Решение № 845 от 14.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Пазарджик, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100984 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК и насрещен иск на същото основание.

Подадена е искова молба от СТ. СТ. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."**********" №****, чрез адв.Ф.И. Ф., АК-Пазарджик, със служебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“***** против Т. К. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."******, в която ищецът твърди, че с ответницата имали дълголетна връзка. Нямат сключен брак. До лятото на 2014 година, живели на съпружески начала. Плод на тази връзка е техният син, който е роден на ****г. в гр.Пазарджик - М. С. Г., с ЕГН **********.

Твърди, че до този момент някакси съумявали да се разбират по отношение отглеждането на детето, мястото на неговото пребиваване, както и времето, което М. да прекарва с него.

Неотдавна, обаче, отношенията им с Т.П. някак си се влоши ли. Ищецът твърди, че никога не е имал претенции към това, кой следва да отглежда 1 детето им, при какви условия и прочие. Неведнъж се е заформял спор за това, кога може да взема детето и колко време то може да прекара с него. Често Т. му е отказвала да го пусне при него под предлог, че е студено и, че може да истине, че има за учене и т.н.

Сочи, че имайки предвид трудната комуникация с майката, която има към ден днешен, откъдето и невъзможността да постигнат съгласие, за него възниква необходимостта от предявяване на настоящия иск, с който да поиска да бъде определен родителят, на който да бъдат възложени правата по отглеждането на детето, да се определи адресът, на който синът им ще пребивава, да му бъде определен режим на лични отношения с него, както и размер на издръжка, който следва да заплаща, като заявява, че има възможност, на този етап, да заплаща издръжка на сина си в размер на 170 лв. месечно. Заявява, че няма трудови доходи, не получава дивиденти от фирми, не притежава недвижимо имущество, както и движимо такова с по-висока стойност. Въпреки това, не бяга от отговорността си за даване на издръжка, като заявява готовността и възможността си да я заплаща в размера, посочен по-горе.

Моли съда, на основание чл.127 ал.2 от СК да постанови решение, с което да възложи родителките права по отглеждането на сина им М. С. Г., с ЕГН ********** на неговата майка - Т. К. П., с ЕГН ********** и да определи местоживеенето на детето, съобразно посочения от майката адрес.

М о л и да постанови да заплаща издръжка на сина си М. С. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка Т. К. П., с ЕГН ********** в размер на 170 лв. месечно. Моли да бъде определен режим на лични отношения с ъс сина им М. С. Г., с ЕГН **********, който да бъде следният: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване от 10:00 часа сутринта в събота до 18:00 часа в неделя; Всяка сряда от седмицата, с приспиване от 18:30 часа или след приключване на учебните занятия до 08:00 часа сутринта на следващия ден или до начало на учебните занятия; 20 дни с приспиване през лятната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката; два дни с приспиване по време на коледните празници, както и два дни с приспиване по време на великденските празници; Право да присъства на всички рождени дни и лични празници, училищни празници, спортни прояви и тържества на М..

2

Към молбата са приложени писмени доказателства. Направен о е доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който взема становище, че исковата молба е допустима.

Ответницата не оспорва, че до 2014г. с ищеца са живели на съпружески начала, като през време на съвместното им съжителство се родило дете: М. С.

Г., роден на ****г., с ЕГН *********.

Сочи, че през 2014г. отношенията между т я х двамата родители се влошили и се разделили, като детето останало да живее при нея. От раждането, както и до настоящия момент, тя се грижи за детето им.

Твърди, че след раздялата й с бащата, отношенията им продължили да са влошени, поради това, че той постоянно я преследвал, обиждал, вдигал скандали, както и я тормозел и по телефона. В резултат на това бил осъден за проявено спрямо нея домашно насилие от Районен съд - Пазарджик и й била издадена Заповед за защита по гр.д. №3145/2020г. по описа на съда.

По отношение на упражняването на родителските права заявява, че с детето живеят при майка й в гр.Пазарджик, ул.”******** , която също й помага в отглеждането и издръжката. Детето е силно привързано към нея ответницата, тъй като от раждането му не са се разделяли и тя го отглежда с много любов и майчинска топлота. Поради това няма спор, че тя трябва да упражнява родителските права.

По отношение на режима на лични отношения между детето и бащата, не оспорва, че детето трябва да поддържа контакти с баща си, като не е възпрепятствала тези срещи по никакъв начин. До ден днешен ищецът безпрепятствено взимал детето. Тъй като обаче бащата понякога идвал да взима детето, когато той реши, без да са се уговорили дали за детето е подходящо времето, смята, че с помощта на съда, тези контакти следва да бъдат определени по време, което да е в интерес на детето.

Твърди, че понякога бащата е идвал да взима детето, без да се интересува дали има да подготвя домашни и уроци за следващия ден, както и какво е здравословното му състояние към момента.

3

Възразява срещу искането бащата да взима детето всяка сряда, тъй като детето през седмицата освен, че ходи на училище, посещава и уроци по английски (понеделник и четвъртък), а също така тренира и футбол. Ако по средата на седмицата бъде взимано от бащата с преспиване, това ще наруши и подготовката за училище за следващия ден. Освен това по този начин се нарушава седмичният режим на детето, което не е в негов интерес.

