеството на наследник, и до смъртта на последния не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 79 ЗС, необходимо ли е да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си в период от 10 години.