Определение № 3259 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3259 гр. София, 23.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Частно касационно гражданско дело № 20258003102094 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Й. Б., подадена чрез процесуален представител адв. Е.

И. против определение от 11.03.2025г. постановено по ч.гр.д. № 78/2025г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на И. Й. Б. срещу решение № 18724 от 17.10.2024г. постановено по гр.д. № 8365/2024г. по описа на Районен съд – София, имащо характер на определение, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото, образувано по предявените срещу „Алианц Банк България“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, поради липса на правен интерес от предявяването им.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че доколкото трудовият договор съобразно чл. 335, ал. 1 от КТ се прекратява в писмена форма, това важи и за заповедта на работодателя, с която се отменят актовете по прекратяване на ТПО. Заповедта за отмяна на уволнението следва да се доведе до знанието на работника или служителя, за да произведе правен ефект. В конкретния случай заповедта за отмяна на уволнението е връчена на ищцата на 15.02.2024г. и неправилно съдът е приел, че ищцата е била надлежно уведомена в телефонен разговор от показанията на свидетелката Д., състоял се на 13.02., но не по-късно от 14.02.2024г. – преди обед, а исковата молба за оспорване на уволнението била заведена в СРС на 14.02.2024г. в 16:15 часа. Съдът не е съобразил, че по този начин до знанието на ищцата не е доведено ясно и недвусмислено изявление на 1 работодателя за отмяна на уволнението. Поддържа, че изявлението на работодателя е адресно, осъществено с писмен документ, правните последици на което настъпват с получаването му. Ето защо не е достатъчно само съобщаване на съдържанието на изявлението по телефон. Обратното би довело до правна несигурност – всеки недобросъвестен работодател може да осигури свидетел, който да установи устно уведомяване, с което да прегради правото на защита на ищеца срещу незаконното уволнение, а ищецът би бил лишен от възможността за насрещно доказване относно съдържанието на проведен разговор по телефон, доколкото същият обичайно протича между субектите на разговора. Отправя искане обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В изложението частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, евентуално от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които е отправено искане за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както следва:

1/ По какъв начин работникът/служителят може да бъде валидно уведомен относно издаването от страна на работодателя на заповед за отмяна на преди това връчена и произвела правен ефект заповед за уволнение: от кого и как може да бъде уведомен работникът/служителят за отмяна на уволнението?

2/ Представлява ли уведомяване изявление от типа на покана към работника/служителя да се яви на среща за връчване на документи, които отменят заповедта за уволнение, отправено по телефона не от работодателя, а от негов служител, без уточнение на вида на документите, автора им, дали вече са били издадени или предстои да бъдат издадени, безусловна ли е отмяната или от служителя се очаква предприемане на определено действие/бездействие, за да бъде отменена уволнителната заповед, така че правният интерес на работника/служителя от оспорване по съдебен ред на уволнителната заповед да се счита за отпаднал?

Поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 1691/11.02.2005г. по гр.д. № 2667/2002г., III ГО; Решение № 447/22.03.2005г. по гр.д. № 3757/2002г., III ГО; Определение № 1325/19.12.2014г. по гр.д. № 5966/2014г., III ГО; Решение № 50024/01.03.2023г. по гр.д. № 1922/2022г., III ГО; Решение № 935/28.12.2009г. по гр.д. № 3558/2008г., III ГО.

Поддържа също и очевидна неправилност на определението.

В отговор на частната жалба, ответникът „Алианц Банк България“ АД, чрез процесуален представител адв. Радост Г. оспорва частната жалба, поддържа липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване, а евентуално – доводи за нейната неоснователност.

Отправя искане обжалваното определение да се потвърди.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания 2 на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:

На 14.02.2024г. И. Й. Б. с ЕГН [ЕГН] предявила срещу „Алианц Банк България“ АД, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за установяване незаконосъобразността и за отмяна на уволнение й, извършено със Заповед № 66/09.02.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество – работодател, с която трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, считано от 12.02.2024г. Заповедта е била връчена на ищцата на 09.02.2024г.

Със Заповед № 75/13.02.2024г., на основание чл. 344, ал. 2 от КТ поради допълнително представени документи, свързани с наличието на онкологично заболяване, гл. изп. директор на „Алианц Банк България“ АД отменил извършеното уволнение с предизвестие и заповед № 66/09.02.2024г. на И. Б. и възстановил същата на работа. Посочил, че възстановеният служител следва да се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 15.02.2024г.

Със Заповед № 159/05.03.2024г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 вр. чл. 345, ал. 1 от КТ работодателят прекратил трудовия договор на И. Б., считано от 05.03.2024г. поради неявяване да заеме длъжността, на която е възстановена в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.

Заповедта е връчена на служителката на 15.03.2024г.

