Решение № 263182 от 25.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№.........................гр.С.я,

…………г.

С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданска колегия, ІV-В състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети март, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова

Златка

Чолева при секретаря

Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2759 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 23.10.2013г., постановено по гр. дело № 27038/2007г. на СРС, 43 състав, са отхвърлени предявените от Я.Л.Л., Р.Ш.Е. и Р.Ш.В. срещу М.П.С., Н.Т.П. и А.К.П. искове с правно основание чл.108 от ЗС, с предмет: признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване и реституция на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на втория етаж в сградата в гр.С.я, ул.“*****, състоящ се от : четири стаи, кухня и сервизни помещения , със застроена площ от 112 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат на ищците фактическата власт върху имота.

С решение на СГС, ІV „а“ състав от 12.11.2015г. по гр.дело № 7906/ 2014г. е обезсилено като недопустимо решението на СРС , 43 състав от 23.10.2013г. по гр.дело № 27038/2007г. и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Настоящото производството е по реда на чл.196 - чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.

Предмет на обжалване е решението на СРС, 88 състав от 06.11.2017г. по гр.дело № 9316/2016г. , с което по отношение на М.П.С., Н.Т.П. и А.К.П. е признато за установено, че Я.Л.Л., Р.Ш.Е., и Р.Ш.В., са собственици при квоти в съсобствеността по 1/4 идеална част за всеки един от тях на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на втори етаж в сградата в гр.С.я, ул. „*****, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, с площ съгласно заснемане за възстановяване на строителни книжа, извършено от арх. П.през 2002г. – от 111.90 кв.м., на кота + 7.70 м, при съседи по документ за собственост - отгоре таван, отдолу - Д.Х.К., по мъж - Е.К.; отдясно /изток/ - К.Х.К., по мъж Н.Й.; отзад /юг/ - вътрешен двор; отляво /запад/ - калканна стена и отпред /север/ - ул. „Пиротска”, заедно с 1/4 идеална част от тавана и мазето, заедно с 19/190 ид. части от общите части на сградата и мястото, съставляващо съгласно скица № 1227/31.10.2007г. на СО - район Възраждане, цялото от 550 кв.м., съставляващо поземлен имот № 9 в кв. 197, ул. „*****, м. Зона Б2 по плана на гр. С.я, при граници и съседи по скица: ул.’’Пиротска”, поземлени имот № 10, поземлен имот № 6 и поземлен имот № 8, като гореописаният апартамент съгласно Схема №15- 464295/21.09.2016г. на СГКК-гр. С.я, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.я, район Възраждане, ул. „*****, ет. 3, ап. 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и ответниците М.П.С., Н.Т.П. и А.К.П. са осъдени да предадат на Я.Л.Л., Р.Ш.Е. и Р.Ш.В., владението на подробно описания по горе недвижим имот, на основание чл.108 от Закона за собствеността.

С обжалваното решение е отхвърлено заявеното от М.П.С. срещу Я.Л.Л., Р.Ш.Е. и Р.Ш.В., възражение за упражняване на право на задържане върху гореописания имот - до заплащане на претендирани необходими разноски и подобрения в имота на стойност 41 165,66лв.

С решението М.П.С., Н.Т.П. и

А.К.П. са осъдени да заплатят на Я.Л.Л.,

Р.Ш.Е. и Р.Ш.В. - сумата от 1242.62 лв. - разноски в производството.

Решението се обжалва от ответниците.

Въззивниците А.К.П., Н.Т.П. и М.П.С. заявяват искане за отмяна на обжалваното решение. Поддържат, че установените по делото факти са неправилно преценени от първата инстанция. Твърдят, че в разрез с процесуалните правила е нарушен принципът на равнопоставеност на страните в процеса при събирането на доказателствата. Намират за неправилен извода на СРС, с който е прието, че процесният имот е одържавен от наследодателите на ищците през 1981г. по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОУГПНС/ и въз основа на този извод е изведен и погрешният извод относно приложимия материален закон- ЗВСОНИ. Възразяват, че по делото от страна на ищците не е доказана идентичността на процесния имот с този по документите за собственост на наследодателите им, тъй като в последните /спогодителния протокол/ няма описани самостоятелни тавански помещения, а ищците претенидират имот с таван и мазе. Молят съда да съобрази факта , че от приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ се установява единствено фактът, че претендираният от ищците имот е четиристаен на втори жилищен етаж с таван и мазе, а в сградата, в която те /ответниците/ се намират и в която е извършен оглед от експертите няма обособени самостоятелни тавански помещения, като този факт е потвърдени от заключението на СТЕ, приета в съдебното заседание на 02.11.2015г. Позовават се на практика на ВКС, с която е прието, че за сделка с недвижим имот се изисква да бъдат посочени съществените признаци на недвижимия имот – площ , съседи, местонахождение. Възразяват за липса на идентичност и между имота, който е одържавен и владяният от тях. В тази връзка се позовават и представения по делото крепостен акт № 10, дело № 1167/1096г., с който Х.М.К.е признат за собственик на 4 дюкяна, а в проекта за дострояване и надстрояване от 1911г. е указано , че първоначално е имало само 3 дюкяна, без къща, като не е установено кой от двата документа е верен. Молят съда да вземе предвид обстоятелството, че в делбата по нот.дело № 1167/1906г. между Х.и А.е видно, че на ъгъла между ул.“Пиротска“ и на ул.“Цар Самуил“ е имало фурна, като няма площи на къщите и дворовете, нито номера на улиците. Поддържат, че в ръкописа на записката за вписване отново липсва номер на улица, като такъв не е указан в нито един от документите за собственост. Твърдят, че в представеното от ищците служебно удостоверение изх.№ 9704/20.11.1986г. не е описан кой от двата апартамента на втория етаж е собственост на ищците. Ето защо, въззивниците-ответници намират за необоснован извода на първоинстанционния съд за идентичност между имота по документите за собственост на праводателите на ищците , отчуждения имот и процесния- предмет на делото, тъй като считат, че от събраните по делото доказателства тази идентичност не се установява. Считат, че необосновано от СРС този извод е основан на приетото по делото допълнително заключение на СТЕ, което е кредитирано немотивирано от съда, като не са преценени останалите приети по делото СТЕ.

