Определение № 11579 от 28.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11579 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100510479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжниците Н. П. Т., ЕГН ********** и П. Д. Д., ЕГН ********** срещу разпореждане от 22.07.2025 г. по изп. д. № 20258380403191 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, с което е отказано намаляване на приетите с постановление от 15.05.2025 г. разноски за адвокатско възнаграждение в производството по изп. д. № 20258380403191.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение, е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място се излагат доводи, че приетият размер на адвокатското възнаграждение – в размер на 833,34 лв., е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното производство. Твърди се, че производството не се отличава с усложнен фактически състав, нито са извършени действия, които да обосновават определяне на възнаграждение в размер над минимално предвидения. Жалбоподателите поддържат, че извършените от взискателя разноски не съответстват на действително положения труд от процесуалния му представител, като липсват данни за осъществени процесуални действия с повишена сложност или обем. Сочи се, че изпълнителното производство е от стандартен характер, поради което дължимото възнаграждение следва да бъде съобразено с минималните размери по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На следващо място се релевира възражение, че съдебният изпълнител неправилно е приел всички заявени разноски, без да извърши необходимата преценка за тяхната действителност, необходимост и съразмерност.

Поддържа се, че част от претендираните разноски не са доказани по надлежния ред или не са свързани с изпълнителното производство. Излага се и оплакване, че при определяне на разноските не е отчетено обстоятелството, че длъжниците са изпълнили задължението си доброволно в рамките на предоставения срок, поради което не са 1 налице основания за начисляване на разноски в пълен размер, респективно същите следва да бъдат редуцирани. Освен това се поддържа, че неправилно е начислена и пропорционалната такса по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители, като същата е определена върху неправилна база и в несъответствие с действително дължимата сума. Жалбоподателите сочат също, че съдебният изпълнител не е обсъдил релевантните възражения относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, както и не е изложил мотиви, обосноваващи отказа за неговото намаляване, което съставлява съществено процесуално нарушение. Иска се въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до минимално дължимия размер, съобразно приложимите нормативни изисквания, както и съразмерно на извършените действия по изпълнителното дело, респективно пропорционалната такса.

Ответникът по жалбата – взискателят Г.Д.С., ЕГН ********** е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което оспорва изцяло основателността на подадената частна жалба и поддържа, че същата е неоснователна, като сочи, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. На първо място се излага, че изпълнителното производство е образувано въз основа на валиден договор за правна защита и съдействие, по силата на който се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., като това възнаграждение е реално заплатено по банков път, удостоверено с представено платежно нареждане. Поради това се поддържа, че разноските са действително извършени и подлежат на възстановяване.

Ответникът изрично възразява срещу твърденията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като сочи, че по изпълнителното дело са извършени множество процесуални действия, включително образуване на изпълнително производство, подаване на молби и предприемане на действия по събиране на вземането, които обосновават размера на възнаграждението. Поддържа се, че дори при липса на фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да се приеме за дължимо в пълния му размер, доколкото е уговорено и реално заплатено. На следващо място се сочи, че образуването на изпълнителното дело е станало необходимо поради виновното поведение на длъжниците, които не са изпълнили доброволно задължението си, въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл се поддържа, че именно длъжниците са дали повод за започване на принудителното изпълнение и следва да понесат направените разноски. Ответната страна изтъква, че доброволното плащане, извършено след образуване на изпълнителното производство, не освобождава длъжниците от задължението да заплатят направените разноски, включително адвокатско възнаграждение, тъй като същите са вече възникнали и са обусловени от необходимостта от защита на правата на взискателя. Поддържа се още, че всички приети разноски са надлежно доказани с писмени доказателства и са съобразени със законовите изисквания, като съдебният изпълнител правилно е включил същите в сметката по изпълнителното дело. Ответникът счита за неоснователни и възраженията относно начислените такси по тарифата към ЗЧСИ, като сочи, че същите са определени съобразно закона и върху дължимата сума. В заключение се поддържа, че подадената частна жалба представлява опит за неоправдано намаляване на дължимите разноски и злоупотреба с процесуални права, поради което се иска от съда да я остави без уважение и да потвърди действията на съдебния изпълнител.