За да потвърди първоинстанционното решение с характер на определение за прекратяване на производството, въззивният СГС приел, че спорен по делото е въпросът свързан с факта дали и кога ищцата е била уведомена за заповедта на работодателя, с която е отменена заповедта за уволнение. От събраните по делото доказателства по спорния въпрос, приел за установено, че преди подаване на исковата молба ищцата е узнала за отмяната на заповедта за уволнение, поради което предявеният от нея след узнаването иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ е недопустим. Приел, че заповедта за отмяна на уволнението като изявление на работодателя действително е необходимо да бъде обективирана в писмена форма и да се връчи на уволнения работник, за да породи правно действие, но за процесуалната допустимост на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ посочил, че значение има фактът кога работникът е узнал за отмяната на неговото уволнение, а не кога му е връчена отменителната заповед. Изтъкнал, че е достатъчно до знанието на уволнения работник да е достигнало съдържанието на изявлението на работодателя за отмяна на заповедта за уволнение, а фактическото връчване на документа, който обективира това изявление на работодателя е без значение за приложението на чл. 344, ал. 2 от КТ. От момента на узнаването от работника за отмяната на неговото уволнение заключил, че отпада правният му интерес да предяви иск за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Съобразил, че в конкретния случай заповедта за отмяна на оспореното уволнение, е издадена на 13.02.2024г. и връчена на ищцата на 15.02.2024г., след подаване на исковата молба на 14.02.2024г. След преценка на събраните по делото доказателства, приел, че исковата молба е депозирана в 16:15 часа на 14.02.2024г., а от показанията на св. Д. приел за установено, че ищцата е била уведомена от нея за отмяна на уволнението преди обед в същия ден, т.е.

3 преди предявяване на исковата молба. Свидетелката провела телефонен разговор с ищцата, уведомила я за отмяната на заповедта за уволнение и че следва да се яви при работодателя за нейното връчване. Ищцата се явила и заповедта за отмяна на уволнението й била връчена на 15.02.2024г. Поддържането на предявения на 14.02.2024г. иск за оспорване на отмененото от работодателя уволнение отбелязал, че се явява лишено от правен интерес, доколкото трудовоправната връзка е била възстановена по силата на заповедта на работодателя от 13.02.2024г. В заключение достигнал до извод, че предявеният на 14.02.2024г. иск за оспорване на уволнението считано от 12.02.2024г., отменено по почин на работодателя на 13.02.2024г. е недопустим поради липса на правен интерес, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Поставените в изложението въпроси в обобщен вид се свеждат до значението на момента на издаване, на съобщаване /узнаване/, на автора на съобщението и връчване на заповедта по чл. 344, ал. 2 от КТ за допустимостта на иска за защита срещу незаконното уволнение.

Въпросите са релевантни – част са от предмета на делото и решаването им е обусловило правната воля на въззивния съд в крайното му произнасяне. Даденото в него решение не е в противоречие с практиката на ВКС, поради което специално основание за селектиране по смисъла на закона съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице.

Част от цитираната от частния жалбоподател съдебна практика не е практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така, както тя е разяснена в т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Първите две цитирани решения на ВКС не са постановени по реда на чл. 290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и цитираното определение в производство по чл. 288 от ГПК не е практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В Решение № 50024/01.03.2023г. по гр.д. № 1922/2022г., III ГО и Решение № 935/28.12.2009г. по гр.д. № 3558/2008г., III ГО, постановени в производство по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на въпроса за необходимото съдържание на акта на работодателя по чл. 344, ал. 2 от КТ и в частност трябва ли съдържанието на този акт да изразява по несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението, а не за някакво друго правно действие.

Спор по този въпрос между страните по настоящото дело не е възникнал и не е въведен като предмет на делото. Спорът е кога, от кого и доколко това съдържание е доведено до знанието и връчено на ищцата преди предявяване на исковата молба. Ето защо цитираната от жалбоподателя практика на ВКС не е относима към даденото от въззивния съд разрешение по релевантния в случая правен въпрос, обусловил изхода на делото.

По повдигнатите от частния жалбоподател въпроси е установена практика на ВКС, намерила израз в решение № 68/25.02.2011г. по гр.д. № 33/2010г., IV ГО; решение № 303 от 7.10.2013г. по гр.д. № 3715/2013г., IV ГО; решение № 280/12.10.2015г. по гр.д. № 1898/2015г., IV ГО; решение № 304/27.06.2012г. по гр.д. № 1265/2011г., IV ГО; определение № 149 от 15.04.2022г. по ч.гр.д. № 416/2022г., III ГО.

В установената практика, Върховният касационен съд е дал принципно разрешение, че в чл.

344, ал. 2 от КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до 4 предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът/служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението. Отмяната на заповедта от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква правната промяна и няма интерес от съдебна намеса. Не е нужно правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя и да възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място /чл. 345, ал. 1 от КТ/. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл. 344, ал. 2 от КТ, се явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иска.