Решение № 1047 от 08.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Сливен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104265 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. Х. А. от с. Сотиря, общ. Сливен, с която са предявени искове срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че на 28.05.2021 г. сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2395681, по силата на който усвоила главница в размер на 1206,66 лв. В чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който предвиждал кредитополучателят да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 800 лв. Ищцата заплатила сумата от 40,00 лв., представляваща лихва по Договора за кредит и сумата от 200,00 лв. по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно 1 разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.

Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство. Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от пет пъти размера на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В настоящия случай от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на над 80 % от размера на усвоената главница по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Ищецът 2 твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. Ищцата излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. На изложените основания ищцата моли да бъдат обявени за нищожни Договорът за потребителски кредит, сключен с ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД и Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит, както и ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД да бъде осъдено да й заплати сумата от 40,00 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, а ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да да бъде осъдено да й заплати сумата от 200,00 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със 3 законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума от 2000,00 лв., а ищцата е заплатила сума от 40,00 лв., разпределена по пера, различни от главницата. Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не води до такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, нито твърденията на ищцата, че е заплатила сумата от 200,00 лв. като възнаграждение по договора. Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания. Изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство е единствено възможност, а не и задължение за ищецът и не представлява „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата ответници не води автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не 4 изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата М. Х. А. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2395681 от 28.05.2021 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 2000,00 лв.

Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 47,71 %, лихвен процент 39,65 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 2410,24 лв., срок на договора в месеци - 8 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 301,28 лв.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, на 28.05.2021 г. между ищцата М. Х. А. и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2395681 от 28.05.2021 г.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД признава, че ищцата е заплатила сума в размер на 40,00 лв., по пера, различни от главницата по договора за кредит, съответно ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД признава, че ищцата от му е заплатила сума в размер на 200,00 лв. като възнаграждение на поръчителя по 5

Договора за предоставяне на поръчителство.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 2395681 от 28.05.2021 г., сключен между ищцата М. Х. А. и ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД и за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2021 г., сключен между ищцата М. Х. А. и ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2395681 от 28.05.2021 г., поради противоречие на закона, както и осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 40,00 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 2395681 от 28.05.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 200,00 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2021 г., сключен във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2395681 от 28.05.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.