Решение № 2252 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2252 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100505562 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18510 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 14590/2023 г. на Софийски районен съд, 70 състав, са отхвърлени предявените от „Нова Билд СТ“ ООД срещу „Баг Инвест“ ООД осъдителни искове с правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 325,35 лв. с ДДС, представляваща дължимата окончателна вноска по договор от 07.10.2019 г. за съвместно изграждане на техническо съоръжение - уличен канал, и сумата от 1032,54 лв. - договорна неустойка за забава съгласно чл. 16 от договора, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Решението е обжалвано от ответника „Баг Инвест“ ООД с доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт и евентуални съображения за неоснователност. Поддържа, че с отговора на исковата молба ответникът частично е признал иска за главница за сумата от 8604,46 лв., представляваща част от претендираното от ищеца вземане по процесния договор, като е оспорил претенциите за начислен върху тази сума ДДС в размер на 1720,89 лв. и за договорна неустойка в размер на 1032,54 лв. Сочи, че извършеното от него плащане на сумите в пълния им размер е било с цел предпазването му от последиците на забавата в случай на уважаване на исковете, като това плащане не следва да се приравнява на признание на исковете по смисъла на чл.

237 ГПК. Твърди, че макар с диспозитива на обжалваното решение да е постановено отхвърляне на предявените от ищеца претенции, то за него /ответника/ е налице правен интерес от обжалването, доколкото има правно значение приетото от съда в мотивите, в резултат на което е постановено това произнасяне по правния спор.

Поддържа, че с обжалваното решение съдът не е разгледал и не се е произнесъл по съществуването на оспореното вземане на ищеца, а се е мотивирал единствено с факта 1 на извършеното плащане на процесните суми, като им е придал правно значение на признание на иска и по този начин е постановил недопустимо решение. Счита, че след като съдебното решение е единство от мотиви и диспозитив, за него е налице правен интерес от обжалването в конкретния случай, тъй като приетото от съда в мотивите на съдебният акт, в резултат на което е постановено отхвърлянето на исковете с диспозитива, противоречи на заявената от него защитна позиция с отговора на исковата молба и събраните по делото доказателства. В тази връзка възразява, че от първата инстанция не е разгледан въпросът и липсва произнасяне относно съществуването на спорното вземане на ищеца, като е прието наличие на заявено от него /ответника/ признание на исковете. Въззивникът-ответник поддържа, че извършеното от него плащане не може да бъде приравнено на признание на исковете и съдът е дължал разглеждане и произнасяне по съществото на правния спор, при наличие на изрично заявено от него /ответника/ оспорване на иска и липсата на признание в частта на претендираното ДДС като част от главницата, както и относно претендираната неустойка за забава. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – частичната му отмяна и постановяването на друго, с което предявеният иск за главницата в частта на начисления ДДС в размер на 1720,89 лв. и искът за неустойка за забава в размер на 1032,54 лв. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна - ищеца „Нова Билд СТ“ ООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. От своя страна въззиваемият-ищец поддържа възражение за недопустимост на обжалваното решение, но основано на доводи, различни от заявените от ответника. Ищецът счита, че първоинстанционното решение се явява недопустимо, при наличие на направено от него оттегляне на предявените искове. Предвид извършеното от ответника плащане изцяло на претендираните вземания в хода на процеса, ищецът твърди, че е направил изявление, че не поддържа предявените искове, с което изявление се слага край на исковия процес и, като последица от това, ирелевантни са всякакви изявления на ответника по оспорване и/или частично признаване на предявените вземания. Твърди, че ако ответникът счита, че не е признал исковете и намира, че не дължи вече платени суми и/или част от тях, то за него /ответника/ е открита процесуалната възможност да заяви това в отделен исков процес. Ето защо, въззиваемият-ищец прави искане за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо - постановено по „неподдържани“ искове, и вместо него от въззивния съд да бъде постановено определение, с което производството по делото да бъде прекратено. Прави искане за присъждане на разноските по делото в хипотезата на прекратено производство, включително и тези, извършени в предварителното обезпечително производство.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от ищеца „Нова Билд СТ“ ООД е подадена насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с искане за обезсилването му като недопустимо, евентуално – отмяната му като неправилно относно произнасянето по предявените искове, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по дължимите разноски. Поддържа доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, идентични на тези, развити в писмения отговор по въззивната жалба на ответника, а именно: като постановено по непредявени искове, поради „неподдържането“ /оттеглянето/ на същите, което становище е заявено от него в първото по делото открито съдебно заседание и при отправено искане към съда за прекратяване на производството по 2 делото и произнасяне по направените разноски. Намира за неясен извода на съда относно дължимите му „по съразмерност“ разноски по делото, след като ответникът няма правото на такива, тъй като е станал причина за завеждане на делото.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира жалбите за редовни и допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно. Същото е постановено от състав на родово и местнокомпетентен съд, по правен спор, попадащ в правораздавателната компетентност на гражданския съд. Изготвено е в писмена форма, на български език, съдържа задължителните реквизити по чл. 236, ал. 1 ГПК, подписано е от постановилия го съдия.

