Решение № 71 от 08.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Раднево, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200121 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №******************* от 05.03.2026 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на Д. Ю. Р. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000.00 лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Чрез жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП, като се иска неговата отмяна. Посочва се, че за същото твърдяно нарушение административният орган е издал

ЗППАМ №

************/03.02.2026 г., като същата била отменена с решение № 643/16.04.2026 г. по административно дело № 20267190700067 по описа на Административен съд – Разград. Твърди се, че в обжалваното наказателно постановление е посочено единствено, че водачът се е движил в лентата за принудително спиране на АМ „Тракия“, без да са изложени конкретни факти , относно продължителността на движението, изминато разстояние, наличие или липса на аварийна ситуация, интензитет на трафика, пътна обстановка, наличие на принуда или техническа неизправност. Счита, че процесното 1 наказателно постановление не съдържа убедителни мотиви защо именно жалбоподателят е извършител на нарушението, тъй като посочването, че същият е собственик на автомобила не било достатъчно да обоснове автоматично извод, че именно той е управлявал превозното средство към релевантния момент. Посочва се, че наложените санкции са явно несъразмерни, доколкото е определен максимално тежък резултат за лице без данни за настъпили вредни последици, ПТП, застрашаване на други участници в движението или друго укоримо поведение извън твърдяното формално нарушение. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Не се явява и редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя адв. Л. П..

Въззиваемата страна – началник сектор при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на АНО – юрисконсулт Р., съдържащо искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Д. Ю. Р., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от него нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, за това, че на *******г. около ***** часа на АМ „Тракия“, км.*********, община *******, в посока ****** управлявал товарен автомобил „***************“ с рег. №***********, негова 2 собственост, като водачът се е движил в лентата за принудително спиране /аварийна лента/.

НП е издадено въз основа на АУАН Серия АД №******* от 29.01.2026 г., бл. №*******, съставен от М. Р. М. – *********** при ОД на МВР - Стара Загора, в присъствието на свидетелите И. В. И. и К. К. Б., с описана в него идентична с тази от НП фактическа обстановка. От своя страна АУАН е съставен въз основа на преписка УРИ ************/17.12.2025 г. по описа на ОД МВР-Стара Загора по подаден сигнал на Национално ТОЛ Управление при АПИ и приложен снимков материал. След установяване самоличността на водача на МПС /декларация по чл. 188 от ЗдвП, подадена от собственика на МПС/ и след като е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 58, т.

4 от ЗДвП, актосъставителят издал акта, изпратен до началника на РУ-Разград при ОД на МВР-Разград за предяваване и надлежно връчване. Същият е връчен лично на жалбоподателя на 05.02.2026 г., като в него липсват отбелязвания за направени от

Р. възражения.

По административнонаказателната преписка липсва приложено писмено възражение и/или допълнително обяснение, направени в предвидения за това 7-дневен срок от връчването на акта, поради което и доколкото подобен факт не се твърди от страна на жалбоподателя, съдът приема, че такива не са постъпили до горестоящия орган.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, а именно: НП

№************ от 05.03.2026 г.; АУАН Серия АД №********** от 29.01.2026 г., бл. №************; справка за нарушител водач; справка за регистрация и собственици на ПП; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП;сведение от жалбоподателя; снимков материал, уведомление от АПИНационално ТОЛ Управление, докладна записка и придружителни писма.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя М. Р. М. и полицейските служители И. В. И. и К. К. Б. – свидетели при съставяне на АУАН. В показанията си свидетелят М. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление за нарушение на ЗДвП, на автомобила, управляван от жалбоподателя. Посочва, че водачът не е представял документи за авария на автомобила. Посочва още, че актът е 3 съставен в отсъствието на нарушител и същият е бил изпратен за връчване по делегация. Разпитан като свидетел по делото б е и полицейският служител И.

В. И., който в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН, за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП – за движение на автомобил в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ след получен сигнал от БГ ТОЛ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не му било известно да са били депозирани възражения срещу акта. Идентични са и показанията на другия свидетел при съставянето на АУАН - К. К. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се явява основателна по следните съображения:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност, предвид представената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Вмененото във вина на жалбоподателя Д. Р. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава - извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗдвП.

