Решение № 2217 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2217 гр. В., 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Варна, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110113192 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск за собственост с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците К. Н. Д., ЕГН **********, М. К. Д., ЕГН **********, Е. К. М., ЕГН ********** твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ 356 кв.м.по КККР на Община В., район А., находящ се в кв.Г., местност З., при граници:

ПИ № ***, ПИ ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***. Твърдят, че са придобили правото на собственост по наследство и по давностно владение, осъществявано непрекъснато, необезспокоявано и явно с намерение за своене от 1985 г. до настоящия момент. За тях е налице правен интерес да предявят иска, тъй като са наследници на А.С. Д., името е идентично с А.С.Д., б.ж. на гр.В., починала на 12.09.2017 г. На същата с решение № 28/542-3-9 от 26.11.1985 г. на ИК на ОбНС В., по Постановление № 11/02.03.1983 г. на МС е предоставено право на ползване и е издадено Удостоверение № 213/05.12.1985 г. за земеделски имот, представляващ хавра с площ от 800 кв. м, находящо се в землището на гр. В., местност „ Ст. с.”, при граници: С. К., път, път.

Имотът е бил пустеещо място, което те са обработвали години наред, облагородили и засадили с плодни дръвчета, застроили са го и са оградили с оградна мрежа с бетонни колове повече от предоставената за ползване площ.Така се е обособил един общ имот с площ от 956 кв. м, като още от предоставянето на имота за ползване, семейството на А.С. Д. е установило владение и върху завладяната част. В 1 този имот са построили вилна сграда с разрешение за строеж, която ползват и към момента целогодишно.

При наличие на всички законови предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост, А.С. Д., която се е намирала в граждански брак с първия ищец, е призната за собственик при условията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на „ 600/950 кв. м идеални части от дворно място, находящо се в гр. В., кв.

„Г.", местност „З.", с площ на цялото място от 950 кв. м, представляващо имот планоснимачен № *** по кадастралния план на местност „ З.”, при граници: от две страни път и имоти пл. М *** и ***, ведно с направени в мастото подобрения и насаждения ”, за което е издаден нотариален акт № **, том ****, дело № *****/****г. на нотариус при ВРС.

Въпреки това са продължили да осъществяват фактическо владение по отношение на цялото място с обща площ от 956 кв. м с намерение за своене на останалата площ от 356 кв. м, каквато е площта на новообразувания имот с идентификатор *** по КККР, съгласно действащия план, а съгласно данните от цитирания нотариален акт - 350 кв. м, над признатите им 600 кв. м , което владение никога не е прекъсвано, продължило е и след смъртта на наследодателката, продължава и към настоящия момент.

Ищците, като наследници на А.С. Д., обосновават правния си интерес от търсената защита с факта на продължилото в срока по чл. 79 от ЗС владение върху така описания имот с идентификатор *** по КККР, осъществявано от покойната им съпруга и майка като фактическо съС.ие в периода от 1985г. до нейната смърт с намерение за своене. Ищецът К. Д. по време на брака му е осъществявал такова владение наред със съпругата си и то е продължило и след нейната смърт. И двамата съпрузи са установили трайна, явна и спокойна фактическа власт върху тези чужди 356 кв. м с намерение за придобиването на собствеността за себе си.Още към 1985г. те са оградили цялата площ от 956 кв. м и така са обособили един общ имот, който в този вид съществува на място.Ползвали са имота заедно с двете си деца като техен непрестанно и продължават да го ползват и към момента. Ищците - М. К. и Е. К. са посещавали имота още като деца. Винаги са помагали на родителите си за подръжката му и така заедно са го стопанисвали. След смъртта на тяхната наследодателка не са имали никакви спорове помежду си и го ползват съвместно.

Владението върху процесния имот не им е отнемано и никой не е имал претенции спрямо него до 2022 г., когато са уведомени по надлежния ред, че ответниците са инициирали процедура по оценка на подобренията и насажденията, както и въвеждането им във владение в имот с идентификатор *** по КККР, което поражда настоящия правен спор между двете страни.Тези действия на ответниците, както и записването им за собственици на процесния имот, засягат пряко правото на 2 собственост на доверителите ми.Поради това за тях е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Във връзка със записването им като собственици и предприетите от ответниците действия, ищците са установили, че ответниците са наследници на Л.П.Б. и че с Решение № 616/14.06.1999г. на ПК - В. на осн. чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са признати за собственици на нива с площ от 13.000дка, находяща се в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в кв. „Г.”, местност „ С.” по КП от 1960г., представляващ част от имот № ***.От комбинирания план на местност „З.” от 1996г. възстановената част от имот № *** обхваща имоти: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Планът за новообразуваните имоти е одобрен със Заповед № РД-7706/385/20.09.2002г. на Областен управител на област с административен център В. и влязъл в сила. В полза на наследниците на Л.П.Б. е издадена Заповед № 1035/07.07.2004 г. на зам. кмет на Община В. на осн. пар.4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото им на собственост върху ПИ № *** по ПНИ на местност „З.”, землището на кв.„Г.”, при граници: имоти №№ ***, ***, ***, ***, с площ на възстановения имот от 356 кв. м.

