Решение № 437 от 20.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Плевен, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500402 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 113/17.04.2023г. по гр.д. № 780/2021г. Червенобрежкият районен съд е отхвърлил като недоказан предявения иск с правно основание чл.16 ал.5 от ЗАЗ от С. Д. Г. от гр.Плевен, ЕГН ********** против ЕТ „П.Х.“, с.****, Община гр.Ч. бряг, ЕИК *****, представляван от собственика П.П.Х. за изменение на Договора за аренда на земеделски земи в землището на с.***** от 08.11.2013г., сключен между Н. С. Х. с ЕГН **********, заместена от С. Д. Г. от гр.Плевен, ЕГН ********** като арендодател и ЕТ „П.Х.“, с.****, Община гр.Ч бряг, ЕИК *****, представляван от собственика П.П.Х. като арендатор в Частта относно арендното плащане като вместо 30лв. за всяка стопанска година да се увеличи на 60лв., считано от стопанската 2021г./2022г.

Със същото решение Червенобрежкият районен съд е осъдил С. Д. Г. от гр.Плевен, ЕГН ********** да заплати на ЕТ „П.Х.“, с.****, Община гр.Ч. бряг, ЕИК *****, представляван от собственика П.П.Х. сумата от 500 лв., представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Недоволен от решението е останал въззивникът С. Д. Г., който чрез пълномощника си адв.Г. Г. от ПлАК го обжалва пред ПОС като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че ПлРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал поисканата в първата инстанция допълнителна единична експертиза. Твърди се, че по този начин съдът е възпрепятствал възможността му да докаже в производството, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена спорната арендна цена, както и че същата е в размер на 60 лв./дка за стопанската 2021г./2022г. за землището на с.*****, Община Червен бряг.

Твърди се също, че доказателство за основателността на иска са обстоятелствата, че за стопанската 2019г./2020г. ответникът в първата инстанция ЕТ „П.Х.“, с. **** е заплатил за същата земя рента в размер на сумата от 45,55 лв./дка за процесните имоти на въззивника, както и че с протокол от 29.01.2022г. ОД „Земеделие“ гр.Плевен е определило средно арендно плащане в размер на 40 лв./дка за с.*****. Оспорва се компетентността на приетото заключение на оценителната експертиза в първата инстанция, като се твърди, че неправилно е определена от вещото лице средна рентна вноска в размер на 28,39лв., която е дори по-ниска от тази, която е договорена при първоначалното сключване на гореописаният аренден Договор. С жалбата на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК се поставят задачи с искане за нова съдебно оценителна експертиза. В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ЧРС и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна ЕТ „П.Х.“ с. ****, Община гр.Ч. бряг, представляван от собственика П. П. чрез пълномощника му адв.Г. Г. от ПлАК, с който се оспорва основателността на жалбата и направените доказателствени искания. Според въззиваемата страна искът е недопустим за периода след стопанската 2021г./2022г. до края на срока на Договора, тъй като в отправеното предложение това не е изрично посочено, а се иска увеличаване на арендното плащане само за стопанската 2021г./2022г. Според въззиваемата страна по делото не са налице доказателства, които да налагат промяна на размера на арендното плащане с оглед приетото в първата инстанция заключение на вещото лице Е. Г., което е установило средно 2 арендно плащане за стопанската 2021г./2022г. в размер на 28,39лв. Изразява се становище за неоснователност на доказателственото искане за назначаване на нова оценителна експертиза поради преклузия. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебното заседание въззивникът С. Д. Г. чрез пълномощника си адв.Г. Г. поддържа подадената въззивна жалба. Претендира направените по делото разноски и представя Списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В депозираните писмени бележки въззивникът поддържа предявения иск за увеличаване на арендното плащане от 30лв./дка на 60лв./дка годишно, считано от стопанската 2021г./2022г. Позовава се на правото си по чл.17 ал.2 от ЗАЗ като приобретател на арендованите имоти да замести арендодателя, който му е продал имотите с Договор за покупко продажба, сключен на 18.11.2019г. Според въззивника представените по делото писмени доказателства за платена по-висока рента за стопанската 2019г./2020г. представлява признание на неизгодно за въззиваемата страна обстоятелство а именно, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си и е налице значително несъответствие между поетите от тях задължения. В писмените бележки се обсъжда заключението на вещото лице С. П., прието пред въззивния съд и се прави извод, че следва да бъде възприето като се отчете размера на наемните плащания в полза на ДПФ на база на съставените протоколи за проведени търгове от ОД „Земеделие“ Плевен за отдаване под наем на земеделски земи в землището на Община Червен бряг за стопанските 2020г./2021г. и 2021г./2022г., които плащания са в размер на 70-80 лв./дка.

Счита, че по делото е безспорно доказано изменение на обстоятелствата, при които е сключен Договора за аренда, респ. предпоставките за увеличение на арендната цена по чл.16 ал.5 вр. ал.1 от ЗАЗ.

Постъпила е писмена защита от С. Д. Г., в която поддържа подадената въззивна жалба и с оглед на изложеното в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение, с което е отхвърлен като недоказан предявеният иск.

В съдебното заседание въззиваемата страна ЕТ „П.Х.“, с.****, Община гр.Ч. бряг не се представлява, но е постъпила писмена молба, с която поддържа депозирания Отговор на въззивната жалба. В писмените бележки, 3 депозирани по делото от пълномощника на въззиваемата страна също се поддържат доводите в Отговора на въззивната жалба и становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че искът е допустим само за стопанската 2021г./2022г., тъй като от съдържанието на предложението по чл.16 ал.1 от ЗАЗ се установява, че същото е направено само за тази стопанска година, но не и за последващите години до края на срока на Договора. Алтернативно се поддържа становището за неоснователност на иска за изменение на арендното плащане до края на срока на Договора. В писмените бележки се посочват размерите на средното рентно плащане за всяка от стопанските 2020г./2021г., 2021г./2022г. и 2022г./2023г. и се прави извод, че същото следва да бъде съобразено, а не посочената от вещото лице тръжна цена на декар по причината, изложена от вещото лице в о.с.з. на 26.10.2023г. а именно, че данни за землището на с.***** няма, а от друга страна тези цени са по-високи от обичайните, тъй като касаят земи от ДПФ. Арендаторите, които участват в тези търгове обработват огромни количества земя при по–ниска рента и по този начин себестойността се намалява. Иска се от въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение на ЧРС, като му присъди направените по делото разноски.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че от събраните по делото доказателства и приетото по делото заключение на съдебно икономическа експертиза е установен среден размер на рентното плащане за процесния период от 28,39 лв./дка, което е по-ниско от договорената арендна цена, поради което не са налице условия за нейното увеличаване.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото 4 обжалваното решението е валидно и допустимо.

Съгласно чл.16 ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на Договора за аренда обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на Договора, като изменението не може да засяга срока на Договора, а увеличаването или намаляването на добивите от обекта на Договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за изменение на арендното плащане.

Съгласно чл.16 ал.4 от ЗАЗ насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на Договора, освен ако с него не е определен друг срок.

Съгласно чл.16 ал.5 от ЗАЗ ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, направила предложението, решение взима районният съд.

Безспорно се установява от представения пред ЧРС Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 08.11.2013г. и вписан в СВ при РС – Червен бряг – от л.7 до л.9 от първоинстанционното дело, че със същия е уговорено арендно плащане в размер на 30 лв./дка, като предмет на договора е земеделска земя - нива с площ 7,907 дка, находяща се в местността „Дълга поляна“, ІV кат., в землището на с. *****, съставляваща имот № 071001 по плана на землището с. *****. Установява се, че договорът е сключен за 10 стопански години, считано от 01.10.2014г. до 01.10.2024г.

Безспорно се установява, че въззивната страна е придобила собствеността върху описания по-горе недвижим имот, предмет на Договора за аренда с Договор за покупко – продажба, сключен на 18.11. 2019г., обективиран в нотариален акт № 136 том ІII рег. № 6694 дело № 493/2019 г. по описа на нотариус Я. Я., рег. № *** на НК и район на действие РС – Червен бряг – от л.5 до л.6 от първоинстанционното дело.

Безспорно се установява, че въззивната страна е направила предложение по чл. 16 ал.1 от ЗАЗ за доброволно уреждане на спора във връзка с увеличение на цената на рентата между страните, което е получено с препоръчано писмо с обратна разписка от въззиваемия ЕТ на 29.04.2021г. л.10 от първоинстанционното дело, както и че между страните не се е 5 постигнало съгласие относно увеличение на цената на рентата.

Установява се от представения по делото в първата инстанция с отговора на ИМ Отговор на предложението от страна на арендатора до арендодателя, за което няма данни да е връчено на арендодателя в срока по чл.16 ал.4 от ЗАЗ – л.28 от делото на ЧРС, че в същото се признава плащането на по-висока от договорената рента за стопанската 2019г./2020г., но се отхвърля предложението за трайно увеличение на рентното плащане занапред.

Установява се от представените в първата инстанция Справка, издадена от въззиваемия ЕТ за стопанската 2019г./2020г. и РКО за получена от въззивника парична сума за рента за 2020г., че за отдадените под аренда 8 бр. земеделски земи с обща площ 80,569 дка в землището на с.***** по пет договора за аренда, вкл. процесния, въззивникът е получил общо сумата от 3 669,71 лв. на 22.10.2020г. или средно рента в размер на 45,55лв./дка за тази стопанска година /арг. 3 669,71лв. : 80,569 дка =45,55лв./ - л.26 – л.27 от делото.

Установява се от представения в първата инстанция протокол от 29.01.2021г. на Комисия, назначена със Заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Плевен, че същата е имала за задача да определи размера на средното арендно плащане за землищата в област Плевен за стопанската 2020г./2021г. Установява се, че на базата на вписаните в СВ и регистрирани Договори за аренда Комисията е определила средно арендно плащане за тази стопанска година за ниви в с. ***** в размер на 40лв./дка.