Решение № 1234 от 13.09.2018, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2853/2018
- Вид
- Решение № 1234
- Подписан
- 13.09.2018
- В сила
- 26.11.2018
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 153, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ номер 1234,13.09.2018 г. , град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно отделение, 44-ти състав, на пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в следния състав :
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Златка Калоянова
Прокурор
: …………………. като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер дело номер 2853 по описа на съда за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена на „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „**“, № *, вх.*, ет.*, представлявано от управителя – В.Х.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез адв. И.Е.И., срещу Наказателно постановление № 02-0001541/17.05.2018г., издадено от Директора Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас, П.В.Т., с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно, като сочи, че НП е било издадено в нарушение на процесуалните правила, и при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя - адв. И., доразвива доводите в жалбата, като сочи и че за нарушението, което се твърди да е било извършено от Дружеството, не е посочена конкретна дата на деянието, което било в разрез с разпоредбите на ЗАНН. Ангажират се и допълнителни гласни доказателства. В срок, даден от съда, депозира и писмени бележки, в които доразвива доводите си и прави анализ и на събраната по делото доказателствена съвкупност и в частност на доказателствата, ангажирани от защитата. Навеждат се доводи и за маловажност на случая. От съда се иска да отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството , в провелото се с.з по делото също изпраща представител – И. и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че нарушението е установено по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Развива съображения в тази насока.
Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
От фактическа страна:
От служители на Д –„ИТ“ гр. Бургас, сред които свидетелят- актосъставител- П.И.Е., работещ като началник отдел „БТКД” в дирекция „Инспекция по труда”, извършили проверка на място – в търговски обект – магазин „**”, находящ се в гр.Бургас, ул. „**” № *, стопанисван от „М.” ЕООД гр.Бургас и по документи на 23.02.2018 г. в Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас.
По време на проверката по документи в Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас свидетелят- актосъставител- П.И.Е., установил въз основа на представените документи – присъствена книга и работен график, че лицето К.М., която работела въз основа на сключен писмен трудов договор в дружеството, че работодателят й не и е осигурил междуседмична почивка.
В хода на извършената проверка се установило също, че имало и друг период, през който не е била осигурена междуседмична почивка на това лице, а именно- за периода от 06.01.2018 г. до 12.01.2018г. В съдебно заседание свидетелят посочва, че документите му били предоставени от управителя на дружеството В.А..
Допълва в показанията си пред съда, че работният график му бил предоставен от управителя на дружеството. На същия работен график имало подпис на управителя на дружеството А.. Сочи, че установеното нарушение не е било за първи път и че за същото е съставел АУАН за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, извършено от страна на дружеството, т.е. че същото не е осигурило непрекъсната междуседмична почивка на К.М. в размер не по-малка от 36 часа.
За това нарушение бил изготвен и констативен протокол № ПР 1805602 от 17.04.2018 Г., който бил връчен на 17.04.2018г. на управителя на дружеството В.А.. Видно от представения по делото, така цитиран протокол / стр.37-39 от делото/, то се установява, че при извършената проверка са били констатирани множество нарушения /общо седем на брой/ на трудовото законодателство, описани в отделни точки в протокола, като процесното е под т.3 от протокола, за което са дадени и предписания и срок за изпълнение на същите.
Впоследствие, видно от писмените доказателства по делото освен цитираните графици и книга, е бил представен и Правилник за вътрешния трудов ред, който видно от КП не се е намирал в обектна, към момента на проверката. Обстоятелството, че свидетелката К.М. е служител на Дружеството, и в трудовоправни отношения със същото се установява, освен от заявеното от самата нея, разпитана като свидетел по делото и от представения по делото- трудов договор №20 от 006.2017 г. /стр.13 от делото/, видно от който същата е назначена в Дружеството на длъжност- „продавач-консултант“, на осем часов работен ден. Видно пък от представения работен график за процесния инкриминиран период- стр.14 от делото, за м. януари 2018 г., то се установява, че под номер 3 в графика е вписано именно лицето- К.М., като ясно е вписано, че лицето е полагало труда си по осем часа на ден за времето от 06.01.2018 г. до 12.01.2018 г., което и извън инкриминирания период, но за което доводи са изложени в с.з., като видно от разпита на другата, ангажирана от защитата свидетелка- С.Г.А., работела като продавач- консултант в „М.” ЕООД, в обект магазин „**” гр. Бургас, ул. „*”, се установява, че същата е натоварена и с изготвянето на графика, като в разпита си пред съда сочи, че в този обект работят три лица, иначе графика го прави за 8 човека, като останалите са в МОЛ, а в обекта на ул. „*” № * работели три продавачки – С.П., К.