Решение № 1568 от 30.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ / 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІVс. в публично съдебно заседание на 25.11.2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ФИЛИП РАДИНОВ-мл.съдия

Секретар : ПЕТЯ

ПЕТРОВА

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№ 1261/ 2019г.

Производството е по реда на чл.268-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К.Х.Я., представляван от адвокат Р.Ж., срещу решение № 1795/ 25.04.2019г. по гр.д.№ 14334/ 2018г. на Варненски районен съд, 33 с., съгласно което упражняването на родителските права по отношение на децата К.К.Я. и Н. К.Я. е предоставено на майката Д. И.П., и определено местоживеенето да бъде на нейния адрес в гр.Варна; определен е режим на лични отношения на бащата К.Я. с двете деца в посочените дни от месеца ,през лятото и по време на официални празници. На основание чл.143, ал.2 СК в полза на детето К.е присъдена издръжка в размер на 250лв., в полза на детето Н. е присъдена издръжка в размер на 180лв., с начална дата- датата на исковата молба, ведно със законната лихва при просрочие. На основание чл.149 СК е присъдена издръжка за минало време, съответно за детето К.- в общ размер 958.33лв., за детето Н.- в общ размер 690лв., за периода от 01.06.2018г. до 25.09.2018г., със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, и следващата се държавна такса за това производство.

Жалбоподателят оспорва изцяло решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при непълнота на събраните доказателства.По отношение на родителските права счита, че не са изследвани задълбочено възможностите на всеки родител да полага пълноценни грижи за отглеждане и възпитание на децата. Представеният социален доклад е непълен по възраженията на ответника за родителския капацитет на майката. Не са обсъдени неговите по-добри възможности и условия за развитието на децата. Не е дадена възможност да докаже полаганите грижи през периода на раздялата :01.06.2018г.- 25.09.2018г., за установяването на които е поискал да бъде допуснат втори свидетел.

Оспорва размерите на присъдените издръжка, поради несъобразяването им със закона, нуждите на децата и възможностите на бащата да ги осигурява.

По същество поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въпросът за родителските права да бъде разрешен съобразно искането на бащата.В евентуалност, да бъде отменено само в частта на присъдените издръжка за минало време / 01.06.2018г.-25.09.2018г./ и предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, и частично по отношение на присъдените издръжки от 25.09.2018г., до посочените размери в отговора на исковата молба- 180лв. и 150лв., и да бъде постановен разширен режим на лични контакти на бащата с двете деца.

Въззиваемата страна- Д.В.П., чрез адвокат И.Р., представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна по всички възражения срещу решението.Изразено е становище за законосъобразност на решението в частта за родителските права и присъдените издръжки, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Дирекция

„Социално подпомагане”-Варна, не изразява становище.

Съдебният състав, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1-3 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна :

Производството пред районен съд е по предявени от Д.В.П. срещу К.Х.Я. искове с правно основание чл. 127, ал. 1 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата К.К.Я. и Н.

К.Я., за присъждане на издръжки в размер по 250лв. месечно, считано от 01.06.2018г., и определяне режим на лични отношения с бащата.

Според обстоятелствата на исковата молба страните се намират във фактическа раздяла от май 2018г, провокирана от влошените отношения и липсата на комуникация между тях. Ищцата и двете деца са напуснали семейното жилище.

В отговор ответникът твърди ,че ищцата без повод е напуснала общото им жилище и към настоящия момент живее с децата на квартира. След раздялата е продължил да общува с двете деца, които остават при него с преспиване, равностойно на времето с майката, и да полага грижи за тях. Поради това счита, че местоживеенето на децата следва да остане при тяхната майка, която предвид на пола им следва да участва в развитието им . Да се отхвърли иска за упражняване на родителските права, а вместо това да бъде постановено съвместното им упражняване от двамата родители.В евентуалност- да бъде определен възможно най-разширен режим / посоченият от него/, като се съобрази желанието му да участва равностойно в отглеждането и възпитанието на децата. Счита, че издръжките следва да бъдат определени в размер на 180лв. за детето К.и 150лв. за детето Н., от датата на постановяване на решението.В останалата част оспорва предявените искове по чл.143 СК. Оспорва и моли да се отхвърлят като неоснователни предявените искове за издръжка за минало време , за периода от 01.06.2018г., доколкото през посоченото време е бил с децата си и участвал в тяхната издръжка.

С протоколно определение от 29.03.2019г., по искането на ответника, на основание чл. 323 ГПК е определен привременен режим на лични отношения на бащата с К.Я. с децата К.Я. и Н. Я., с възможност да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца , от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя ,с преспиване ; 30 дни през лятото , които не съвпадат с ползван от майката платен годишен отпуск; на рождения ден на бащата -3 ноември, през първата половина на Великденските , Коледните и Новогодишните празници.

По основателността на предявените искове приема следното :

Страните не са постигнали споразумение за родителските права при условията на чл.127, ал.1 от ГПК, въпреки предоставена от настоящия състав възможност за оптимално разрешаване на спорните въпроси в процедура по медиация, съобразно представеният доклад вх.№34165/ 19.11.2019.

По искането за съвместно упражняване на родителските права, което ответникът поддържа във въззивното производство с уточнението направено от процесуалния представител в съдебно заседание на 07.10.2019г., първостепенният съд е изложил мотивирано становище, позовавайки се на задължителната съдебна практика, формирана от законовата уредба на отношенията и постановките на ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д.№ 1/ 2016г. ОСГК на ВКС, задължителни за правоприлагащия орган.

