Решение № 3132 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3132 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513629 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20165514 от 30.07.2021г., постановено по гр.дело №37192/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 56-ти състав, е осъдена К. Ж. И., с ЕГН **********, да заплати на „Л.К.С.Л.” ЕАД, с ЕИК *******, н а правно основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД сумата от 1302.90 евро, представляваща неплатени 6 бр. лизингови вноски /от 25-та до 30-та вноска вкл./, дължими по договор за лизинг №4786/04.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане, на правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 228.56 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 30.08.2011г., начислена върху главницата от 1302 .90 евро; както и на правно основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД сумата от 226.76 евро, представляваща неплатена застрахователна премия по застраховка „Пълно каско“ за периода от 03.07.2009г. до 19.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.36 лв., представляваща неплатена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 03.07.2009г. до 19.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 226.76 евро до пълния предявен размер от 600.14 евро и за периода от 20.12.2009г. до 02.07.2010г. и за разликата над уважения размер от 58.36 лв. до пълния предявен размер от 154.40 лв. и за периода от 20.12.2009г. до 02.07.2010г. . С решението са 1 отхвърлени предявените от „Л.К.С.Л.” ЕАД, с ЕИК *******, срещу К. Ж. И., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1313.95 евро, представляваща неустойка за забава в плащането на вноските от м.05.2009г. до м.12.2009г., дължими по договор за лизинг №4786 от 04.07.2007г., считано от 06.05.2009г. до 19.12.2009г., иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 230.54 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 30.08.2011г., начислена върху неустойката за забава от 1313 .95 евро, както и иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3158.01 евро, представляваща неустойка по р.XI, т.3 във вр. с т.1, р.IX oт договор за лизинг №4786/04.07.2007г.. С решението е осъдена К. Ж. И., с ЕГН **********, да заплати на „Л.К.С.Л.” ЕАД, с ЕИК *******, на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 443.93 лв., представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Л.К.С.Л.” ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт П.П., с която се обжалва решение №20165514 от 30.07.2021г., постановено по гр.дело №37192/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 56-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с раздел IV, т.6.1 от договор за лизинг №4786 от 04.07.2007г. за заплащане на сумата от 1313.95 евро, представляваща неустойка за забава в плащането на вноските от м.05.2009г. до м.12.2009г., дължими по договор за лизинг №4786 от 04.07.2007г., считано от 06.05.2009г. до 19.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 230.54 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 30.08.2011г., начислена върху неустойката за забава от 1313 .95 евро; както и с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с раздел XI, т.3 във вр. с раздел IX т.1 oт договор за лизинг №4786/04.07.2007г. за заплащане на сумата от 3158.01 евро, представляваща неустойка, дължима при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на 20 % от лизинговата вещ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че крайният извод на първоинстанционния съд, че претендираната неустойка за забава, уговорена в раздел IV, т.6.1 от договор за лизинг №4786 от 04.07.2007г., накърнява добрите нрави и това я прави нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е неправилен и противоречи на събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна практика. Поддържа се, че уговорената неустойка за забава в раздел IV, т.6.1 от договор за лизинг №4786 от 04.07.2007г. изпълнява напълно вменените й от закона функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като със сключването на договора за лизинг ответникът като лизингополучател се е съгласил с предвидената неустоечна клауза и е приел да понесе последиците от собственото си неизпълнение на договорени задължения. Излага се още, че размерът на предвидената неустойка за забава е определен по волята на страните, в рамките на предвидената договорна свобода, съгласно чл.9 от ЗЗД и със сключването на договора, същият има задължителен характер за страните по аргумент на чл.20 от ЗЗД. По отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва, начислена върху неустойката за забава, за периода от 20.12.2009г. до 30.08.2011г. са изложени аргументи, че същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. На следващо място се твърди още, че 2 неправилен и некореспондиращ на доказателствата по делото е изводът на първостепенния съд, че претендираната неустойка, уговорена в раздел XI, т.3 във вр. с раздел IX т.1 oт договор за лизинг №4786/04.07.2007г., която се дължи при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на 20 % от лизинговата вещ, е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи се, че в договора страните изрично са се съгласили, че така определената неустойка се дължи от лизингополучателя в хипотеза на разваляне на договора за лизинг по негова вина /какъвто е процесният случай/, както и независимо от всички останали обезщетения, неустойки и/или плащания, произтичащи от договора. Посочва се, че целта на така уговорената неустоечна клауза е защита на лизингодателя при неправомерно поведение от страна на лизингополучателя след сключване на договора за лизинг.

