Решение № 389 от 29.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 389 гр. Пазарджик, 29.10.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Албена Палова

Членове: Мариана Димитрова

Ели Каменова при секретаря Катя

Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д.№516 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение №440/02.04.2019г., постановено по гр.д.№2406/2018г. по описа на РС - Пазарджик са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р.Б.А. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 511,69лв. – главница по Договор за стоков кредит №******от 11.11.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.Б.А., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на приемо-предавателен протокол от 07.07.2017 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата от 474,16лв. – договорна (възнаградителна) лихва по договора за стоков кредит за периода от 11.12.2016г. до 20.04.2017г.; сумата от 174,04лв. – лихва за забава по договор за стоков кредит за периода от 11.12.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№515/2018г. на РС – Пазарджик.

Отхвърлени са предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р.Б.А. искове с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника Р.Б.А. да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 2 511,69лв. – главница по Договор за стоков кредит №******от 11.11.2016г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.Б.А., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата от 655,64лв. – договорна (възнаградителна) лихва по договора за стоков кредит за периода от 11.01.2017г. до 11.05.2018г.; сумата от 376,50лв. – лихва за забава по договор за стоков кредит за периода от 12.01.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2018г. до окончателното изплащане на дълга.

В срок решението се обжалва с въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт С., като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са отхвърлени кумулативно предявените от ищеца обективно съединени положителни установителни искове и в частта, с която са отхвърлени кумулативно предявените обективно съединени осъдителни искове, поради липса на надлежно връчване на уведомление за извършената цесия.

Основният развит във въззивната жалба довод е, че неправилно РС е приел, че длъжникът не е редовно уведомен за прехвърляне на вземането. Цитира се съдебна практика, като се твърди, че ответникът е редовно уведомен за прехвърляне на вземанията чрез особения представител. На основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на закона с получаване на копие от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е уведомен за събиране на задължението му, както и за обявяване на кредита му за предсрочно изискуем. Прави се искане решението на първоинстанционният съд да бъде отменено в обжалваната част и се уважи иска.

В условията на евентуалност, в случай че въззивната инстанция не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, се прави искане да се отмени решението в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове и се постанови ново, с което се осъди ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Не се представят доказателства. Не се правят доказателствени искания.

В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв.Х.– особен представител на ответницата, с твърдения за неоснователност. Твърди, че уведомлението за цесия не е връчено на ответника, а уведомлението на особения представител на ответника няма като последица уведомяване на ответника, тъй като особеният представител единствено осъществява процесуално представително по делото.

Искането е въззивната жалба да се остави без уважение. Не се представят доказателства. Не се правят доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид съображенията на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Относимите обстоятелства са следните:

Установява се от доказателствата по делото, че с договор за стоков кредит №******/11.11.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД - кредитор и Р.Б.А.

- кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на ответника стоков кредит в размер на 2 698лв. за закупуване на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, представляващи – телефон мобилен Samsung S7 Edge с цена 1 249лв. и фотоапарат цифров Canon Eos с цена 1 449лв., а ответникът се е задължил да я върне в срок от 18 месеца, считано от датата на усвояването му, съгласно приложения към договора погасителен план, при ГПР 32,88% и фиксиран ГЛП 28,77%.

Уговорено е между страните, че сумата на кредита се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД.

Към договора за заем е приложен погасителен план, в който са посочени падежните дати, размерът на дължимата вноска, в т.ч. вноската по главницата и дължимата лихва.

За закупуване на процесните стоки – мобилен телефон и цифров фотоапарат, от търговеца „Технополис България“ ЕАД е издадена фактура №**********/11.11.2016 г. с предмет GSM Samsung S7 Edge и фотоапарат Canon Eos на обща стойност 2 698 лв., с получател Р.Б.А..

С уведомително писмо без номер и дата „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила „Технополис България“ ЕАД, че между банката и Р.Б.А. е сключен договор за финансиране на покупката на стоки (кредит) със следните характеристики: фактурна стойност на стоките – 2 698 лв., главница по кредита – 2 698 лв., брой вноски – 18.

Уведомлението е издадено, за да послужи пред „Технополис България“ ЕАД като основание за предоставяне на клиента на желаната стока, обект на договора за финансиране (кредит).

С подписване на удостоверението банката е удостоверила, че е получила от „Технополис България“ ЕАД дубликат от фактура №********** на името на клиента (кредитополучателя) за закупената стока, предмет на сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и горепосочения кредитополучател договор за финансиране на покупката на стока, и че „Технополис България“ ЕАД е изпълнило точно задължението си по Рамковото споразумение между „Технополис България“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД от 01.10.2013г. и „Банка ДСК“ ЕАД се задължава да преведе стойността на стоките, посочени в горецитираната фактура, но не повече от разрешения кредит, посочен по-горе в уведомителното писмо.

С декларация, носеща подписа на ответника, но без посочване на името и единния му граждански номер, ответникът е декларирал, че е получил от „Технополис България“ ЕАД стоките посочени в горецитираната фактура, предмет на договора за финансиране (кредит).

С приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач, изменен с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 07.07.2017г., банката-продавач е прехвърлила на ищцовото дружество вземането по процесния договор за стоков кредит, включващо всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви.

По делото е приложено пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията по кредити, които банката е цедирала (прехвърлила) с Допълнителни споразумения, сключени на 20.04.2017г., 11.05.2017г., 15.06.2017г., 07.07.2017г., 08.08.2017г. и 08.09.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач (цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач (цесионер) към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 20.04.2017г., за извършените цесии като пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.

Ищецът в качеството му на пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса на длъжника уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ДСК/******от 11.07.2017г. за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за стоков кредит, но същото се е върнало с отбелязване „непотърсен“.

По делото е приложено и уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ДСК/******от 05.01.2018г., също адресирано до длъжника Р.Б.А., но по отношение на него не са представени доказателства за изпращането му по пощата или чрез куриер, тъй като в приложената товарителница и обратна разписка към товарителница пратката е описана като уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ДСК/224174, каквото обаче липсва по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са назначени и изслушани съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите за „кредитоискател“, „кредитополучател“, „клиент“ и „получател“ в искане за стоков кредит от 11.11.2016г., договор за стоков кредит №******от 11.11.2016 г., погасителен план, общи условия по договор за стоков кредит №******от 11.11.2016г., уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до „Технополис България“ ЕАД, ведно с два броя декларации, и служебен бон, са положени от ответника Р.Б.А..

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата, предмет на договора за стоков кредит, в размер на 2 698лв. е преведена по банков път от „Банка ДСК“ ЕАД на „Технополис България“ ЕАД на 11.11.2016 г. По договора за заем Р.Б.А. е извършила едно плащане на 14.11.2016г. в размер на 186,31 лв., с което е погасена част от главницата.

Считано от 12.01.2017г. Р.Б.А. е изпаднала в забава.

Считано от 12.04.2017г. кредита е станал изцяло предсрочно изискуем.

Размерът на задължението за главница и договорна лихва за периода до обявяване на кредита за предсрочно изискуем (от 11.12.2016г. до 12.04.2017г.) е главница в размер на 2 511,69лв. и договорна лихва в размер на 293,56лв.

Размерът на законната лихва за периода от 12.01.2017г. – 07.02.2018г. е 376,50 лв.

Такава фактическа обстановка е възприел в обжалваното решение районният съд и тя изцяло се възприема и от въззивната инстанция. Въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество обаче въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Въззивният съд изцяло се присъединява към изводите на районния съд относно съществуването на валидно облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Р.А. по договор за стоков кредит; извършването между първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца на прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 07.07.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г., както и относно извода, че цесията е породила целеното правно действие по тези две лица.