Отделно от това по надлежен начин в т. ч. и чрез информацията по чл. 188 от ЗдвП е установена самоличността на нарушителя - водач, както и индивидуализиращите белези на ППС - товарен автомобил „********“ с рег.

№**********, собственост на жалбоподателя Д. Ю. Р..

В българското законодателство понятието „аварийна лента“ се дефинира като лента за принудително спиране. Нейното предназначение е строго ограничено до специфични ситуации, свързани с безопасността и техническата изправност, като движението по нея извън тези случаи се счита 4 за тежко административно нарушение. Основната уредба се съдържа в ЗдвП, който изрично забранява на водачите да се движат в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала - чл. 58, т. 4 от ЗДвП . Тази забрана е потвърдена и в Правилника за прилагане на закона, като тя остава в сила дори в случаите, когато движението е пренасочено двупосочно само в едното платно на магистралата чл. 119, т. 3 от ППЗДвП . В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 от ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 от ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000.00 лв. В чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. издадена от Министъра на вътрешните работи е предвидено в хипотезата на чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП да се отнемат 10 контролни точки.

Всъщност законодателят разглежда движението в тази лента като нарушение на правилата за разположение на превозните средства върху пътното платно, което създава предпоставки за инциденти и пречи на специализираните автомобили.

От прочита на санкционнта разпоредба на чл. 178ж, ал.1, предл. първо ЗДвП следва, че законодателят допуска движение в лентата за принудително спиране само при наличието на конкретни, независещи от водача обстоятелства посочени в разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 ЗДвП . Те включват: повреда на ППС и здравословни проблеми на водача или пътниците . В тези хипотези водачът е длъжен да сигнализира спряното превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник /поставен на разстояние не по-малко от 100 метра на магистрала/ или включен авариен сигнал - чл. 59, ал.

1 от ЗДвП във връзка с чл. 97, ал. 4 от ЗДвП . При невъзможност за отстраняване на повредата, превозното средство трябва да бъде изтеглено от магистралата по най-бързия начин.

Предвид съвкупния прочит на доказателствата по делото именно такъв се явява и конкретния случай, доколкото се твърди, че жалбоподателят, на ********* г. около ******** часа на АМ „Тракия“, км **********, община ********, в посока **********, е управлявал товарен автомобил, като се е 5 движил в лентата за принудително спиране. Това твърдение наказващият орган аргументира и обосновава, изхождайки изцяло от представеният му от страна на Национално ТОЛ Управление при АПИ снимков материал. От същия този материал визуално се установява самото МПС, моментно разположено с по – голямата си част в границите на очертаната лента за принудително спиране, като в допълнително представената от Националното ТОЛ Управление информация „Преминавания в лента за принудително спиране“ са отразени датата и часа на преминаването – скоростта /72 км/ч/ и РЕГ № на ППС, посоката на движение, местоположението на ППС и характеристиките на пътя – Път-А-1 /автомагистрала „Тракия“/, както и GPS координати.

Разграничаването между същинско движение и навлизане в лентата за принудително спиране с цел преустановяване на движението следва да се базира на обективни критерии, свързани с динамиката на превозното средство, неговата сигнализация и крайната цел на маневрата. Основният разграничителен белег е промяната в скоростта. При навлизане с цел спиране водачът е длъжен да намалява скоростта плавно, докато достигне пълен покой чл. 92а, ал. 1 от ЗДвП . Ако превозното средство поддържа постоянна скорост, близка до тази на потока в активните ленти, или ускорява, това се квалифицира като „движение“.

Изминаването на разстояние, което значително надвишава спирачния път на автомобила при съответната скорост, без той да спре, съставлява нарушението „движение в лентата за принудително спиране“ чл. 58, т. 4 от ЗДвП . Т. е. ако превозното средство се намира в аварийната лента, но не намалява скоростта си до установяване в покой и не е сигнализирано като аварирало, законодателят приема, че е налице противоправно движение.