Излага се още, че липсват ангажирани доказателства, че ответницата е възразила относно клаузи от договора за лизинг и в частност досежно уговорената неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, предвид на което се налага извода, че разпоредбата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка от лизингополучателя при разваляне на договора по негова вина, обвързва страните и има задължителен характер. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - К. Ж. И., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Д. Ц., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба, подадена от ищеца.

Изложени са доводи, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване на закона и след съвкупен анализ на релевантните за спора доказателства, предвид на което е обоснован правилен краен извод за неоснователност на заявените искови претенции за заплащане на неустойка за забава, уговорена в раздел IV, т.6.1 от договор за лизинг №4786 от 04.07.2007г.; за заплащане на мораторна лихва, начислена върху неустойката за забава; както и за заплащане на компенсаторна неустойка, уговорена в раздел XI, т.3 във вр. с раздел IX т.1 oт договор за лизинг №4786/04.07.2007г., дължима при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на 20 % от лизинговата вещ.

Поддържа се, че правилно първостепенният съд е приел, че претендираните неустоечни клаузи са нищожни, тъй като противоречат на морала и добрите нрави и така както са уговорени техните размери излизат извън присъщите за неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. При условията на евентуалност в случай, че съда приеме, че претендираните неустоечни клаузи са валидни се прави възражение за прекомерност на уговорения размер на неустойките.

По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - К. Ж. И., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Д. Ц., с която се обжалва решение №20165514 от 30.07.2021г., постановено по гр.дело №37192/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 56-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД за сумата от 1302.90 евро, представляваща неплатени 6 бр. лизингови вноски /от 25-та до 30-та вноска вкл./, дължими по договор за лизинг №4786/04.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на 3 завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД з а сумата от 228.56 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2009г. до 30.08.2011г., начислена върху главницата от 1302.90 евро; както и с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ във вр. с чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД з а сумата от 226.76 евро, представляваща неплатена застрахователна премия по застраховка „Пълно каско“ за периода от 03.07.2009г. до 19.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане, както и за сумата от 58.36 лв., представляваща неплатена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 03.07.2009г. до 19.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2011г. до окончателното плащане. Инвокирани са доводи, че решението на СРС в обжалваните части е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано, тъй като не са обсъдени всички релевирани от ответника доводи. Излага се, че крайните изводи на СРС за основателност на заявените искови претенции несъответстват на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че твърдението на ищеца, че лизингополучателят не е изпълнил задължението си за заплащане на 6 бр. дължими лизингови вноски /от 25-та до 30-та вноска вкл./ е останало недоказано. Твърди се, че лизингополучателят е извършил плащания на дължимите от него лизингови вноски по сключения лизингов договор, поради което предявените искове за заплащане на лизингови вноски за исковия период и обезщетение за забава върху неплатените лизингови вноски се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поддържа се още, че предявеният иск за заплащане на дължими застрахователни премии по застраховка „Пълно каско“ и по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е неоснователен, тъй като застрахователни премии се дължат от лизингополучателя само докато лизинговата вещ се намира в негово държание, като в случая по делото са налице доказателства, че лизинговата вещ е предадена на лизингодателя на 19.12.2009г.. Сочи се още, че по делото няма ангажирани доказателства, удостоверяващи размера на застрахователните премии по застраховка „Пълно каско“ и по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.