Определение № 944 от 11.03.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……..…..……./……....03.2018г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1779 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена с вх.

№32321/07.11.2018г. по описа на ВОС, от И.С.А., ЕГН

**********, Г.Р.И., ЕГН **********,

А.А.М., ЕГН **********, И.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М., С.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М., Б.Р.И.,

ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М., А.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М.,***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сума от по 200 000 лева на всеки един от ищците, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл.

Варна и с. Зайчино Ореше, обл.

Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г.

2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 200 000 лв., считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба (07.11.2018г.).

В хода на осъществената размяна на книжа между страните са депозирани писмен отговор вх. №37063/17.12.2018г., допълнителна искова молба вх. №1098/14.01.2019г., и допълнителен отговор вх. №5176/18.02.2019г., в които страните са изложили твърденията и възраженията си, обосновали са и доказателствени искания.

ІІ. По допустимостта на претенциите

Макар исковете да се предявяват при действието на новия Кодекс на застраховането (обн.,

ДВ, бр.102 от 29 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016 г.), застрахователното събитие е настъпило на 09.10.2015г. и същото съставлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена на 20.12.2014г., т.е. при действието на отменения Кодекс на застраховането (обн., ДВ, бр.103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.,, отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.).

Ето защо и като се съобразява разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (2016), предявените от ищците главни искове следва да се квалифицират правно по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

Акцесорните искове се квалифицират правно по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” и настъпила смърт на наследодателя на ищците. Служебната справка в търговски регистър, воден от Агенцията по вписванията (АВп), удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.

Съдът приема, че предявените от ищците искове са допустими.

С оглед цената на всеки един от главните искове, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК (200 000 лв.) и предвид разпоредбите на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимите за производството по делото държавни такси са в общ размер на 56 000 лева (по 8 000 лв. за всеки един от седемте главни иска).

Цената на всяка една акцесорна претенция е определяема (посочени са конкретна главница, начало и край на период) С оглед на това дължимите за производството по делото държавни такси са в общ размер на 17 069,01 лева (по 2 438,43 лв. за всеки един от седемте акцесорни иска).

Ищците не дължат предварителното внасяне на държавни такси – чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Сезираният съд е местно и родово компетентен да разгледа исковете.

Страните не са направили възражения относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед обстоятелството, че предпочитаният от ищците ответник е търговско дружество, като отговорността му по делото се ангажира именно с осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена със собственика на л.а., с който е причинено увреждането, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК съдът приема, че приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговски спорове гл.32 ГПК.

III. По доказателствените искания на страните

Представените от ищците с исковата молба писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

Като допустимо съдът преценява и доказателственото искане на ищците за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на твърдените от тях факти, свързани с установените близки отношения с починалия техен близък родственик, болките, страданията и трудностите, които всеки един от тях изпитва от загубата. Като се има предвид броя на ищците и обстоятелството, че се касае за продължителен процес и състояние, съдът намира, че за установяването на тези факти е допустимо да се ползват показанията на поне четирима свидетели.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, като водачът Ч.И.А., ЕГН **********, е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва, а изрично се признава от ответното дружество. С оглед на това доказателственото искане на ищците да бъде задължен ответника на основание чл.190 от ГПК да предостави договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по застрахователна полица №22111003123371, със срок на покритие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., не следва да се уважава. По аргумент за противното основание от чл.153 от ГПК, горният факт следва да се обяви за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.

Независимо от това, на основание чл.155 от ГПК на страните следва да се укаже служебно установения от съда факт за наличието на оповестена активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, към датата на настъпване на ПТП – 09.10.2015г.

(чрез справка в сайта на Гаранционния фонд - http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).

Следва да се уважи искането на ответника с правно основание чл.186 от ГПК да бъде изискано и приложено към настоящето дело НОХД №464/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, ведно с приложеното към него ДП.

Искането на ответника за назначаване на медицинска експертиза по поставените от него въпроси цели да установи основателност на възражението за съпричиняване от страна на починалия при настъпване вредоносния резултат, с оглед на което същото се цени като допустимо и относимо към предмета на спора.

Като съобразява и искането на ищците, направено в допълнителната искова молба, както и обстоятелството, че оборването на възражението за съпричиняване е в тяхна доказателствена тежест, съдът намира, че допусканата експертиза следва да е комплексна автотехническа и медицинска експертиза по поставените от страните въпроси.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с искането на страните да им се присъдят сторените за производството разноски, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК). В случай, че страна, представлявана от юрисконсулт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в списъка за разноски същото следва изрично да се заяви като основание и размер. Наред с това, при обосноваване на претенцията си за присъждане на разноски страните следва да съобразят дадените от ВКС разрешения по този въпрос в решение от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

О П

Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ следните допустими искове с правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД:

1. на И.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д:

1.1. за заплащане на сумата 200 000 лева на ищеца, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сина му Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл.

Варна и с. Зайчино Ореше, обл.

Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г.;

1.2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 200 000 лв., считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба (07.11.2018г.).

2. на Г.Р.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул.

„Черни връх” №51Д:

2.1. за заплащане на сумата 200 000 лева на ищеца, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл.

Варна и с. Зайчино Ореше, обл.

Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г.;

2.2. а заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 200 000 лв., считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба (07.11.2018г.).

3. на А.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул.