Решение № 7 от 05.01.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Казанлък, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510100820 по описа за 2023 година

Предявени са иск за обявяване нищожност на клауза с пр. осн. чл.26, ал.1 ЗЗД и осъдителен иск за връщане на дадено без основание с пр.осн. чл.

55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът С. С. З. ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. М. М., моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че клаузата предвидена в чл.5 ал.2 от Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., сключен между С. С. З. и „Т.К.“ ООД, като правоприемник на „Т.К.“ ЕАД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 810.36 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.

143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл,21 ал.1 от ЗПК.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да осъди „Т.К.“ ЕАД, като правоприемник на „Т.К.“ ООД, да заплати на С. С. З., сумата в размер на 810.36 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли да осъди ответната страна да й заплати направените в настоящото производство разноски. Посочва банкова сметка: IBAN: *******, BIC:

******, с титуляр М. В. М., по която да й бъдат приведени присъдените суми.

Твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., сключен с „Т.К.“ ООД, сега - Т.К. ЕАД. Съгласно Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., има задължение да върне по кредита - 1148.76 лева, при получена като кредит сума от 1000.00 лева, 1 при следните условия: ГПР 49.16 %, лихвен процент- 40.00 %, срок на кредита от 36 вноски. С чл.5 ал.2 от Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора освен записа на заповед подписан за общия размер на задължението и едно от следните обезпечения: две физически лица за поръчители, отговарящи на конкретни условия или банкова гаранция с бенефициер за задължението. При неизпълнение на тези условия кредитополучателя дължи неустойка от 810,36 лв. Клаузата е нищожна на осн. чл.26 ЗЗД във връзка с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗПК и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.21, ал.1 от ЗПК.

Твърди, че изцяло е погасила задълженията си по договора за кредит като е заплатила главницата от 1000 лв., 148,76 лв. лихви и 810,36 лв. неустойка. Налице е накърняване на добрите нрави. Нарушен е принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения като едната страна неправомерно се облагодетелства за сметка на другата налагайки неравноправни условия. Клаузата на чл.5 ал.2 от договора е неравноправна – необосновано висока сума за неустойка, която няма характер на неустойка.

Кредиторът е длъжен да оцени платежоспособността на кредитополучателя преди да сключи договор с него. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.5 ал.2 от Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., според които се дължи неустойка в размер на 810,36 лева при неосигуряване на договореното в чл. 5 от договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Уговорката прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По този начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Позовава се на съдебна практика - Р № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г., Р № 107 от 25.06.2010 2 г., на ВКС по т.д.№ 818/2009 г., II т.о, Р № 511 от 17.04.2018 г., на Окръжен съд - Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018 г. Счита, че клаузата на чл.5 ал.2 от Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г. е нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Счита, че клаузата не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването му. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.5 ал.2 от Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя и с процесната клауза се заобикаля императивното изискване на ал.4 от същия член.

Ответникът „Т.К.“ ЕАД не взема становище по предявените искове.

От приетите по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

На 18.07.2019 г. С. С. З. ЕГН ********** е сключила договор за потребителски кредит № 1065484 /Т.М./ с „Т.К.“ ООД с ЕИК -****** чрез „Е.Е.Т.“ ООД при следните условия, записани в договора преди чл.1 от съдържанието на същия, а именно: 1000 лв. общ размер на кредита, лихвен процент 40%, такса просрочие за всеки ден просрочие 0,5 %, 36 броя седмични погасителни вноски, седмична погасителна вноска в размер на 56,42 лв., обща стойност на плащанията 1959,12 лв., 49,16% ГПР, 810,36 лв. неустойка. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза С. С.

З. е изпълнила изцяло поетите с този договор задължения като е заплатила в периода 25.07.2019 г. – 26.06.2020 г. 1959,12 лв., от които 1 000лв. главница, 148,76 лв. лихви и 810,36 лв. неустойка.

Както се вижда от приложения към договора седмичен погасителен план Т.М. по кредит 01065484 – датата на първата вноска е 25.07.2019г., размер на седмичната вноска е 31,94лв., неустойка 22,51 лв. В полето ден и час на плащане е записано „седмична вноска 54“

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, находящ се в раздел „Обезпечаване на заема“ като обезпечение на заема кредитора предоставя възможност на кредитополучателя доброволно да издаде в полза на кредитора запис на заповед за общия размер на кредита, а съгласно ал.2 от същия член – кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора, освен записа на заповед за общия размер на кредита и едно от следните обезпечения: 1/две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да 3 представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем сключен с „Т.К.“ ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦРК към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпише договор за поръчителство; 2/ Банкова гаранция с бенефициер Кредитополучателят за сумата „Обща стойност на плащанията“ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Видно от чл.5, ал.3 от договора при неизпълнение на задължението си по чл.5, ал.2 от договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 810,36 лв. като неустойката се заплаща заедно с всяка една от погасителните вноски или по още 22,51 лв. към седмичните погасителни вноски от по 31,91 лв. упоменати в погасителния план.

Безспорно по делото е, че ответникът „Т.К.“ ЕАД е правоприемник на кредитора „Т.К.“ ООД.

Исковата молба е подадена на 13.04.2023 година.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният иск съдът да признае за установено, че клаузата предвидена в чл.5 от Договор за потребителски кредит № 1065484 от 18.07.2019 г., сключен между С. С. З. и „Т.К.“ ООД, като правоприемник на „Т.К.“ ЕАД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 810.36 лева, е нищожна е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Клаузата на чл.5, ал.2 и ал.3 от договора е неравноправна.

Неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието на общата предпоставка по чл.143, ал. 3. (чл.3, пар.1 от Директива 93/13/Е) – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. С нея изцяло се дерогира целта, предназначението и смисъла на съглашението за даване и получаване на парични средства в заем и се превръща необходимостта от парични средства на потребителя в средство за получаване на неоснователни и забранени със закон облаги за кредитора. Годишният процент на разходите по кредита, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит има определен от чл.19, ал.4 от ЗПК максимлен размер,който не може да бъде надвишаван. Тъй като ЗПК казва, че не са част от разходите формиращи ГПР задълженията, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, ответникът чрез нормата на чл.5, ал.2 и 3 от договора възнамерява да 4 заобиколи законовата забрана включвайки в договора „задължение“, което и кредитора и кредитополучателя нямат и не са имали намерение да изпълнят/получат изпълнение. Това обстоятелство е видно от съдържанието на самия договор – преди да е уговорен предметът на самия договор за кредит е уговорено плащането на „неустойка“, правото, респ. задължението, за която ще възникне юридически три дни след подписването на договора ако не бъдат изпълнени посочените в чл. 5, ал.2 условия.

Ответникът няма право на неустойка за неизпълнение на свое собствено задължение – да оцени платежоспособността на кредитополучателя и да отпусне кредит само при обезпечена такава. Сумата 810,36 лв. по чл.5, ал.3 от договора е цена, която кредитополучателя трябва да плати за това, че кредиторът се е самоосвободил от своето собствено, вменено му от целта и предназначението на взаимоотношението „договор за кредит“ задължение да извърши преценка на платежоспособността на потребителя. Кредиторът няма право на неустойка за това, че е прехвърлил риска и отговорността, които са негови по естеството на правоотношението изцяло върху потребителя. Такова поведение е недобросъвестно, противоречи на добрите нрави, заобикаля закона.