Определение № 307 от 06.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. ХАСКОВО, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600525 по описа за 2026 година Производството е по чл.64 ал.8 от НПК.

С определение № 153 / 30.07.2026., постановено по ч. н.д. № 362/2026 г.

РС Харманли е оставил без уважение, като неоснователно, Искане вх. № 5852/ 23.VІІ.2026 г., направено от адв.М. Ф. - защитник на Х. С. С. ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 113/ 2026г. по описа на РУ Харманли, за изменение на взетата по отношение на същия мярка за неотклонение от “Домашен Арест”, взета с Определение № 74/02.04.2026г. постановено по ч.н.д. № 154 по описа на Районен съд гр. Харманли за 2026г., влязло в законна сила на 14.04.2026г., в „Подписка“.

Със същото определение съдът е оставил без уважение, като неоснователно, Искане вх. № 5884/ 23.07.2026г. направено от Л. М. – прокурор при Районна прокуратура Хасково ТО Харманли, за замяна мярката на неотклонение „Домашен арест“ взета по отношение на Х. С. С. ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 113/ 2026г. по описа на РУ Харманли, с Определение № 74/02.ІV.2026г. постановено по ч.н.д. № 154 по описа на Районен съд гр. Харманли за 2026г., влязло в законна сила на 14.04.2026г., в „Задържане под стража“.

Недоволен от постановеното определение, в частта, в която съдът е 1 оставил без уважение искането да бъде изменена взетата по отношение на обв.

Х. С. мярка за неотклонение „ домашен арест“ в друга по-лека, а именно „ подписка“ е останал служебният защитник на обвиняемия С. – адв. М. Ф., който обжалва в срок.

В жалбата се твърди, че постановеното от РС Харманли определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че събраните до момента на досъдебното производство доказателства разколебават обвинителната теза по повдигнатото против С. обвинение, в т.ч. и по отношение на предмета на престъпление. Твърди също,че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, поради което е неоправдано продължаващото ограничаване на личната свобода на обвиняемия чрез наложената мярка за неотклонение „ домашен арест“. Моли съда да постанови определение, с което да отмени постановеното от РС Харманли определение и определи друга по-лека мярка за неотклонение, а именно „ подписка“.

В съдебно заседание ОП Хасково оспорва подадената частна жалба. Моли съдът да постанови определение, с което да потвърди постановеното от РС Харманли определение.

В съдебно заседание защитникът адв. Ф. поддържа подадената частна жалба.

Съдът, след като се запозна със събраните до момента доказателства на ДП, намира следното:

С Определение № 74 от 02.04.2026 г., постановено по ч. н.д. № 154/2026 г. РС Харманли е оставил без уважение искането на РП Харманли за вземане на мярка за неотклонение „ задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Х. С. С., обвиняем по ДП № 113/2026 г. по описа на РУ Харманли и е взел по отношение на същия мярка за неотклонение „ домашен арест“, която следва да се изпълнява на адрес гр. ***, ул. „ *** № . Спазването на забраната по чл.62 ал.1 от НПК следва да се контролира чрез средство за електронно наблюдение по реда на чл.262-275 от ЗИНС. Определението е влязло в сила на 14.04.2026 г.

За да постанови атакувания съдебен акт РС Харманли е приел, че от събраните до момента доказателства изводът за обосновано предположение,че обвиняемият С. е извършил престъплението, в което е обвинен не е разколебан. Приел е също, предвид вида на престъплението, високата му 2 степен на обществена опасност и предходните осъждания на обвиняемия,че е налице опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдът е посочил още,че изтеклият период от време от определяна на марката за неотклонение „Домашен арест“, считано от 02.04.2026г. – по-малко от четири месеца, е в разумните граници на чл.63 ал. 4 от НПК. С оглед на това е приел,че не са налице предпоставки за изменение на тази мярка за неотклонение в друга по-лека.

Направените от първоинстанционният съд изводи са правилни.Събраните до момента на досъдебното производство доказателства не разколебават извода за обосновано предположение,че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. И този извод не се базира единствено и само на показанията на пострадалия, както твърди защитата. Показанията на пострадалия се подкрепят от събраните гласни доказателства, а също така и от заключението на изготвената видеотехническа и лицево индентификационна експертиза.

При първоначалното вземане на мярката за неотклонение „ домашен арест“ съдът е приел,че не е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, което е мотивирало и определянето на тази мярка за неотклонение.

При постановяване на атакуваното определение съдът е приел,въз основа на събраните по делото доказателства, предвид предходните осъждания и недобрите характеристични данни,че е налице опасност обв. С. да се укрие или да извърши друго престъпление.

Хипотетично съществува опасност обвиняемият да се укрие, с оглед избягването изтърпяването на евентуално наказание. По делото се намират докладни записки, съдържащи данни за нарушение на режима на домашния арест. Действително съдът е приел,че не са налице доказателства , от които да се направи извод,че обвиняемият умишлено се е отклонил и не е спазил взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ домашен арест“. Тази данни обаче, преценени в съвкупност с характеристичните данни на обвиняемия и демонстрираното поведение от негова страна, поводът за които е изготвянето на тези докладни, водят до извод за незачитане на правовия ред от страна на обвиняемия. Налице завишена степен на обществена опасност на дееца и опасност от извършване на друго престъпление, предвид предходните 3 му осъждания. Всичко това поставя резонно въпроса дали при определяне на по-лека мярка за неотклонение и особено най-леката такава, той не би се укрил.

Настоящият съдебен състав намира,че определената мярка за неотклонение „ домашен арест“, от една страна би постигнала целите, визирани в чл.57 от НПК и от друга – би препятствала възможността обвиняемия да извърши друго престъпление. Изминалите четири месеца от вземането на тази мярка в никакъв случай не могат да се определят като неразумен срок, в който обвинаемият търпи ограничаване на личната свобода.

Не са налице и други обстоятелства, които да обосновават извод за изменение на определената мярка за неотклонение в друга по-лека.

Предвид изложеното съдът намира,че определянето на друга по-лека мярка за неотклонение в случая не би била ефективна и не би изпълнила целите на чл.57 от НПК. Постановеното в този смисъл определение на РС Харманли е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 153 / 30.07.2026., постановено по ч. н.д. № 362/2026 г. РС Харманли, в частта, в която съдът е оставил без уважение, като неоснователно, Искане вх. № 5852/ 23.VІІ.2026 г., направено от адв.М. Ф. - защитник на Х. С. С. ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 113/ 2026г. по описа на РУ Харманли, за изменение на взетата по отношение на същия мярка за неотклонение от “Домашен Арест”, взета с Определение № 74/02.04.2026г. постановено по ч.н.д. № 154 по описа на Районен съд гр.

Харманли за 2026г., влязло в законна сила на 14.04.2026г., в „Подписка“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5