На следващо място, въззивниците-ответници поддържат неправилност и на извода на първата инстанция, с който е прието, че те /ответниците/ имат качеството на държатели, а не на владелци на процесния имот, без да са взети предвид техните молби от 14.06.2011г. и уточнението от 23.11.2011г.

Твърдят, че от тяхна страна е установено владение, датиращо от 2001г. , придобито със съгласието на предходния владелец по силата на договор за наем , а опитите на ищците за установяване на фактическа власт върху имота са били отблъсвани от тяхна /на ответниците/ страна всеки път и като последица от това- владението не е загубвано от тяхна страна върху имота.

Въззивниците-ответници твърдят , че установеното от тях владение през 2001г. е упражнявано в изискуемия от закона срок от време-10години и това владение не е прекъсвано. Ето защо, намират за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че те не са легитимирани да упражняват право на задържане върху процесния имот- до заплащане на извършените от тях подобрения.

Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установяват както извършените подобрения, така и момента на реализирането им, както и стойността им от 39 037,96лв. С изложените доводи въззивниците-ответници мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове по чл.108 от ЗС да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално- при уважаването им – да бъде уважено заявеното от тях възражение за упражняване право на задържане до заплащане на извършените в процесния имот подобрения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Въззивмаемите страни, Р.Ш.Е., Р.Ш.В. и Я.Л.Л., оспорват жалбата като неоснователна и заявят искане за потвърждаване на атакуваното решение. Поддържат, че правилно от първата инстанция е приложен материалният закон , съответстващ на заявените с исковата молба релевантни факти. Твърдят, че с обжалваното решение СРС се е произнесъл в съответствие уточнения имот, съгласно уточнителната им молба , приета с определение от открито съдебно заседание на 17.05.2017г., за който имот е установена идентичността с този, собственост на наследодателите им и одържавения имот и който имот се държи от ответниците. Въззиваемите-ищци поддържат, че идентичността на процесния имот този по протокола за съдебна делба от 16.05.1947г. , този под № 7 по записката за вписване от 30.12.1947г., имотът, на който е извършен оглед от вещите лица , за който е осигурен достъп от ответниците и в който последните поддържат , че са извършени подобрения, е установена с приетите по делото една единична и две тройни СТЕ. Що се отнася до съответствието между имота по арх.проект от 1911г. и този, на който е извършен оглед от вещите лица , то също е установено от приетите по делото СТЕ.

Идентичността на административния адрес , на който се намира процесният имот въззиваемите-ищци поддържат, че е установена с приетото по делото удостоверение № КО- 94-А-94/ 29.09.2012г. на Кмета на СО-район Възраждане, като официален документ. Молят съда да не обсъжда, като преклудирано, заявеното за пръв път от ответниците при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция възражение за придобиване на процесния имот по давност. Освен недопустимо, намират при условията на евентуалност това възражение и за неоснователно , най малкото предвид факта, че не е изтекъл предвидения от закона срок, тъй като давността е прекъсната с предявяването на иска на 19.11.2007г. Позовават се и на разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ , приета с изменението на закона, публикувано в ДВ, бр.107/1997г. На последно място намират за законосъобразен и правилен извода на съда за качеството на държатели на ответниците по отношение на процесния имот, с оглед на което е отхвърлено като неоснователно заявеното от тях възражение за упражняване право на задържане върху процесния имот. Поддържат, че по делото не се установяват и вида и обемът на претендираните ответниците подобрения, времето на извършването им, както и стойността им. Ето защо, въззиваемите- ищци правят искане за потвърждаване на обжалваното решение , с присъждане на направените в настоящото производство разноски по делото.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от ответниците от А.К.П., Н.Т.П. и М.П.С. срещу определението по чл.192,ал.4 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК постановено на

22.11.2018г. по гр.дело № 9316/2016г. на СРС, 88 състав, с което първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1 193,81лв.- разноски , направени във въззивното производство по гр.дело № 7906/2014г. на СГС, ІV“а“ състав.

Частните жалбоподатели поддържат, че определението е постановено в нарушение на закона, поради липсата на списък по чл.80 от ГПК.

На второ място, в случай, че съдът приеме, че разноски се дължат на ищците, заявяват възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, на на основание чл.78,ал.5 от ГПК.

Насрещните страни по частната жалба- ищците Р.Ш.Е.,

Р.Ш.В. и Я.Л.Л., оспорват частната жалба като неоснователна. Възразяват, че делото е образувано по реда на ГПК /отм./, по който приложим закон , /съгласно пар.2,ал.1 от ГПК / в сила от 01.03.2008г./ няма изискване за представяне на списък на разноските. Що се отнася до евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намират същото за неоснователно, тъй като с обжалваното определение разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени.