Решение № 22 от 23.04.2021, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр.Несебър , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен М. Дойков при участието на секретаря Диана И. Каравасилева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20202150100778 по описа за 2020 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по по исковата молба на „Поморие Мениджмънт 2” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.Д., в качеството му на дружество управител на Етажна собственост на сграда А / Алфа/ с идентификатор № *** в комплекс „С.Р.” гр. Поморие , ул. „К.Б.П.„ № *** чрез адв. Е.Г. и адв. Радостина Николова против М.К. роден на 21.04.1961г. в Ирландия, БУЛСТАТ *** гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг” , УПИ III- 587, блок Секция А, *** – Б. В исковата молба се сочи, че на 14.11.2017г. е било проведено ОС на ЕС на сграда А / Алфа/ с идентификатор № *** в комплекс „С.Р.” гр. Поморие. Не него било прието решение, за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата и е създаден Фонд „Ремонт и обновяване”. За събиране на нужната сума е бил приет бюджет и са определени вноските, които следвало да се съберат от собствениците на имоти в сградата. Решението е било обжалвано по реда на чл. 40 от ЗУЕС, като с решение на РС Поморие, а след това и с Решение на ОС Бургас обжалването е отхвърлено. Предявеният иск е бил обезпечен с налагане на запор – спиране изпълнение на решението на ОС, като определението за това е било отменено, като е влязло в сила на 05.08.2019г. Ищецът сочи, че ответника е собственик на апартамент № 10, като е представен и нотариален акт за собственост. Претенцията е , че с решението взето на 14.11.2017г. К. не е заплатил полагащата се част от определение фонд, която е в размер на 1446.15евро. За това му били изпратени покани, но К. не издължил посочената сума. Ищецът претендира, че падежът за заплащане на сумата бил 06.08.2019г./ датата следваща датата на която е влязло в сила определението за отмяна на допуснатото обезпечение/. След посочената дата ответникът дължал и лихва за забава в размер на 320.55лева за периода от 06.08.2019г. до 16.09.2020г.

Претендира се за постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден 1 ответника да заплати сумата от 1446.15евро или равностойността й от 2828.42лева, дължима вноска за Фонд „Ремонт и обновяване” , целева за извършване на ремонт на покрив и покривни тераси в сграда А / Алфа/ с идентификатор № *** в комплекс „С.Р.” гр. Поморие, изчислена съгласно решение от 14.11.2017г., ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до изплащане на главницата, както и сумата от 320.55лева мораторна лихва за периода от 06.08.2019г. до 16.09.2020г.

Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът М.К. роден на 21.04.1961г. в Ирландия, БУЛСТАТ *** гр.

Несебър, к.к. „Слънчев бряг” , УПИ III- 587, блок Секция А, *** – Б депозира такъв чрез адв. Н.Г., АК гр. Бургас. Предявените искове се считат за недопустими и неоснователни. Защитата сочи, че решението по чл. 40 от ЗУЕС за избиране на посоченото дружество за управител на ЕС, взето на ОС на ЕС на 27.09.2019г. е било оспорено пред съда и се води гр.д. № 803/ 2019г. на РС Поморие , което не било приключило до момента. Според адв. Г. исковата молба е предявена от лице без представителна власт. Управител към момента било дружеството „Двора” ЕООД, поради висящност на спора.

Наред с това не била посочена банкова сметка, в която да се заплати исковата сума, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК. По същество исковете се считат за неоснователни. Според ответника падежът на задължението не бил настъпил и неправилно се сочело, че това е датата 06.08.2019г. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си да открие и посочи по коя сметка следва да се внесе сумата за определение фонд, което водело до забава на кредитора, а от там се прави и извода , че не е настъпил падежа на вземането. Неоснователен бил и иска за дължимата мораторна лихва. Иска се отхвърляне на иска като изцяло неоснователен. Посочени и представени са писмени доказателства.

Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Е.Г., АК гр. Бургас и адв. Радостина Николова, АК гр. Бургас. Исковата молба се поддържа. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от адв. Н.Г., АК гр. Бургас. Подадения писмен отговор се поддържа, като се иска отхвърляне на иска като неоснователен.

От събраните писмени доказателства се установи следното. През 2006г. ответникът по делото М. К. е закупила недвижим имот в гр.

Поморие, ул. „К.Б.П.” № *** – апартамент № 10, находящ се в сграда „А”, етаж 3, със застроена площ от 63.60кв.м., състоящ се от една спалня, баня с тоалетна, дневна , кухненски бокс, дрешник, антре, тераса, ведно с 11,28кв.м. от ид. части от общите части на сградата. За сделката е бил съставен нотариален акт за покупко – продажба № 7, том VII, дело № 1152/ 18.07.2006г. На 14.11.2017г. е било проведено ОС на собствениците на сграда А/ Алфа/ с идентификатор № *** по КК на гр. Поморие в Комплекс „С.Р.” гр.

Поморие. Видно от представеното копие на протокола , съставен по време на ОС, част от точките в дневния ред са свързани с ремонти на сградата. По т. 2 от дневния ред е отбелязано, че от 2015г. са регистрирани течове от покривите на сградата. Това било довело до увреждане на апартаментите под тях, а дори и на по- ниско разположени имоти. Наложителен бил ремонт на покрива, като обща част на сградата. Предложено е да се съберат средства във 2

Фонд „Ремонт и обновяване”, за да се извърши нужния ремонт на покрива и покривните тераси. Собствениците са били уведомени за това, като е направен и доклад от дружеството „Бейтс” за състоянието на покрива и покривните тераси, както и технически решения за ремонта. Прието е решение за извършване на необходимия ремонт и за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване” на сградата. Със следваща точка е приет бюджет за извършване на ремонта. Прието е вноската да е съобразно приетия бюджет , преизчислена за всеки собственик поотделно съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. от ЗУЕС, съобразно идеалните части в общите части на етажната собственост, но не по – малко от 1% от МРЗ за страната. Определен е срок до края на м. август 2018г. за плащане, еднократно, по банков път , по сметка на управителя на ЕС. Самите стойности са били определени и посочени в приетия бюджет, неразделна част от протокола за ОС. На управителя на ЕС е възложено да сключи договор за извършване на нужния ремонт. Дадени са и правомощия на управителя на ЕС да предприема действия по събиране на вземанията, вкл. и по съдебен ред. С исковата молба е представен и посочения в протокола бюджет, като за ответника М. К. дължимата сума е в размер на 1446.15евро. Видно от протокола за проведеното общо събрание ответникът не е участвал в него. Пред Районен съд гр. Поморие е бил предявен иск за отмяна на решенията от това общо събрания. Искът е предявен от собственик на самостоятелен обект в сградата, като е образувано гр.д. № 860/ 2017г. на Районен съд гр. Поморие. С Решение 142/ 26.11.2018г. съдът в гр. Поморие е отхвърлил предявения иск. С Решение № III- 30/ 11.04.2019г. на Окръжен съд гр. Бургас това на районния съд е било изцяло потвърдено. В хода на производството пред първата инстанция е била постановена обезпечителна мярка и е спряно изпълнението на решенията на ОС – Определение от 19.01.2018г. на Районен съд гр. Поморие, отменено с Определение № 376/ 21.06.2019г. и влязло в сила на 05.08.2019г. Видно от представените по делото писмени доказателства, е бил спазен реда по свикване и провеждане на общото събрания, както и този по обявяване на взетите решение, съобразно разпоредбите на ЗУЕС. Чрез представените писмени доказателства се установява, че от първоинстанционния съд са били отменени само решенията по т. 4 и т. 6 от проведеното ОС на ЕС, които касаят дължимата лихва при неплащане в срок и точно на вноската за Фонд „Ремонт и обновяване” и относно сключване от управителя на договор за независим надзор нада ремонтната дейност. Всички останали претенции против решенията на Общото събрание са били отхвърлени.

Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и фактически изводи.

Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с правна квалификация чл. 38, ал. 1 във вр. чл. 6, ал. 1,т. 8 и т. 9 от ЗУЕС във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е установено и не се спори, че ответника е собственик на самостоятелен обект в сграда с режим на етажна собственост. Не се спори между страните, че с посочения нотариален акт за покупко – продажба № 7, том VII, дело № 1152/ 18.07.2006г. М. К. е закупил гр. Поморие, ул.

„К.Б.П.” № *** – апартамент № 10, находящ се в сграда „А”, етаж 3, със застроена площ от 63.60кв.м., състоящ се от една спалня, баня с тоалетна, дневна , кухненски бокс, дрешник, антре, тераса, ведно с 11,28кв.м. от ид.

3 части от общите части на сградат, разположен в к- с „С.Р.”. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС собственик на самостоятелен обект в сграда има задължение да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Както се посочи на 14.11.2017г. е било проведено Общо събрание на собствениците на сграда А/ Алфа/ с идентификатор № *** по КК на гр. Поморие в Комплекс „С.Р.” гр. Поморие. На него е взето решение, което ангажира К. , а именно да направи вноска по Фонд „Ремонт и обновяване” за нужния ремонт на сградата. Определена е била дължимата сума, която К., а и всеки един от останалите собственици , следва да внесе по сметка на етажната собственост за извършване на ремонта. Видно от доказателствата по делото решението е влязло в сила, след обжалване пред Районен съд гр. Поморие и Окръжен съд гр. Бургас и подлежи на изпълнение. Съгласно чл. 38, ал. 1, изр. 1 от ЗУЕС , решенията на общото събрания се изпълняват в определените от тях срокове. Ответникът К. не е изпълнил задължението си към етажната собственост. Не се споделят възраженията на защитника му, че е налице забава на кредитора. На първо място е посочена кореспонденция между етажната собственост, представлявана от управителя, и К. чрез ел. поща, като чрез изпратено изрично съобщения до него му е указано задължението му. Представена е и неоспорена покана с размера на задължението и банкова сметка при Общинска банка АД. На следващо място, за да е налице забава на кредитора следва длъжника да не е получил нужното за изпълнението си съдействие или неоправдано да не приема изпълнението. Такива доказателства не се събраха, а дори противното се установява от делото. М. К. е бил наясно с взетото решение на общото събрание, осведомен е бил за нуждата от събиране на средства за посочения фонд и за изпълнение на ремонта, което става ясно от кореспонденцията между него и ищеца. Дори хипопетично да се приеме, че К. е научил едва с исковата молба за задължението си, няма представени доказателства, че ответникът е предложил изпълнение на кредитора, което последният да е отказал или да е станал обективна пречка за изпълнението, за да се приеме, че е налице забава на кредитора. На следващо място следва длъжникът да е предложил изпълнение на кредитора, а такова не са доказа да има , а наред с това – изпълнението да е на падежа, а не след него. В случая срокът е определен с решението на ОС и К. е следвало да изпълни според него, което не е станало. Друг аргумент е и това, че престацията на К. е носима , а не търсима. Той е следвало да предложи изпълнение на кредитора в седалището му, т.е. да се яви при кредитора и да внесе сумата, за която е задължен – арг. от чл. 68, б. „а” от ЗЗД, а не кредитора да търси изпълнение по местожителството на длъжника. На последно място , ако ответникът е искал да изпълни, но не е получил съдействие е можел да вложи парите в банка и да уведоми за това кредитора – чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Що се касае до останалите възражения за контрол над сметката, чрез която ще се набират тези средства, според настоящия състав това по конкретния спор е неотносимо към определяне на задължението на К. Водим от изложеното настоящия състав счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.