М. и тя, които били в центъра. При предявяване от страна на съда на процесния график, свидетелката е заявила, че това е графикът за месец януари 2018 година, като е посочила, че под № 1 в графика е посочена С.А., под № 2 С.Р., № 3 К.М., № 4 С.К., като уточнява за № 4, че е лице, което работи в МОЛ „Галерия” гр. Бургас като идвало и в центъра, за да помага на колежките когато се налагало. Свидетелката описва, което кореспондира и с разпита на свидетелката М. по делото, че последната я помолила да почива 4 дни-на 13, 14, 15 и 16 януари 2018 година, защото й се налагало да пътува и затова тези обстоятелства били съобразени в графика. Същевременно на 21 януари в неделя тя също помолила да почива и на 25 и 26 януари, и всичко това било описано в графика. От 22 до 28 януари седмицата били двата почивни дни, които й се полагали. Свидетелката не оспорва, че от 17 до 24 януари М. е работила, което и отразено и в графика, като и се събирали 8 дни на работа с работно време от 10.00 часа до 19.00 часа с един час обедна почивка, като твърди, че не е съобразила този факт, а досежно горепосочения период- отново 8 дни без почивка, твърди, че е допуснала евентуално техническа грешка в графика, макар че го представяла на управителката за одобрение. Графикът описва, че се прави за седмицата, като по принцип 5 дни работели служителките и два почивали за седмицата. В посочения смисъл са и показанията за същите обстоятелства на свидетелката – К.М., също разпитана пред съдебния състав. Съдът при така описаната фактическа обстановка, дава вяра на показанията на свидетеля- Е., като безпротиворечиви и съответни на събрания писмен доказателствен материал по делото, като намира показанията на свидетеля и за обективни и безпристрастни.
Що се касае до гласните доказателства на посочените и описани по-горе свидетелки, служителки на Дружеството, поискани от страна на защитата, то съдът само частично кредитира показанията им, досежно обстоятелствата, за мястото им на работа, длъжностите, които заемат в Дружеството, фактът, че свидетелката А. изготвя графикът за работа в процесния обект, и фактите, заявени от същите, само дотолкова, доколкото кореспондират с представения график /стр.14 от делото- подписан такъв/. За останалите заявени обстоятелства, извън посочените, като и двете свидетелки не оспорват, че М. е работила без почивка през процесния период, но сочат житейски съображения в тази насока, то съдът не ги поставя в основата на своите решаващи изводи.
При така описаната фактология свидетелят
Е. е съставил АУАН /стр.4- 6 от делото/ № 02-0001541 от 17.04.2018 г., на жалбоподателя за нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, тъй като работодателят не осигурил непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа на К.Д.М., ЕГН **********, като същата, работеща на длъжност „продавач-консултант“ в описания обект, е работила в продължение на 8 дни без почивка в периода от 17.01.2018 г. до 24.01.2018 г., като нарушението е било установено на 23.02.2018 г., в Дирекция ИТ, при преглед на представените документи, свързани с разпределението на работното време и положения труд от работещите при условията на сумарно изчисляване на работното време / в това число графици и отчетни форми за явяване на работа за периода м.ноември 2017 г. до м. януари 2018г. и др. /. Актът бил връчен на представляващия дружеството, който не вписал възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, като в НП дословно е било възпроизведено съдържанието на АУАН. Наказателно постановление № 02-0001541/17.05.2018г., е издадено от Директора Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, П.В.Т., и със същото на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива, както и гласните в частта и смисъла, в който съдът посочи по-горе. Само досежно графика, съдът намира, че следва да отбележи, че става въпрос за частен свидетелстващ документ, в който е материализирано изрично изявление на представителя на Дружеството. С това изявление се признават неизгодни за дружеството факти, а именно, че вписаните в графика смени са реално отработени. Ето защо този частен свидетелстващ документ се ползва с по-висока доказателствена стойност от останалите писмени доказателства по делото, като по делото, видно и от гласните доказателства, то не се спори, че за процесния период свидетелката М. е работила без почивка. В графика се съдържа писмено признание относно реализирани факти и обстоятелства, направено от представителя на дружеството. Отразеното в графика напълно се подкрепя и от показанията на актосъставителя и частично, но в голяма степен и от показанията на другите две свидетелки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП, видно от представено по делото Заповед за компетентност. Същото е в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като възраженията на защитата в тази насока и в частност, че не е посочена дата на нарушението по смисъла на чл.57, т.5 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни. Целият правопораждащ фактически състав На разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ е описан ясно и недвусмислено, както в акта, така и в НП. Съгласно чл. 153, ал.2 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. По делото безспорно се установява от фактическа страна, че свидетелката М., работеща в процесния обект на Дружеството за времето от 17.01.2018 г. до 24.01.2018 г. е полага труда си осем дни без да почива, което безспорно е нарушение на посочената императивна разпоредба, и в този смисъл, застъпени житейски съждения в писмените бележки на защитата няма как да бъдат споделени. Според чл.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36c37843-99e1-429d-b1bd-fd929e5a0be8