От правна гледна точка и съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на цитираната разпоредба в сила /22.11.1997г./, респ. от момента на възстановяване на имота. Същевременно придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост, върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по давност е изключено до приключване на административната процедура по неговото възстановяване.Съгласно константната практика на ВКС, решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/30.07.1999г./, какъвто е настоящият случай, имат конститутивно действие и процедурата по възстановяването приключва именно с решението на ПК, без да е необходима заповед по реда на &4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато не е била предвидена до датата на посоченото изменение на закона.Само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на ПК няма конститутивно действие.Случаят не е такъв, защото в постановеното в полза на наследниците на Л.П. решение на ПК, имотът е ясно и точно индивидуализиран с посочване на местност, площ, номер по плана, а с оглед изброените имоти, които обхваща, той е и с посочени граници.С това се удовлетворява изискването за неговата индивидуализация, поради което за ответниците е съществувала обективна възможност да защитят правото на възстановяване само въз основа на това решение.

Дори да се приеме, че началният период на придобивната давност не съвпада със заявения в началото на исковата молба – 1985 г., предвид статута на имота и 3 приключването на предвидената за възстановяването му административна процедура по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на изложените правни доводи, следва да се приеме, че давност по отношение на реституираните собственици е започнала да тече от датата на Решение № 616/14.06.1999г. на ПК - В. или най - късно от датата на ПНИ, който е одобрен със Заповед РД - 1-7706/385/20.09.2002г. на Областен управител на област с административен център гр. В..От датата на коментираното решение на ПК - В., респ. от датата на влизане в сила на ПНИ, е изтекъл изискуемият десетгодишен давностен срок, поради което наследодателката на ищците и нейният съпруг Крнкор Давндян са придобили на това основание собствеността върху имота с идентификатор *** с площ от 356 кв. м, като правото на А.С. Д. след смъртта й по силата на наследственото правоприемство е преминало към нейните наследници, които не са преустановили фактическото владение на имота с намерение за своене и към този момент.На това основание ищците се легитимират като собственици на процесния имот.

Молят съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК признае за установено по отношение на ответниците С. М. Р., ЕГН **********, Б. М.

Р., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, че са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 356 кв. м по действащата КК и КР, одобрени със

Заповед № РД - 18- 73/23.06.2008г. на Изпълн. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район А., кв. „Г.”, местност „З.”, при граници: ПИ Хе ***, ПИ Хе ***, ПИ Хе ***, ПИ *** и ПИ № ***, въз основа на упражнено от тях недобросъвестно владение за период от десет години, считано 1985г., евентуално от 14.06.1999г. до завеждане на настоящата искова молба, като към същото е присъединено владението на тяхната наследодателка А.С. Д., б. ж. на гр. В., поч. на 12.09.2017г.

Молят да им се присъдят съдебно - деловодните разноски, в т. ч. адвокатски хонорар.

Ответниците са подали отговор на исковата молба с който оспорват изцяло иска и молят за отхвърлянето му като им се присъдят разноските за производството.

Оспорват, твърдението на ищците, че са придобили собствеността върху ПИ е идентификатор № *** с площ от 356 кв.м. по КККР на гр.В., община В., район А. по наследство и давпостно владение, че са упражнявали такова непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение за своене от 1985г. до настоящия момент.

Оспорват твърдението, че от момента в който е предоставено правото на ползване на наследодателката им тя и семейството й са продължили да владеят и процесиите 357 кв.м., представляващи площта на имот идентификатор №*** по действащата КК. и че в действителсност, на място тези 356 кв.м. представляват реална част от имот с идентификатор №***, находяща се в южната част на имог *** при граници: ***, ***7, ***, ***, и останалата част от имот №***.

Видно от представените от ищците документи с Удостоверение №213 oт 4

05.12.1985г. на ОБНС- В., издадено въз основа на Решение 28/542-3-9 от 26.11.1985г. на ИК в изпълнение на Постановление №11 от 02.03.1982г. па МС. на А.С. Д. е предоставено право на ползване върху хавра от 800 кв.м., м. Cm. с., при граници по схема на местата, предоставяни за ползване по ПМС №11 както следва: С.К., път, път, а в издаденото преди това Разрешение за строеж №192 от 30.07.1977г., за дървена барака от 20 кв.м. е показани ситуация на имота при съседи. различни от тези в удостоверението за ползване от 1985г: път, път, д-р С..

Предоставеният на А.Д. за ползване имот по Удостоверение за ползване №213/1985г. се идентифицира като имот № *** по кадастралния план на м.З., з-ще Г. на гр.В..

Според оценителен протокол oт 19.01.1994г. обаче Д. е изградила масивна постройка 35 кв.м.. в друг имот №*** по кадастралния план на местността, записан на Ф.П.И., а не в имот № *** на който съответства предоставеният за ползване имот при граници път, пъг и С.К.. Затова, след като е заплатена стойността на 600 кв.м. земя., се е снабдила с Нотариален акт №** т.** д. ***** от ****г„ за собственост върху имот по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. с който е призната за собственик на 600 кв.м. от идеални части от дворно място с площ 950 кв.м.. представляващо имот пл.№*** по КП на м.З., при граници именно по този оценителния протокол: път, път, имот №*** и имот №***. т.е призната за собственик на имот, различен от предоставения за ползване имот № ***.

Оспорва твърдението, че на праводателя на ищците е предоставено ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ върху имот с №***, коего се трансформирало в право на собственост по реда на $4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.