Решение № 219 от 31.05.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Ловеч, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20224310100225 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Постъпила е искова молба от Ц. ЮЛ. Б. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат Г.Г., против ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОДКРЕПА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ - гр. Ловеч, по реда на чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищцата оспорва издадената заповед № 106/02.11.2021 г. от работодателя й ответник по делото, за наложеното й дисциплинарно наказание – „уволнение“. Твърди, че работи като психолог при ответника, като никога не е извършвала дисциплинарни нарушения и не й е налагано дисциплинарно наказание. Постоянно повишава квалификацията си. Посочва, че е студент задочна форма на обучение във ВТУ „Св. Св.

Кирил и Методий“, като учи със знанието и разрешението на работодателя. Всяка година ползвала платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни по чл. 169 ал. 1 от КТ. През 2021 г. следвало да ползва платен отпуск за обучение по чл. 169 ал. 3 от КТ – платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа. В тази връзка твърди, че били се събрали няколко колежи и директорката и обсъждали ползването на отпуските, като ищцата ясно заявила на глас, че подава уведомление за ползване на отпуск от 30 работни дни за подготовка на дипломна работа и предала попълнена молба - бланка на директорката. Впоследствие, от издадената заповед за уволнението й разбрала, че в бланката е посочена правна квалификация по чл.

165 от КТ, която е отменена през 2015 г. и касаела неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Въпреки че директорката ясно разбрала, че ищцата ще ползва отпуск за 1 подготовка на дипломна работа, поставила резолюция „не“ върху бланката, без да уведоми за това ищцата.

Ищцата посочва, че не се е явила на работа, защото е ползвала платен отпуск. С оглед на това счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина.

Оспорвайки уволнението, ищцата се позовава на допуснати нарушения от работодателя по чл. 189 ал. 1 от КТ, чл. 193 ал. 1 от КТ, чл. 195 ал. 1 от КТ. Твърди, че не е спазена и предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като посочва, че страда от диабет, поради което счита, че уволнението й следва да бъде отменено само на това основание съгласно чл. 344 ал. 3 от КТ.

Ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде признато уволнението й за незаконно и отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 106/02.11.2021 г. на директора на ЦСОП „Васил Левски“ - Ловеч, да бъде възстановена на предишната работа – „психолог“ в ЦСОП „Васил Левски“ – Ловеч, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 1414.74 лева месечно за времето, през което е останала без работа, поради незаконното й уволнение, но не повече от 6 месеца.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника, представляван от директора М.С.. Оспорва предявения иск и обстоятелствата, на които се основава, като излага доводи за допуснато от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, поради неявяването й на работа в период, за който не й е разрешен отпуск, поради което след изискани и получени писмени обяснения от ищцата, на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Изложени са и доводи, че ищцата не попада под закрилата на чл. 333 от КТ във връзка с твърдението й, че има заболяване „диабет“, тъй като не е представила медицински документи за това, въпреки че работодателят й изпратил писмо в този смисъл, като едва с исковата молба е представила Етапна епикриза с дата 16.12.2021 г., при което работодателят не е имал възможност да отправи искане за разрешение до ТЕЛК. Освен това, в болничните листи, които е представяла в годините – от 2016 г. до 2021 г., не фигурирала диагнозата „диабет“. С оглед на тези аргументи, ответникът счита, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно и моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 15.04.2022 г., съдът допусна направеното от ищцата изменение в размера на предявения иск по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, чрез увеличаването му, като същият се счита предявен за сумата 1461.60 лева месечно.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Г.Г., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като в пледоарията си и в писмена защита доразвива съображения за незаконност на уволнението както поради неспазване на предварителната закрила по чл. 333 ал. 1, т. 3 от КТ, така и по същество.

Ответникът Център за специална образователна подкрепа /ЦСОП/ „Васил Левски“ – 2

Ловеч, се представлява от директора М.С. и адвокат В.Н.. Поддържат становището по писмения отговор и молят да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани.

В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити съображения в подкрепа законността на уволнението.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Ищцата Ц. ЮЛ. Б. е работила при ответника ЦСОП „Васил Левски“ – гр. Ловеч, на длъжността „психолог“.

Видно от Уверение № 46844/11.06.2021 г. на Великотърновски университет „Св. Св.

Кирил и Методий“, ищцата е записана през 2020/2021 учебна година във втори семестър на първи курс, задочна форма на обучение, за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Приложна психология“.

На 16.07.2021 г., ищцата подала две молби до работодателя си за ползване на платен отпуск, както следва: молба с вх.№ 124/16.07.2021 г., с искане да й бъде разрешен платен отпуск от 39 дни по чл. 155 от КТ, считано от 02.08.2021 г. до 24.09.2021 г., на която молба е поставена резолюция „Да“ от директора, и молба с вх.№ 125/16.07.2021 г. с искане да й бъде разрешен 30 дневен платен отпуск по чл. 165, считано от 27.09.2021 г. до 05.11.2021 г., на която молба е поставена резолюция „Не“ от директора. Издадена е и Заповед от директора с № 340/19.07.2021 г. за разрешаване само на платения годишен отпуск на ищцата по чл. 155 от КТ за периода от 02.08.2021 г. до 24.09.2021 г.