Неоснователни са релевираните доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Недопустимостта на съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се отразяват на действителността на съдебното решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск. В случая не се констатира нито един от тези пороци.

Не намират опора в доказателствения материал твърденията на въззивникаответник, че съдът се е мотивирал единствено с факта на извършеното плащане на пълния размер на процесните суми, като им е придал правно значение на признание на иска, като по този начин е постановил недопустимо решение.

Съгласно чл. 237 ГПК признанието на иска е свързвано със специфични правни последици: то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при направено такова искане от ищеца. От общото правило, че признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК, изключение са случаите, изрично предвидени в закона, в които решение по смисъла на чл. 237 ГПК при признание на иска не се постановява (сравни чл. 324, чл. 334, чл. 339 ГПК), както и случаите, в които съдът е длъжен служебно да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 ГПК), при което се постановява решение при условията на чл. 235 ГПК.

Видно от отговора на исковата молба, ответникът е признал главния иск за сумата в размер на 8604,46 лв., представляваща дължимата вноска по договор за съвместно изграждане на техническо съоръжение от 07.10.2019 г., като е оспорена дължимостта н а начисления ДДС върху тази сума размер на 1720,89 лв., както и дължимостта на неутойка за забава.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 3

ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае - да противопостави съответни възражения. Въззивният съд намира, че именно такава е процесната хипотеза.

Освен това, видно от материалите по делото, в първото заседание пред СРС процеусланият представител на ищеца е заявил, че поддържа предявените искове, потвърждава извършените от ответника плащания, както и че претендира разноски, като не е направено искане за постановяване на решение при признание на иска.

Поради това районният съд е постановил решение по реда на чл. 235 ГПК. Макар и да са лаконични, с мотивите на обжалваното решение се признава, че страните са обвързани от договор от 07.10.2019 г. за съвместно изграждане на техническо съоръжение - уличен канал, както и че ответникът дължи претендираните в поризводството суми.

Неоснователни са и доводите на въззиваемия-ищец, че решението е постановено по непредявени искове. Твърдението на жалбоподателя за недопустимост се базира на неправилното разбиране, че признанието на иска десезира съда и го лишава от възможността да реши спора по същество. Такова десезиране е налице при оттегляне на иска /след определен етап – със съгласието на ответника/ или при отказ от иска, но не и при признание на иска, било то пълно или частично.

Видно от материалите по делото, в проведеното пред СРС съдебно заседание не е било направено изрично десезиране на съда. Такова е направено за първи път пред въззивната инстанция, като същото е оставено без уважение поради липса на съгласие от страна на ответника.

Предвид изложеното, обжалваното решение е допустимо.

На етапа на въззивното производство между страните не е спорно, че между „Ноубъл Стар“ ООД, „Баг Инвест“ ООД и „Нова Билд СТ“ ООД е бил сключен договор от 07.10.2019 г. за съвместно финансиране изграждането на техническо съоръжение - уличен канал, за отводняване на сграда в УПИ XIV-866, кз.12д, м.

„Сухата река – запад“, р-н Подуяне, гр. София, което съоръжение следва да обслужва предвидените строежи в имотите, за които страните по договора са собственици и/или лица с учредено право на строеж и/или лица, имащи договорни права и задължения на инвеститор за съответния имот. Посочено е, че „Нова Билд СТ“ ООД има одобрен проект за изграждане на горепосоченото съоръжение и влязло в сила разрешение за строеж, като същото дружество има и сключен договор за строителство за изграждането на съоръжението с изпълнителя „Ивкомплект“ ЕООД. Уговорено е между страните съвместно поемане на разноските за изграждане на описаното съоръжение на общата стойност в размер на 68 835,65 лв. без ДДС – по 17 208,91 лева без ДДС за всяко от договарящите дружества.

Не се спори, че в съответствие с клаузата на чл. 6 от договора „Ноубъл Стар“ ООД и „Баг Инвест“ ООД са заплатили на „Нова Билд СТ“ първоначална вноска в размер на 8604,46 без ДДС.