Решение № 954 от 04.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113647 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.

„България“ № 196, срещу Й. А. В., ЕГН **********, с адрес: ****** с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 о т ЗПК и чл. 86 о т ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

500,00 лв. – главница по Договор за паричен заем № ******, 68,79 лв. – договорна лихва за периода 08.02.2024 г. – 08.08.2024 г. и 42,05 лв. – лихва за забава за периода 08.02.2024 г. – 08.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9483/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2024 г. страните сключили Договор за паричен заем № ******, въз основа на който ищецът предоставил на ответника сума в общ размер на 500,00 лв. Съгласно чл. 8 от Договора, заемателят дължал неустойка, ако не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия (ОУ). Договорът за заем бил валидно сключен, тъй като заемателят се запознал с всички условия преди подписването му. Въпреки това плащания по 1

Договора не постъпили. С решение по гр. д. № 945/2024 г. на Районен съд – Пловдив клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение по договора за кредит била обявена за нищожна. Поради неплащане на задълженията по договора, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 9483/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с. Била издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост от ответника, поради което възникнал правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Възразява против присъждането на разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й. А. В., чрез адв. С. Н., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, при което на връщане подлежала само чистата стойност на паричния заем. Към размера на договорната лихва следвало да се добави скритата такава под формата на неустойка. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Действителният размер на ГПР бил различен от посочения в договора от 48,149 %, като клаузите от договора, отнасящи се до същия, били нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.

19 ЗЗП. Излага съображения, че не е установен и механизмът, по който е изчислен ГПР. В последния следвало да бъде включено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. По изложените съображения, счита, че до ищецът е надвземал неправомерно сумата за договорна лихва от 68,79 лв. за периода от 08.02.2024 г. до 08.08.2024 г. и сумата за лихва за забавени вноски от 42,05 лв. за периода от 08.02.2024 г. до 08.08.2024 г.

Поради изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Едновременно с това моли съда да признае, че ответникът дължи само чистата стойност на кредита. Формулира доказателствено искане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено 2 становище от пълномощника на ответното дружество – адв. Н. Ш., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът Й. В. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание. Депозирана е писмена молба по делото от пълномощника на ответника – адв. С. Н., в която моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 9483/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, от което се установява, че по заявление на „Креди Йес“ ООД е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й. А. В. за следните суми: 500,00 лв. – главница по Договор за паричен заем № ******, 68,79 лв. – договорна лихва за периода 08.02.2024 г. – 08.08.2024 г. и 42,05 лв. – лихва за забава за периода 08.02.2024 г. – 08.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.05.2025 г., до окончателното й изплащане.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „Креди Йес“ ООД и ответника Й. А. В. е сключен Договор за паричен заем № ******, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 500,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ответника; че с влязло в сила Решение № 2587/07.06.2024 г. по гр. д. № 945/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ******, предвиждаща заплащането на неустойка от 361,21 лв. при непредоставяне на обезпечение по Договора, както и че неустойката при непредоставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР по процесния Договор за кредит.

Сключването на процесния контракт се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № ****** (Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,149 %.

Погасяването на заема се извършва на 7 месечни вноски, всяка от които в размер на 81,25 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 08.08.2024 г.

С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем, както и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия 3 към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.

10, ал. 2, т. 2 от Общите условия към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от Договора страните са с е уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6, ал. 1 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 362,21 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.

По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за заем, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка, е 133,00 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 931,00 лв. Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 08.02.2024 г. и на последната погасителна вноска на 08.08.2024 г.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.

1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че между „Креди Йес“ ООД, като заемодател и Й. А. В., като заемател, е възникнало облигационно правоотношение въз основа на процесния Договор за заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер от 500,00 лв., както и че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва по процесния контракт, е уговорено да се заплати и неустойка в размер от 362,21 лв. при непредоставяне на договореното в чл. 6 от Договора обезпечение. Страните не спорят, че ответникът е усвоил изцяло заемния ресурс. В исковата молба ищецът твърди, че ответникът не е извършвал никакви плащания по процесния Договор. От своя страна, ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени от него плащания по договора (разписки, банкови документи и др.), като в отговора на исковата молба твърди, че дължи само чистата стойност на кредита, тъй като процесният Договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Не е спорно по делото, че ищецът „Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ответникът Й. А. В. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същият е усвоил изцяло заемната сума. Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

4

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.