Определение № 311 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500003 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане № 33 449 от 28.11.2024 г. по ч.гр.д.

№ 18 817/2024 г. на РС - Пловдив , с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 111 466/ 31.10.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучател Н. Н. Г., ЕГН – ********** за вземания, произтичащи от Извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на Г. по Договор за потребителски кредит № 720031105686 / 17.01.2022 г. както следва: сумата 2 068, 66 лв. – главница по кредита, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 31.10.2024 г.; сумата 409,90 лв. - договорна /възнаградителна / лихва за период 05.04.2024 г. – 15.10.2024 г.; сумата 172,75 лв. - обезщетение за забава за период 05.04.2024 г. - 22.10.2024 г..

Поддържаните от частния жалбоподателя оплаквания са за неправилност на атакуваното разпореждане, искането – за неговата отмяна и издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Вземанията се основават на сключен между Ти Би Ай Банк АД и Н. Г. Договор за потребителски кредит № 720031105686 / 17.01.2022 г. с краен падеж 05.04.2025 г., Извлечение от счетоводната сметка по кредита, Изявление от банката от дата 13.09.2024 г. до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем и връчване на изявлението на последния лично на дата 15.10.2024 г. чрез писмо с обратна разписка.

Според представеното извлечение от сметка от дата 22.10.2024 г. вземанията на банката по кредита към тази дата са 2 068,66 лв. главница, непогасена договорна /възнаградителна / лихва ва размер на 409,90 лв. за период 05.04.2024 г. – 15.10.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 172,75 лв. - обезщетение за забава за период 05.04.2024 г.

1

- 22.10.2024 г.. Посочено е още, че размера на сумата съгласно договора е 7 593, 69 лв., датата на предсрочната изискуемост е 15.10.2024 г., посочени са просрочените вноски – 05.04.2024 г., 05.05.2024 г., 05.06.2024 г., както и общия размер на просрочените вземания по тях – 599,49 лева.

Според договора за кредит на Г. са предоставени заемни средства в размер на 3 000 лв., чието връщане той дължи разсрочено посредством 38 месечни погасителни вноски с краен падеж 05.04.2025 г., считано от 05.03.2023 г. съгласно съдържащ се в договора за кредит погасителен план. Според този план общата подлежаща на връщане сума – главница и лихва е 7 593, 69 лв. / посочена и в договора /, от които главницата – посочена в договора като общ размер на предоставения кредит е 4 211, 82 лв., т.к. към предоставените в заем 3 000 лв. е прибавена и сумата 1 211, 82 лв. – премия по сключена застраховка, за която е договорено че се превежда от заемодателя Ти Би Ай Банк АД директно по банковата сметка на застрахователя, а заемополучателят я изплаща на банката разсрочено – с вноските по месечния погасителен план, съответно застрахователната премия в придаденото й от кредитодателя качество на главница е поради това, че е „ кредитирана „ от него се и олихвява с договорената възнаградителна лихва.

Съдът намира, че тази уговорка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави.

Застрахователните премии са винаги разход на потребителя по кредита / без значение задължителен или не и без значение дали премиите са заплатени на застрахователя от кредитодателя при уговорка за връщането им на последния от потребителя /, а не главница.

Главницата по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства.

Така, договорът и извлечението от сметка не установяват действително дължимата от потребителя непогасена главница по кредита, съответно и действителната договорна лихва и лихва за забава – доколкото последната – с оглед гореизложеното, явно е начислявана върху непогасена главница в размер над дължимия се непогасен неин размер.

В заключение, правилен е постановения отказ по заявлението. Съответно частната жалба срещу него е неоснователна и се оставя без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.

411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Горното се прилага и в случаите когато вземанията на заявителя имат своето основание в представената облигация, но заявеният им размер не е действителния такъв поради това, че е неправилно определен от кредитора по негово усмотрение или на база нищожни и/или неравноправни клаузи от същата.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане № 33 449 от 28.11.2024 г. по ч.гр.д. № 18 817/2024 г. на РС - Пловдив , с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 111 466/ 31.10.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучател Н. Н. Г., ЕГН – ********** за вземания, произтичащи от Извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на Г. по 2

Договор за потребителски кредит № 720031105686 / 17.01.2022 г. както следва: сумата 2 068, 66 лв. – главница по кредита, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 31.10.2024 г.; сумата 409,90 лв. договорна /възнаградителна / лихва за период 05.04.2024 г. – 15.10.2024 г.; сумата 172,75 лв. - обезщетение за забава за период 05.04.2024 г. - 22.10.2024 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3