Решение № 17 от 07.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Н.С.Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20215000600543 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Изложени са били и аргументи в подкрепа на пре тендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, а именно за допуснато нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на производството по делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда на първата инстанция, отмяна на решението и присъдата и оправдаване на осъдения.

Алтернативно се иска прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК предвид обстоятелството, че осъденият е включен м метадонова програма или определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с минимален 1 изпитателен срок.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на адв. Р.А.. Релевира се искането за отмяна на влязлата в сила присъда, като молителят бъде признат за невинен и оправдан по обвинението на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК. Алтернативно се иска намаляване на изпитателния срок.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните доводи не намират опора в данните по делото.

Настоящият съд счита, че искането на осъдения за ревизия на цитираните съдебни актове по реда на възобновяването е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С присъда № 260017 от 03.12.2020 г. по НОХД № 408 от 2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, потвърдена с решение от 12.05.2021 г. по ВНОХД № 646/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият А.М.П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 10.11.2020 г. в гр. В. е управлявала МПС – товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № **** след употреба на наркотични вещества – метадон, установено по надлежния ред – Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози посредством тестване с техническо средство „D*“. За това му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл.

54 вр. чл. 57, ал. 2 от НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и глоба в размер на 500 лева.

Деецът бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА. С решението си от 12.05.2021 г. по ВНОХД № 646/2020 г.

Пазарджишкият окръжен съд потвърдил присъдата на първата инстанция.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на молителя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата по делото, тъй като не намират опора в събраните материали. Същото следва да се каже и по отношение на оплакванията за допуснати нарушения на реда по Наредба № 1/2017 г. на правилата за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, заради което се иска оправдаване на осъдения.

2

Преобладаващите оплаквания са за необоснованост на приетите фактически положения и обективната съставомерност на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК. Оплакванията за необоснованост не кореспондират със специфичните характеристики на настоящото производство - способ за извънреден контрол на наказателните дела, при които необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. Наведените доводи за необоснованост, обаче, могат да бъдат обсъдени на плоскостта на претенции за допуснати съществени пропуски относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. В тази връзка апелативният съд установи, че първата инстанция е направила подробен анализ и изследване за достоверност на цялата събрана доказателствена маса, като е положила всички усилия за установяване на обективната истина. В хода на съдебното следствие, проведено по общия ред, са били изслушани свидетелите - очевидци на деянието и неговото констатиране. По искане на защитата са били допуснати свидетели, били са инкорпорирани и писмени материали. Изслушани са били и обясненията на подсъдимия. Във връзка с доводи и възражения на защитата пред въззивната инстанция е била назначена съдебно-графична експертиза. Първият и въззивният съд са отхвърлили по категоричен начин възможността за опорочаване на пробата и крайният резултат с подробни и логично издържани доводи. Обърнали са внимание на обстоятелството, че първоначално подсъдимият е приел показанията на теста, като резултатът от изследването е бил вписан в различни документи, генерирани във връзка с извършената проверка по административен ред, включително и в съставения акт за установяване на административно нарушение, подписан лично от водача, талона за медицинско изследване и констативния протокол за извършена проверка за наркотици с техническото средство. Във връзка с обстоятелството, че пред въззивния съд подсъдимият е оспорил подписа си върху протокола за извършване на проверка за наркотични или упойващи вещества, окръжният съд е назначил и съответната съдебно-почеркова експертиза, която е установила, че подписът, положен в този протокол за проверка е на подсъдимия П.. Доказателствената дейност на първия съд е била изцяло възприета от втората инстанция. По повод същите доводи, наведени и пред съда по възобновяване, следва да се каже, че когато инстанциите са обосновали непрекъсната доказателствена верига, свързваща резултатите от 3 определен тест с осъдения, който е бил обект на полицейска проверка, няма нищо превратно в приетото от първата инстанция, че приложеният тестер от техническо средство в оригиналната му опаковка е годно веществено доказателство, което може да бъде ценено. В подкрепа на изводите си инстанциите подробно са обсъдили показанията на полицейските служители Т.М. и А. Ш. в корелация с писмените материали по делото и заключението на назначената от окръжния съд почеркова експертиза. В оценката на доказателствените средства не се откриват непълноти и превратна интерпретация на изведените от тях данни.

Тук е мястото да се адресира и доводът на защитата пред съда по възобновяване, че разпитаните полицейски служители, участвали в комбинирано процесуално качество на свидетели-очевидци на нарушението и на неговото установяване, не са имали правомощия да извършат процесната проверка. От една страна защитата визира обстоятелството, че те са били служители при РУ – В., а от друга че са ползвали техническото средство на разположение на сектор КАТ при ОДМВР – П., където била установена употребата на наркотици – метадон. Тези доводи не са били навеждани пред инстанциите, поради което и не е било необходимо същите да изразят изрично становището си по тях. А, съгласно данните в кориците на делото, М. и Ш. са били автоконтрольори с правомощия да осъществяват контрол на водачите на МПС, което са осъществявали по време на дежурството си.