ЧСИ М.Б. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и поддържа 2 законосъобразността на извършените от него действия, респективно на обжалваното разпореждане.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258380403191 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Г.Д.С. и въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2025 г., издаден на основание решение № 276924/18.11.2019 г., постановени по гр. д. № 51746/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, с който Л.Г.М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г.Д.С., ЕГН ********** сумите, както следва:

- на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по гр. д. № 51746/2016 г. по описа на СРС, 43 състав в размер на 400 лв.;

- на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по гр.д. № 11315/2021 г. по описа на СГС в размер на 350 лв.

Със същия изпълнителен лист Н. П. Т., В. Д. Д. и П. Д. Д. са осъдени да заплатят на Г.Д.С., ЕГН **********, разноски за водене на делото във ВКС в размер на 1000 лв.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Г.Д.С., ЕГН ********** и адв. Х.К. с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, като е договорено възнаграждение в размер на 2500 лв., за което е посочено, че е заплатено по банков път, в уверение на което е представена и разписка от банковия превод.

Въз основа на така представената молба е образувано изпълнително дело № 20258380403191 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС срещу Н. П. Т., В. Д. Д. и П. Д. Д., след извършена справка за длъжника за семейно положение и родствени връзки.

По делото липсва приложена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. П. Т.. По отношение на длъжника П. Д. Д. на л. 46 от ИД е приложена ПДИ, изпратена на 26.06.2025 г. и получена на 03.07.2025 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на неолихвяема сума за съдебни разноски пред СРС в размер на 100,00 лв., неолихвяема сума за съдебни разноски пред СГС в размер на 87,50 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение по гр. д. в размер на 333, 33 лв., неолихвяема сума за приети с Постановление от 15.05.2025 г. разноски в изпълнителното производство в общ размер на 961,34 лв. (в т.ч. обикновени такси по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 9 от ТТP към ЗЧСИ в размер на 128,00 лв адвокатско възнаграждение по изп. дело в размер на 833,34 лв.), неолихвяема сума за държавна такса за издаване на ИЛ в размер на 1,67 лв., както и последващата се такса по т. 26 от тарифата ЗЧСИ, която към момента на изпращане на поканата е била 137,81 лв., всички следващи такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, а така също и присъединените публични държавни вземания по чл.

458 от ГПК в полза на държавата. С поканата на длъжника е даден двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си, като му е съобщено, му е наложен запор на вземанията му на основание чл. 507 ГПК.

На длъжника П. Д. и изпратена ПДИ на 26.06.2025 г., към която е приложена разписка от 16.08.2025 г., в която фигурира отразяване за три посещения на адрес: с.

Чепинци, ул. „******** – на 15.07.2025; на 24.07.2025 г. и на 16.08.2025 г. и вписване 3 на обстоятелството, че по данни на съседите лицето не живее вече там и че същите нямат информация за друг известен адрес на длъжника.

Със запорно съобщение от 26.06.2025 г., получено от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД на дата 27.06.2025 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки на длъжника в банката. Тъй като в кориците на изпратеното ИД липсва ПДИ до този длъжник, не става ясно дали запорът е наложен, преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение.

По делото фигурират множество запорни съобщения по отношение на длъжниците, но разписките не са оформени, нито фигурира повече информация за обстоятелството дали са налагани други запори. Фигурират и съобщения за вдигане на запорите по молби на взискателя, но и такива не се намират в кориците на изпратеното копие на ИД.

С вх. № 39253/03.07.2025 г. е постъпила молба от Е.В. Т., дъщеря на Н. П. Т.

(пълномощно по делото), в която е отправено искане до ЧСИ М.Б. за частично вдигане на наложения в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД запор, т.к. постъпващите суми по сметката са получавани от НОИ като пенсия и социални помощи. Със съобщение изх. № 40814/03.07.2025 г. , ЧСИ М.Б. е вдигнал запора до размера на сумите постъпващи всеки месец от НОИ за пенсия от Дирекция „Социално подпомагане“-Връбница за получени социални помощи.

На 11.07.2025 г. е постъпило възражение от длъжниците Н. П. Т. и П. Д. Д. срещу определения адвокатски хонорар за ИД, за всеки в размер на 833,33 лв., с която, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжниците са поискали намаляване на размера на приетите разноски за адвокатския хонорар до разумен размер.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 22.07.2025 г. на ЧСИ М.Б., възражението на длъжниците по изпълнителното дело срещу разноските е оставено без уважение.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата срещу постановлението на съдебният изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, е основателна.

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази 4 част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36bcb2ad-8f4f-4a6f-9059-48cde6867812