Определение № 168 от 03.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500052 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №800 от 20.12.2024г., постановено по гр.дело №535/2024г. РС – гр. Левски, е оставил без уважение искането от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. *******, за изменение на Решение №258/06.12.2024г., постановено по гр.д.

№535/2024г. по описа на РС - Левски в частта за разноските, като бъдат оставени в тежест на ищеца, а в случай, че не бъде уважено това искане, да бъде присъден адвокатски хонорар в размер под минималния, като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от „МАКРОАДВАНС“ АД, чрез юрк. Б. Р.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като основно се твърди, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по принудително изпълнение, не е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Счита, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ, но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни 1 съвети. В такива случаи адвокатът носи икономическият риск. Алтернативно развива доводи, че адвокатският хонорар следва да бъде в размер под определения в Наредба №1 и Ви моля да вземете предвид практиката, обективирана и в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004 и С202/2004 на СЕС. Заявява, че размерът на възнаграждението следва да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като в конкретния случай делото не се отличава с високи такива. В заключение моли да се отмени определението и се измени решението в частта за разноските, като същите се възложат на ищеца и алтернативно да се присъди адвокатски хонорар в размер под минималния.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба о т Б. Н., чрез пълномощника му адв.Д. Г., в който се изразява становище за неоснователност й. Счита, че правилно съдът е приел наличие на признание на иска, както и липсата на втората предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК. Сочи, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото се касае за иск на потребител срещу неравноправни клаузи по договор, които могат да се установят само по съдебен ред. Цитира практика на ВКС по този въпрос. Заявява също, че ако не може да намери приложение Наредба №1 за определяне размера на минималните адвокатски възнаграждения, то същото следва да се определи според обичая, като практиката по такива дела е за минимално възнаграждение от 400лв. Моли жалбата да се остави без уважение.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ответника, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли молбата на ответното дружество за изменение на решение № 1510/21.12.2021г., постановено по гр.д.№ 2021443010 5004/2021г.

2 по описа на РС-Плевен в частта за разноските, Левченски районен съд е приел, че независимо от признанието на иска с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, както и че определеното възнаграждение на адвоката е в съответствие с положения труд.

Тези изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия въззивен състав.

За прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно две предпоставки ответникът да признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

Безспорно в настоящия случай е налице първата от тях, като видно от депозирания отговор на исковата молба ответникът е заявил, че в случай, че иска е допустим го признава.

Спорен е въпросът налице ли са предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК и по-конкретно втората от тях – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

За да изгради своя краен извод за отсъствие на втората предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК, съдът съобрази факта, че в случая се касае за предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на клауза в договор за потребителски кредит. Нищожност на клауза или на целия договор сама по себе си може да се установи, чрез предявяване на самостоятелен иск или чрез възражение по вече предявен от кредитора иск. И двата случая обаче нейното установяване може да стане само по съдебен ред, а не и извън съдебно. В настоящият случай ищеца е избрал защита, чрез предявяване на иск. Този иск се подчинява на всички правила на ГПК, включително и на последиците относно разноските. Изрично в чл.78 ал.1 от ГПК е посочено, че ищецът има право на разноски според уважената част от иска. В случая искът е уважен изцяло и се следва присъждане на разноски в пълен размер. Самият характер на иска – установителен иск за прогласяване на нищожност на клауза в договор за потребителски кредит указва единствен възможен път за защита на интересите на длъжника, а именно чрез предявяване на иск. Още повече, че кредиторът независимо, че не е предприел действия по принудително изпълнение винаги може да го направи, ако не е признато от съда нищожност на тази клауза. Поради това и съдът приема, че в тези случаи предвид единствено възможният начин за защита, чрез предявяване на иск е изключена 3 възможността за приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, а разноските следва да се разпределят по реда на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК.

В този смисъл е и константната практика на ВКС отразена например в Определение № 3430 от 17.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2634/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Б. Б.; Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията И. А.

Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г. о. ;

Определение № 708 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г. о. , в които изрично се посочва, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК . Сходно разрешение е дадено и в посоченото в отговора на частната жалба Определение № 50466 от 30.11.2022 г. по ч. т. д. № 2049 / 2022 г. на Върховен касационен съд.

Ето защо в случая нормата на чл.78 ал.2 от ГПК не може да намери приложение. При тези данни Окръжният съд счита за изцяло правилни изводите на РС-Левски, че с поведението си кредиторът е дал повод за завеждане на делото.

Поради това и молбата за изменение на решението следва да бъде уважена, като се присъдят в полза на ищеца направените по делото разноски.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, определен по реда на чл.38 ал.1 от ЗА, следва да се отбележи, че същото е разгледано и правилно отхвърлено от първостепенния съд.

В случая възнаграждението е определено ползвайки за база паричния еквивалент на адвокатския труд, предвиден в Наредбата, но при строго отчитане на действително положения по делото труд.

Изцяло неоснователни са доводите, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да се прилага.

Тя е част от обективно действащото българско национално право и намира 4 приложение при определяне на размера на адвокатските възнаграждения.

Действително в своите актове - Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К.; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и редица други ВКС изрично приема, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА , препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Именно в съотвествие с тази практика, а не в разрез с нея Левченски районен съд е определил възнаграждението на адв.Д. Г.. Както бе посочено делото е нормална правна и фактическа сложност за своя вид. Тъй като не се касае за договорен хонорар, а за защита по реда на безплатната правна помощ, затова е съдът го е определил в съответствие със задължението си по чл.38 ал.2 от ЗА, като в случая са отчетени цената на предоставените услуги, видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото и хонорарът е определен в размер от 400лв., който може и да съвпада с минималния по Наредба №1, но е съобразен с посочените изисквания. Ето защо и възражението за намаляването му е неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА №800 от 20.12.2024г., постановено по гр.дело №535/2024г. РС – гр. Левски, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончатено и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6