Определение № 185 от 10.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Плевен, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500079 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена от "СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.", код по БУЛСТАТ ***, чрез пълномощника адвокат Х. М. от САК, против определение № 5370/28.10.2025г., постановено по гр.д.№ 1916/2025г. на PC гр. Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на дружеството за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските, чрез намаляване/или непресъждане/ на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство осъществено от адв.Д. М., поради прекомерност и поради злоупотреба с право от страна на ищцата Д. П.. Жалбоподателят се позовава се на съдебна практика на съдилищата и твърди, че инициираните от ищцата П. съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса й, а с цел генериране на разноски и че подобно процесуално поведение, с което формално се упражняват права, е по същество злоупотреба с права, а не преследване на легитимната цел за реализиране на определен материален интерес.

В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че 1 районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение не е преценил в достатъчна степен факторите от значение за размера на адв. възнаграждение - вида на спора, мат.интерес, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Частният жалбоподател е изложил подробно доводите си в частната жалба, като моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да откаже определяне на адвокатско възнаграждение или евентуално – да определи размер на адвокатското възнаграждение за адв. М., в значително по-нисък размер.

Ответникът по частната жалба Д. И. П., чрез пълномощника си ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Д. М., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, представлявано от адв.Д. М. М.-управител, е взел становище, че жалбата е неоснователна, по изложените в отговора на л. 20 от делото аргументи.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната жалба и доводите на ответника по нея, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за разноските, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1433/30.09.2025г., с което след като е прогласил за недействителен договор за потребителски кредит между страните, е присъдил на ищеца разноски за производството в размер на 846,68лв., от които адв.възнаграждение в размер на 480лв. намалено – от общо претендираното 720 с ДДС, за осъщественото от адвокат Д. М. процесуално представителство.

Изрично е прието, че съдът не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ за минимални размери на адвокатските възнаграждения, позававайки се на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22г. Възнаграждението на осъществилия правната помощ адвокат е определено при отчитане на спецификата на конкретния случай относно действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно 2 съдебната практика, въз основа на възражението за прекомерност съдържащо се в молбата на ответника от 23.09.2025г./на л.42 и сл. от делото на РС/.

Плевенски окръжен съд споделя и виждането на РС относно размера на подлежащите на присъждане разноски в полза на ищеца, чийто иск е уважен, което е в съответствие със закона и с оглед изхода на правния спор.

То е обосновано с представените по делото пред списък на разноските по чл.

80 от ГПК и доказателства, че разноските са направени. Неоснователно е възражението на ответника, че не следва въобще да се присъжда адвокатско възнаграждение и разноски, тъй като в резултата на злоупотреба с права са заведени срещу него множество еднотипни дела от същия ищец.

Първоинстанционното производство е приключило с решение, с което съдът е определил подлежащите на заплащане разноски. При това произнасяне нито е длъжен, нито е имал възможност да преценява разноските на същите страни, в т.ч. и за адв. възнаграждения, по други дела. След като районният съд не е счел, че са налице условията на чл. 213 от ГПК за служебно съединяване на предявените от Д. П. срещу „Стик-кредит „ООД искове и за разглеждането им в едно исково производство, то няма и основание да се определя едно общо адвокатско възнаграждение за всички искове, а такова се дължи и следва да бъде определено със съдебния акт по всеки отделен правен спор с оглед изхода му. Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд не споделя сочената от жалбоподателя съдебна практика на Софийски градски съд и др. съдилища според която „въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела да бъдат оставени без уважение“.

Преди всичко следва да се отбележи, че българското национално право по своя характер не е прецедентно право и съдебна практика на други съдилища от същия ранг не е задължителна за Плевенски окръжен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че тази практика, освен че е твърде екзотична, е и в пряко противоречие със закона - с чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78 от ГПК, които предвижда с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнесе и по искането за разноски. Освен това използваният в посочената от ответника съдебна практика израз „еднакви дела“ е неточен, доколкото се касае за дела относно различни облигационни 3 правоотношения, произтичащи от различни потребителски договори, макар и между едни и същи страни и сключени при със сходни клаузи. Поради това няма идентичност на предмета на тези дела.Въззивният съд приема, че РС правилно е процедирал като е счел, че договореното с представения по делото договор за правна защита и съдействие размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства на вида и обема на свършената адвокатска работа, го е редуцирал до размера 480 лв./с вкл.ДДС/ и то не следва да бъде допълнително редуцирано до по-малък размер.В частната жалба и не се сочат аргументи за допълнително намаляване на възнаграждението, а е акцентирано на неговата недължимост.Ето защо обжалваното определение, с което на основание чл.248 от ГПК, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5370 от 28.10.2025г. по гр.д. № 1916/2025г. на Плевенски РС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4