Определение № 994 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Частно касационно търговско дело № 20258003900233 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителя на „КОЖУХ ВАНГА“ЕООД,

ЕИК 202638007 против определение №2046 от 12.08.2024 г. на АС-София по в.ч.гр.д. № 1346/2024 г. , с което е потвърдено определение № 900039/24.01.2024 г. по т.д. № 65/2020 г. на Окръжена съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото определение № 900514/23.10.2023 г., в частта за разноските. С определението съдът е осъдил „Кожух Ванга“ ЕООД да заплати по сметка на ОС – Благоевград държавна такса в размер на 890 395, 37 лв., след като със същото производството пред първоинстанционния съд, което е било образувано по предявени от „Кожух Ванга“ ЕООД срещу „КТБ“ АД /н./ отрицателни установителни искове по реда на чл. 694 ал.1 ТЗ е било прекратено.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани основанията за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл.280 ал.1 ГПК по въпроси, които обобщено могат да се прецизират и сведат до това, дали при прекратяване на образувано по предявени от „Кожух Ванга“ ЕООД срещу „КТБ“ АД /н./ отрицателни установителни искове по реда на чл. 694, ал.1 ТЗ , поради отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството ищец следва последното да бъде осъдено да заплати държавна такса при положение,че прекратеното производство не е било разглеждано от съда; Следва ли в този случай да се отчете,че при отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност на 1 дружеството-ищец по исковете по чл.694 ал.1 ТЗ, последният се явявал „жертва“ на молителя като кредитор , който е завел молбата по чл.625 ТЗ и приложим ли е субсидиарно ГПК за такъв случай;

Ответникът по частната касационна жалба „КТБ“АД/н./ не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел следното:

С решение № 498/ 26.02.2020 г. по т. д. № 3999/ 2019 г. на САС, влязло в сила на 04.01.2021 г., решението по чл. 630 ТЗ, с което е б и л о открито производство по несъстоятелност за „Кожух Ванга“ ЕООД е било отменено, поради което с оглед правните последици на отмяната, с определение № 900514/ 23.10.2023 г. производството по т. д. № 65/ 2020 г. на ОС – Благоевград е прекратено. С определението съдът е осъдил „Кожух Ванга“ ЕООД да заплати по сметка на ОС – Благоевград държавна такса в размер на 890 395, 37 лв. С молба от 09.11.2023 г. „Кожух Ванга“ ЕООД е поискало на основание чл. 248 ГПК, прекратителното определение в частта за разноските да бъде изменено, като отпадне задължението на дружеството за заплащане на държавна такса. С обжалваното пред САС определение съдът е оставил молбата без уважение.

За да счете обжалваното пред него о пределение на първоинстанционния съд за правилно, въззивният състав се е позовал на разрешението, дадено в определение № 22/ 25.01.2013 г. по ч.т.д. № 119/ 2012 на ВКС в насока, че в производството по чл. 694 ТЗ държавна такса и разноски се дължат и при прекратяване на производството поради недопустимост на иска и на аргументацията на ВКС в това определение, че предвид липсата на специална уредба в ТЗ на въпроса за отговорността за разноски при прекратяване на производството по установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ поради недопустимост на претенцията, на основание чл. 621 ТЗ, субсидиарно приложение намира правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, според което, при прекратяване на делото разноските се възлагат в тежест на ищеца.

Посочено е, че това разбиране е намерило израз и в определение № 56/26.01.2018 г. по ч.т.д. № 3078/2017 г. на ВКС, с което е прието, че съобразно императивното правило на чл. 694, изр. 3 ТЗ, при отхвърляне на иска, в тежест на ищеца е да заплати дължимата по исковата молба държавна такса и доколкото по аналогия приложение следва да намери общата норма на чл. 78, ал. 4 ГПК, то задължение на ищеца е да заплати държавната такси и при прекратяване на делото. Съгласно чл. 46 ЗДТ предварително внесени такси се връщат на страната само, ако са недължимо платени, а практиката на ВКС константно приема за такива само сумите за такси, по които производството не 2 е било образувано или таксите, които са били събрани въпреки, че страната е била изцяло освободена от заплащането им, както и надвнесените такси. Нито една от тези хипотези, според съда, не може да бъде приложена към процесния случай. Прекратяването на производството поради недопустимост, каквато е и хипотезата по делото, не обуславя наличие на основание за връщане на внесената държавна такса, нито несъбирането й по реда на чл.

694, ал. 7, изр. 3 ТЗ. Възраженията на жалбоподателя, че не дължи държавната такса, тъй като прекратяването на производството е по причина, която не е резултат от поведението на ищеца, според състава на САС, не може да бъде споделено. Производството по несъстоятелност е отделно от съпътстващите го искове, между които е и този по чл. 694 ТЗ. Производството по чл. 694 ТЗ е исково и за прекратяването му, съобразно изложените по – горе съображения, субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК относно отговорността за разноски, за която трябва да се има предвид, че не е виновна, а обективна, и винаги е в рамките на даденото съдебно производство, образувано за защита на конкретното субективно право, затова и обстоятелствата, довели до прекратяване на делото, вкл. и когато това е изхода на друго дело между страните, са без правно значение за определянето й. Въззивния състав се е основал натака приетото в определение № 226/25.05.2022 г. по ч.т.д.№ 2559/2021 г. на ВКС/.

В обобщение, частната жалба е преценена от състава на САС като неоснователна.

Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното:

С посочените по-горе определения на ВКС, особено определение № 56/26.01.2018 г. по ч.т.д. № 3078/2017 г. Първо т.о. на ВКС постановено по аналогичен на настоящия казус, както и посочената в него практика на ВКС: определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на II ГО на ВКС, определение № 459/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 226/2012 г. на I ТО на ВКС и определение № 209/14.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1125/2014 г. на III ГО на ВКС, константно и безапелационно се възприема следното: С процесуално-правната разпоредба на чл.694 ал.7 изр.2 ТЗ е предвидено изключение от правилото на чл.3 и чл.4 б.“а“ ЗДТ вр. чл.71 ал.1 и чл.76 ГПК,че държавната такса , дължима по предявена искова молба, се внася предварително. С изр.3 на същата алинея на чл.694 ТЗ по императивен начин законодателят е възложил в тежест на ищеца заплащането на такава при отхвърляне на иска му,а доколкото приложение по аналогия следва да намери общата норма на чл.78 ал.4 ГПК,негово задължение е да заплати държавната такса и при прекратяването на делото. Съгласно чл.4б ЗДТ предварително внесени такси се връщат на страната само ако са недължимо платени, а практиката на ВКС константно приема за такива само сумите за такси, по които производство не е било образувано или таксите, които са били събрани въпреки че страната е била изцяло освободена от заплащането им, както и надвнесените такси. Нито една от тези хипотези не може да бъде приложена към настоящия случай.

Прекратяването на производството по причина недопустимост на същото не 3 обуславя наличие на основание за връщане на внесената при подаване на молбата за отмяна държавна такса,нито несъбирането й по реда на чл.694 ал.7 изр.3 ТЗ.

Следователно, при наличие на постоянна съдебна практика в горния смисъл, не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК на обжалваното определение/ така т.4 от ТР№1/2009 г. на ОСГТК по въпросите на касационното обжалване/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2046 от 12.08.2024 г. на АС-София по в.ч.гр.д. № 1346/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4