Според

Тълкувателното решение разпоредбата на чл.59,ал.2 от Семейния кодекс изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Аналогично, в хипотезата на чл.127, ал.2 от СК съдът не може служебно да се произнася , предоставяйки родителските права за общо упражняване, доколкото няма постигнато взаимно съгласие и ясно изразена воля на родителите да съгласуват изпълнението на родителските задължения в интерес на децата.

При липсата на споразумение въпросът за родителски права следва да бъде разрешен служебно и с решението да се определят мерките относно упражняването на тези права, местоживеене на двете деца, режим на лични отношения с другия родител. Съдът формира своето убеждение от обективно установените в процеса факти и обстоятелства, след изслушване на родителите, на основание чл. 59, ал.6 от СК, при съобразяване становището на участващата Дирекция „Социално подпомагане“-Варна. Комплексно се преценяват всички обстоятелства, изброени в чл.59, ал. 4 от ГПК- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата , възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.

На първо място констатира, че страните нямат спор за местоживеенето на К.и Н. след настъпилата раздяла. Бащата не оспорва, според съдържанието на писмения отговор, че поради възрастта и пола децата следва да бъдат със своята майка, която да ги подпомага адекватно в предстоящото им развитие. По същество не отрича нейните родителски качества и възможности да отговори на нуждите на двете деца в бъдеще.

Същевременно, показва силно желание да бъде пълноценен родител и да участва максимално в техния живот, отдавайки им нужното внимание, грижа и подкрепа. С подадената жалба заявява, че е по-добрия родител, който може да предостави на децата си по-добри условия на живот и развитие- физическо и психическо, подпомаган от своята майка.

На основание чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето е представен социален доклад от конституираната в процеса дирекция „Социално подпомагане“- Варна. Предоставените данни се преценяват в контекста на правния спор. Въз основа на тях следва да се приеме, че децата са емоционално свързани с двамата родители. След раздялата са продължили да се грижат за тях в различна степен на участие. Пред социалния работник са заявили, че ще направят всичко необходимо децата им да се чувстват обичани и по-леко да приемат раздялата. Осъзнават ролята си на родители за задоволяване на базисни потребности: дом, храна ,облекло, личен лекар, образование и др., като са посочили, че притежават средства за покриване на съответните разходи. Към момента майката е осигурила подходящи и съобразени с нуждите на децата условия в жилището на нейните родители. В семейното жилище, което след раздялата се ползва от ответника имат самостоятелна стая приспособена за техните потребности. И двете жилища се намират в район с магазини, болнични заведения , детска градина и училище. Помощ и подкрепа в грижите за децата оказват родителите на страните.

Констатациите в частта за родителско сътрудничество насочват към изводи за нарушена комуникация и липса на добър диалог по въпроси, които засят децата.

Консултирани са за евентуални рискове и последици за децата, породени от наличния междуличностен конфликт на родителите.

На основание чл.59,ал.6 СК е проведено повторно изслушване на родителите пред настоящия съд, основно по изпълнявания режим на лични отношения и родителска взаимопомощ.

К.Я. твърди, че след радялата поддържа връзка с Д. единствено по електронна поща, поради отказът й да разговаря с него. Има телефонна връзка с децата. Среща затруднения, когато иска да види децата извън определения привременен режим, и в отделни случаи през август месец, защото в дните на срещите е имало намеса на майката и тя без основателна причина търсила съдействие от полицията.

Притеснява се да не бъде изключен от живота на децата .

Д.П. потвърждава, че не общуват нормално. В разговорите по телефона са стигали до конфликт, защото всеки искал да наложи неговото решение. Отрича да е имало спор за това дали да вземе децата, извън графика. След раздялата са направили опит за разпределено отглеждане на децата, но според нея неуспешен. Когато ставало въпрос за децата той /К.Я./ не се съобразявал с нейното мнение.Надява се с времето да се общуват спокойно.

В процеса пред първа инстанция са разпитани свидетелите на двете страни- Г.К.М., посочена от ищцата, и З.К.Б., посочена от ответника. Пред въззивния съд е допусната свидетелката О. Я.- майка на жалбоподателя.

Свидетелката

М. познава страните и децата.Има бегли впечатления за отношенията след раздялата, повече за полаганите от майката грижи.

Свидетелката

Б. е съсед в блока на ул.“Р.“. Знае, че Д. / П./ е напуснала жилището през май 2018г.Твърди, че докато са били заедно бащата е гледал повече децата , защото имал повече време. Излизали на площадката, в градинката, на сладкарница. След раздялата ги вземал, в месеца- 1-2 пъти.

С показанията на св.Я., преценявани поради родствената й връзка при условията на чл.172 ГПК, се установява,че след раздялата децата са идвали в семейното жилище на ул.“Р.“, където тя се грижела за тях. Оставали по един месеца, две седмици .През лятото на 2018г., със съгласието на майката, е завела голямото дете в Русия , от 20 юни до 20 юли. През месец септември децата отново били при сина й,тя също помагала- водела ги на градина и училище. Бащата се опитвал да разнообрази посещенията с екскурзии и пътувания извън града. Посочва, че лятото на 2019г.- от средата на юли до средата на август, децата отново били с тях, с изключение на един ден, през който майката ги взела, за да провери за въшки.