В първото по делото заседание са обявени за безспорни фактите, че ищцата не се е явила на работа при ответника за периода от 27.09.2021 г. до 05.11.2021 г. включително, както и че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на ищцата, съгласно последното допълнително споразумение към трудовия й договор, е в размер на 1461.60 лева.

С писмо изх.№ 48/29.09.2021 г., работодателят е изискал писмени обяснения от ищцата за допуснато от нея нарушение на трудовата дисциплина, тъй като трябвало да се яви на работа на 27.09.2021 г., но към дата 29.09.2021 г. не се е явила.

Ищцата е подала отговор до работодателя, който е входиран с вх.№ 165/02.11.2021 г. /видно от представеното извлечение от входящия регистър на ответника/. В отговора си е посочила, че в подадената от нея молба вх.№ 125/16.07.2021 г. е заявила правото си да ползва платен годишен отпуск по чл. 169 ал. 3 от КТ – 30 работни дни за подготовка на дипломна работа, за периода от 27.09.2021 г. до 05.11.2021 г. /петък/ включително. Посочила е също, че ще се яви в първия работен ден – 08.11.2021 г. /понеделник/, ако здравословното й състояние позволява.

Издадена е Заповед № 106/02.11.2021 г. на Директора на ЦСОП „Васил Левски“ - Ловеч, с която, на основание чл. 188 т. 3 от КТ, на ищцата Ц. ЮЛ. Б. е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, като заповедта е връчена на ищцата на 31.01.2022 г.

3

В мотивната част на заповедта е посочено, че лицето Ц.Б. има подадена молба за отпуск по чл. 165 от КТ, с вх.№ 125/16.07.2021 г. за периода от 27.09.2021 г. до 05.11.2021 г., но отпуската не е разрешена поради следните причини: липса на уверение, издадено от Висше учебно заведение и упоменаването в молбата на отменен член от КТ. Лицето е уведомено, че отпуската не е разрешена, което го задължава да се яви на работа на 27.09.2021 г., но не се е явило на работа в два последователни дни, поради което с писмо с изх.№ 48/29.09.2021 г. са поискани писмени обяснения и са получени с вх.№ 165/02.11.2021 г. Работодателят е счел, че с поведението си служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1, т. 1 от КТ, поради което е издал цитираната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

С писмено искане изх.№ 68/02.12.2021 г., получено от ищцата на същата дата, работодателят е изискал от нея, в срок до 06.12.2021 г., да предостави информация за наличие на защита съгласно чл. 333 от КТ.

Ищцата е подала декларация вх.№ 190/06.12.2021 г., че попада под действието на чл. 333 от КТ, като синдикален член и като страдаща от диабет втори тип – неинсулинозависим.

С писмо изх.№ 70/06.12.2021 г., работодателят е изискал от ищцата, в срок до 08.12.2021 г., да предостави нужните документи, удостоверяващи членството й в синдикалната организация и медицински документи за заболяването й, което писмо ищцата е отказала да получи.

Видно от писмо на СО на СБУ при ЦСОП „Васил Левски“, с вх.№ 193/07.12.2021 г., ищцата не е синдикален член, считано от 01.05.2021 г.

Ищцата е представила Етапна епикриза, издадена на 16.12.2021 г. от личния й лекар д-р К.П., от която е видно, че има поставена водеща диагноза – неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения.

По реда на чл. 192 от ГПК са изискани от д-р К.П. документите, въз основа на които е издадена етапната епикриза, като от представения Амбулаторен лист № 000411/23.02.2021 г., издаден от д-р С.Г. – ендокринолог, е видно, че на ищцата е определена основна диагноза - неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, новооткрит.

Издадена е още една Заповед № 182/31.01.2022 г. на Директора на ЦСОП „Васил Левски“ – Ловеч, с която на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ и във връзка с първата заповед с № 106/02.11.2021 г., прекратява трудовото правоотношение с Ц. ЮЛ. Б., считано от датата на връчване, като втората заповед е връчена на ищцата също на 31.01.2022 г.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза по въпроса дали ищцата страда от заболяване „диабет“ и съответно от кога датира заболяването. След запознаване с приложените по делото медицински документи, вещото лице е дало заключение, че ищцата страда от неинсулинозависим диабет, като при устното изслушване експертът поясни, че това заболяване е отразено в амбулаторен лист на д-р Г. на 23.02.2021 г., а от личния лекар е отразено на 16.12.2021 г.

4

От постъпилата справка на НАП-ТД – Велико Търново за актуално състояние на действащи трудови договори на ищцата за периода от 02.11.2021 г. до 20.04.2022 г., се установява, че трудовият договор между ищцата и ответника е регистриран като прекратен на 31.01.2022 г. След това ищцата е сключила трудов договор с работодател „Цвет-08“ ООД – гр. Ловеч на 18.02.2022 г., който е прекратен на 28.03.2022 г., като за периода на действието му ищцата е получила основна заплата в размер на 650.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето на оставане без работа, поради уволнението, но не повече от шест месеца.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:

Следва да се отбележи, че правото на уволнение е субективно потестативно право на работодателя. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право на уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в тежест на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната законност на това уволнение.