Определение № 541 от 19.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Шумен, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500281 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.279 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 4810/07.05.2026 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София, ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. срещу разпореждане № 1571/23.04.2026 г. по ч.гр.д. № 1012/2026 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – София, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, Община Оборище, ул. .... срещу длъжника Н. Ф. М., с ЕГН **********, настоящ адрес: ..... общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, за следните суми:

21,38 евро главница, представляваща разликата между претендираната и уважената част от нея; 76.66 евро застраховки; 45.97 евро договорна лихва върху главницата; 5.24 евро договорната лихва върху застраховките; 75.96 евро обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 8.66 евро обезщетението за забава върху застраховките, както и в частта относно разноските за държавна такса за разликата над 11,06 евро до претендираните 15,04 евро и за възнаграждение за юрисконсулт за разликата над сумата от 56,42 евро до претендираните 76,69 евро. Жалбоподателят счита постановения акт в отхвърлителната му част за неправилен, тъй като приложеното от съда тълкуване на чл.19, ал.4 от ЗПК е в противоречие с приложимото законодателство. Сочи, че ГПР е правилно и законосъобразно определен и в него са включени всички разходи по кредита, съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като застраховките, не са задължително условие за сключване на договора и следователно не следвало да се включват като разход при изчисляването на ГПР. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените от заповедния съд суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

1

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 432/2026г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – София, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Ф. М. уточнено с молба от 23.04.2026г. за следните суми: Главница 749.04 евро, която включва сумата от 672.38 евро чистата стойност на преведената на кредитополучателя сума и 76.66 евро застраховки.; Договорна лихва 51.21 евро за периода 05.08.2025 г. - 05.03.2026 г., която се състои от 45.97 евро договорна лихва върху главницата и 5.24 евро договорна лихва върху застраховките.; Мораторна лихва от 84.62 евро за периода 05.08.2025 г. - 26.03.2026 г., която се състои от 75.96 евро обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 8.66 евро обезщетение за забава върху застраховките, ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2026 г. до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски в размер на 15,04 евро за държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че в договора за кредит не е посочен дължимият с всички разходи по кредита ГПР, което е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което същият е недействителен и на основание чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Извършил е приспадане на недължимо платеното по договора, до подаване на заявлението в съда в общ размер на 21,38 евро и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение само за сумата за главница от 651 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 14.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на 11,06 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 56,42 евро.

За да приеме, че договорът е недействителен е изложил мотиви, че така договорените застраховки за обезпечаване на кредита, независимо, че са доброволно сключени, са включени в главницата по кредита и следователно трябва да са включени и в общите разходи по кредита. Приел е, че посочването в чл.10 от договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради невключването в него на сумите по двата пакета застраховки, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Приел е, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Предмет на обжалване в настоящото производство са отхвърлените вземания, както следва: 21,38 евро главница, представляваща разлика между претендираната и уважената част от нея; 76.66 евро застраховки; 45.97 евро договорна лихва върху главницата; 5.24 евро 2 договорна лихва върху застраховките; 75.96 евро обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 8.66 евро обезщетението за забава върху застраховките, както и в частта относно разноските за държавна такса за разликата над 11,06 евро до претендираните 15,04 евро, и за възнаграждение за юрисконсулт за разликата над сумата от 56,42 евро до претендираните 76,69 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България.

Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 / нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор. С оглед качеството на заемателя, в случая е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство.

При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се 3 позове на нея не е обвързано със срок. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни.

Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Процесният договор за потребителски кредит урежда кредитиране със сумата от 1436,99 лв. /734,72 евро/, подлежаща на връщане на 8 месечни вноски, в размерите, съгласно погасителния план, като кредитополучателят се е присъединил към застрахователната програма на кредитора, явяващ се и застрахователен посредник, срещу заплащането на комисионна, включена в застрахователната вноска. Сумата на застрахователните премии по два пакета застраховки е: „Bank пакет 3 кредит + сметка" в размер на 83,92 лв. /42,91 евро/ и „Bank пакет 3 сметка" в размер на 79,92 лв. /40,86 евро/ или общо 163,84 лв. /83,77 евро/, която е финансирана от кредитора и включена като част от главницата по кредита, върху която се начислява и възнаграждение на банката, като с това общата сума на главницата става 1728,90лв. /883,97 евро/, а размера на вноската за главница става 216,11 лв. /110,50 евро/, последната 216,13 лв. /110,47 евро/.

Така, при заета сума от 1436,99лв. /734,72 евро/ към главницата се прибавя и застрахователната премия по двата застрахователни пакета, платима на застрахователя от кредитодателя, при ГЛП по кредита от 20.91% и ГПР от 22.12% като се постига общо задължение за длъжника от 1728,90лв. /883,97 евро/. Видно от извлечението от счетоводните книги длъжникът е заплатил 0 вноски по кредита, като всички вноски са с настъпил падеж.

От изложеното и съдържанието на договора за кредит следва, че в ГПР, не са включени всички разходи по кредита, а при включването им действителният му размер, значително надвишава допустимия от закона, поради следното:

Съгласно чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и, които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват в общите разходи по кредита, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Чл. 3, б. "и" от Директивата отчита "годишния процент на разходите" като общите разходи по кредита за 4 потребителя, изразени в годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл. 19, § 2 от Директивата. Транспонирани в нашето законодателство, горните понятия намират израз в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК (общи разходи по кредита със същото съдържание) и в чл. 19 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 и ал.3 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Те не включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Чл.19, ал.4 от закона изрично постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от закона. Последицата от тази недействителност е разписана в чл. 23 от ЗПК – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.