Не възразява бащата да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с приспиване. Не възразява бащата да взима детето при себе си за 20 дни през лятото, с преспиване, когато тя - майката не е в платен годишен отпуск. Не възразява бащата да присъства на рождените дни на детето, на личните му празници, училищни празници, както и спортни прояви и тържества. Не възразява по време на коледните и великденските празници детето да прекарва по два дни с баща си, като предлага през четните години първите два дни от тези празници детето да е с бащата, а следващите два - с майката, а през нечетните години обратно - първите два дни от тези празници детето да е с майката, а вторите два дни - с бащата.

По отношение размера на издръжката, не е съгласна бащата да заплаща само по 170 лв. месечна издръжка за детето. Претендира за 250 лв. месечно, като да бъде осъден да заплати издръжка и за една година назад. Твърди, че до месец октомври 2020г. бащата заплаща л по 100 лв. месечна издръжка, която той сам бил определил, без обаче да се интересува от действителните потребности на детето. Твърденията на ищеца, че няма трудови доходи не го освобождава от задължението му да заплаща издръжка и то в размер, който да задоволява потребностите на детето, което разбира се е задължение и на двамата родители.

Твърди, че бащата е здрав и в трудоспособна възраст и ако желае да осигури по-добра издръжка за детето си, може, ако желае, да си намери работа и да работи, въпреки че смята все пак, че има доходи, които не са от трудови правоотношения. Издръжка от 170 лв. на месец осигурява на детето по 5,60 лв. на ден от бащата. Детето е на 9 години, ученик във втори клас в НУ „******”, гр.Пазарджик, расте бързо, учи и спортува и има нужда от храна, дрехи, училищни пособия, такси за извънучилищни занимания - 4 английски и футбол и понякога за лекарства, когато се разболее.

Твърди, че доходите, които тя получава от работата си по трудов договор в „******” ЕООД са в размер на 571,99 лв. месечно нетно възнаграждение.

По отношение на издръжката подава насрещна искова молба.

Моли решението да бъде в най-добрия за детето интерес.

Моли съда да й присъди разноски по делото.

Представя писмени доказателства. Прави искане за разпит на свидетел.

Подава насрещна искова молба срещу ищеца СТ. СТ. Г. .

Моли съда да постанови решение, с което да осъди бащата СТ. СТ. Г. да заплаща месечна издръжка за детето М. С. Г., род ен на ****г., с ЕГН *******в размер на 250 лв., до 5-то число на всеки месец, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, както и законната лихва върху главницата от 250 лв. при забава на плащането на издръжката.

Моли съда да осъди бащата да заплати и издръжка за детето за една година назад, по 250 лв. за всеки месец, считано от датата на подаване на насрещната искова молба, като бъдат приспаднати заплатените от него по 100 лв. месечно - до месец октомври 2020г. Претендира общо сумата за издръжката на детето за минал период - една година назад, в размер на 2400 лв.

Претендира разноските по насрещния иск.

Прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника по нея, с който заявява, че счита, че т а к а предявеният насрещен и с к е процесуално допустим, но по своята същност е само частично основателен.

Счита, че предявената искова претенция е основателна частично до размера на 170 лв. месечна издръжка. Оспорва иска за горницата от 170 лв. до 250 лв. на месец. Сочи, че съгласно чл.142 ал.1 от СК, размерът на 5 издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право да я получава и възможностите на лицето, което я дължи.

Твърди, че към момента не получава доходи от трудова дейност или от каквато и да е друга дейност. Не притежава дялове и няма участие в търговски дружества. Не притежава лек автомобил. Живее под наем в гр.Пазарджик. Доходите му към настоящия момент са много оскъдни. Размер на месечна издръжка от 250 лв. ще го затрудни значително.

Не оспорва твърдението, че е заплащал по 100 лв. месечно за издръжка на техния син. Оспорва, обаче, твърденията, че сам е определил този размер, както и че не участва в издръжката на М. в размера над горецитираните 100 лв. на месец. Твърди, че с Т.П. имали взаимна уговорка за размер на издръжка, който той да заплаща след тяхната раздяла. За този размер са се споразумели тогава, което споразумение той е изпълнявал и до ден днешен.

Твърди, че М., както е упоменато в насрещната искова молба тренира футбол. Таксите за тренировките му към спортния клуб са в размер на 30 лв.

До момента, в който му било забранено да доближава детето си и местата му за отдих и обучение, абсолютно всеки месец е заплащал месечните такси към спортния клуб, като веднага след това предавал бележките на майката.

Участвал в посрещането на нуждите на детето, като закупувал спортни екипи и обувки, необходими за тренировки, заплаща л разходи по спортни лагери и мероприятия, които се провеждали извън гр.Пазарджик.

Твърди, че всеки месец заплаща. сметката за телефон на сина им М., която е в размер на 26 лв. Телефонният номер, който се ползва от сина им е *********и договорът към него е сключен на името на ответника към мобилният оператор „Виваком“.

Заявява, че е работил по трудов договор от 25.09.2006г. до 30.06.2008г. и от 01.04.2011г. до 01.12.2011г. Няма регистрация в бюрото по труда през последните 2 години. Бюрото по труда е ялова институция и е неспособна в намирането на работа на желаещите. На територията на държавата съществуват редица други трудови борси и онлайн сайтове, чийто услуги са по-ефективни.

Заявява, че през 2020 година не е пътувал в чужбина. През 2021г. е 6 присъствал единствено на венчавка в Австрия по покана и на разноски на младоженците. Не е заплащал разходи за самолетни билети, както и за престой.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция за присъждане на издръжка на сина им М. С. Г., чрез неговата майка до размера от 170 лв. месечно и да отхвърли иска за горницата от 170 лв. до 250 лв. месечно.