Двамата са извършвали и проверки за употреба на алкохол с предоставеното им в патрулния автомобил техническо средство „А.“. А тъй като по нареждане на ОДЧ са отвели осъдения „на машината“ в ОД МВР – П. /по израза на свид. М., л. 26 гръб от делото на ОС/, където „са го изпробвали“ /съгласно репликата на Ш. – л. 27 гръб от делото на РС/, липсва основание да се споделят подобни оплаквания. Полицейските служители са действали според заповедите на йерархично поставени спрямо тях лица в съответствие със създадената организация в структурата, в която работят, както и съобразно регламентираното й взаимодействие с други подразделения на същото ведомство. По този начин не са проявили своеволие в претендирания от защитата смисъл. Само по себе си обстоятелството, че в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 7 от досъд. пр./ като присъстващ свидетел е бил упоменат К.Н.К., останал неразпитан, не налага извод, че обстоятелествата, на които са били очевидци 4

Ш. и М., са останали неизяснени. Още повече, че в сочения от защитата протокол не се съдържат данни К. да е извършвал теста. Напротив – като извършил проверката се е подписал именно свид. М., който е посочен и като автор на документа. Ето защо, не могат да се приемат доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с липсата на обсъждане на компетентността на свидетелите очевидци на нарушението и неговото установяване. Обстоятелството, че инстанциите не са извършвали анализ на тези обстоятелства, а са ги възприели, също не може да се приеме за допуснато нарушения на процесуалните правила. При липсата на спор за тези обстоятелства, както и при данните за длъжностното качество и правомощията на полицейските служители М. и Ш. в контекста на всички доказателства по делото, не е налице претендираното нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съда. Още по-малко пред съда по възобновяване се мотивира убедително тезата, че това е повлияло негативно върху извършената оценка на доказателствените средства и изведените от тях данни, като при интензитета на доказателствената маса в кориците на делото, както и при липсата на пропуски в процедурата, визирана в Наредба № 1/2017 г. не може да бъде споделена тезата на защитата за обективна несъставомерност на престъплението.

Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства не намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд, като се е солидаризирала с нейната дейност и извършения анализ на доказателствената маса.

Първата инстанция и въззивният съд са мотивирали актовете си съобразно изискванията на чл. 305 от НПК и на чл. 339 от НПК, като са обсъдили подробно инкриминираното деяние, включително и от субективна страна, даден е бил отговор на всеки един от изтъкнатите от молителя доводи и възражения, като изрично е било коментирано и защо не са били възприети.

Това е било сторено прецизно по отношение на всички аргументи наведени, както пред първия, така и пред въззивния съд. От вниманието на инстанциите 5 по същество не са убягнали доводите на защитата за допуснати нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МЗ. Те са били намерени за неоснователни, като за това са били изложени конкретни и убедителни доводи и съображения в мотивите на първата инстанция, както и в решението на въззивната.

Не могат да бъдат споделени наведените пред настоящия съд аргументи, че изводите на първостепенния и въззивния съд за липса на нарушения на реда на Наредба № 1/2017 г. били превратни. Въззивният съд е възприел доводите на първата инстанция, че е налице напълно годен резултат от извършената на водача проверка с уред за установяване на употребата на наркотични вещества. Осъденият не е ползвал издаденият му талон за вземане на кръв за изследване по предназначение, при все да е бил заведен в болнично заведение. Така употребата на наркотично вещество не била установена чрез лабораторни анализи на кръвна проба, а само чрез показанието на техническото средство. В случая то показало употреба на наркотични вещества – метадон. По арг. от чл. 6, ал. 9 от Наредбата, когато водачът откаже да получи талон или да даде кръв за изследване, употребата на наркотичните вещества се установява въз основа на показанията на техническото средство. Т. е. съгласно Наредбата методите са равностойни, като в случая съдилищата по същество са се позовали на показанието на техническото средство. Извършеният с него тест като метод за установяване на употребата на наркотични вещества не е събудил съмнение в претендирания от защитата смисъл. В конкретния казус въз основа на приетата фактическа обстановка, инстанциите по същество са направили обоснован извод, че действията, предприети от полицейските служители за установяване на употребата на забранени от закона вещества при проверката на водача са довели до отчитане на напълно достоверен резултат, който е кореспондирал и с обявеното след положителни тест от самия водач че известно време преди проверката е употребил „метадон“. Инстанциите се фокусирали и приложения на л. 6 гръб от делото на първата инстанция талон с удостоверен с подписите на двама свидетели – медицински лица, отказ на водача да даде кръв за изследване за употребата на наркотични вещества, което е било обсъдено в съответствие в останалата доказателствена маса.