Решение № 261103 от 18.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15874/2019
- Вид
- Решение № 261103
- Подписан
- 18.02.2021
- В сила
- 22.03.2021
- Състав
- ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ гр.София, 18.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15874 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.Е.Т. *** твърди, че на 20.08.2019г. в гр. София е претърпял ПТП , настъпило между автобус м.“Мерцедес“, управляван от М.Г.Г., л.а. „Сеат Леон“ , управляван от В.С.Н., автомобил м.“Фиат Фиорино“, управляван от ищеца Т. и л.автомобил „БМВ Х рейхе“, управляван от В.Н.М.. Обяснява, че автобусът се е движел по ул.“Адам Мицкевич“ в посока бул.“3022“ към бул.“Сливница“ и в района на кръстовището с ул.“3020“ , поради движение с несъобразена скорост , е причинил ПТП със спрелите в колона три автомобила, между които и този, управляван от ищеца. Сочи, че в резултат на ПТП е получил контузия на гръден кош, фисура на 8-мо ребро в дясно.
Заради контузията ищецът посочва, че не е могъл да грижи за своето семейство, изпаднал в депресия и социална изолация. Изпитвал болки и страдания, вкл. и психически. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти.
Ищецът сочи, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на автобус м.“Мерцедес“.
Предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия автобус, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и иск за имуществени вреди в размер на 360лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 1.10.2019г. /датата на предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че по предявената от ищеца застрахователна претенция му е заплатил сумата 1000лв. , с което счита че го е обезщетил за причинените вреди. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на автобуса, вида и характера на твърдените увреждания , както и причинната връзка между деликта и търпените вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който твърди, че не е бил с поставен предпазен колан Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, като счита, че същата не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като оспорва необходимостта и целесъобразността на тези разходи и твърди, че тези разходи се поемат от НЗОК. Оспорва претендираната законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото констативен протокол за ПТП от 20.08.2019г. на СДВР ОПП се установява, че на 20.08.2019г. около 14.00ч. в гр.София, на ул.“Адам Мицкевич“ в района на кръстовището с ул.“3020“ е настъпило ПТП между автобус и три автомобила. Вписан е пострадал от ПТП – ищеца Т., освободен от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ с работна диагноза контузия на гръден кош, фисура на 8-мо ребро вдясно. Срещу водача на автобуса М.Г. е образувано административно – наказателно производство.
Назначената по делото автотехническа експертиза с в.л. инж. Т. дава следното заключение за механизма на ПТП: Същото е настъпило в гр. София на ул. „Адам Мицкенич”, преди кръстовището с ул. „3020”. Ул. „Адам Мицкенич” се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният автобус „Мерцедес” се е движел по ул. „Адам Мицкевич” в дясната пътна лента с посока към бул. Сливница със скорост на движение 45 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „3020”, в същото време, един зад друг са били спрели л.а. „БМВ“, след него л.а. „Фиат“ и след него л.а. „Сеат“ преди кръстовището, в дясната пътна лента. Водачът на автобуса не е намалил скоростта си и е продължил движението в първоначалната си посока. Реализирало се е ПТП. Автобусът, с предната си част, челно, е ударил спрелия пред него л.а. „Сеат“. Вследствие на удара, л.а. „Сеат“ е придобил кинетична енергия, като се е придвижил напред и е ударил с предната си част задната част на процесния л.а. „Фиат“. Вследствие на удара от л.а. „Сеат“, л.а.
„Фиат“ също е придобил кинетична енергия, като се е придвижил напред и е достигнал задната част на л.а. „БМВ“ и се е ударил в него.
Мястото на удара между автобус „Мерцедес“ и л.а. „Сеат“, по широчина на платното за движение на ул. „Адам Мицкевич”, е на около 1 - 3 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса, и по дължина на платното за движение е на около 20 м преди кръстовището с ул. „3020“ по посоката на движение на същия автобус.
Мястото на удара между л.а. „Сеат“ и л.а. „Фиат“ по широчина на платното за движение на ул. „Адам Мицкевич”, е на около 1 - 3 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса, а по дължина на платното за движение, е на около 15 м преди кръстовището с ул. „3020“ по посоката на движение на същия автобус.
От техническа гледна точка, причината за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача на автобус Мерцедес със системите за управление на автобуса, който не е намалил скоростта си и не е спрял след спрелите леки автомобили, при което е реализирал удар в спрелите пред него л.а.
„Сеат“, л.а. „Фиат“ и л.а. „БМВ“.
Във връзка с установяване на търпените от ищеца телесни увреждания, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице д-р
С., ортопед травматолог, на 20.08.2019г. при ПТП, като водач на товарен автомобил, ищецът е получил травма в областта на дясна гръдна половина. Първа помощ му е оказана в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ, където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, са установени следните увреждания: контузия на гръден кош, съмнение за пукнато 8-мо ребро по предна подмишнична линия. Назначена му е обезболяваща терапия. Вечерта на същия ден, ищеца е бил на преглед в болница Токуда, където са му направени кръвни изследвания. На следващия ден, 21.08.19г., ищецът отново е бил на контролен преглед УГБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ, където са направени повторни контролни изследвания с описани резултати - без данни за промяна в обективното състояние на ищеца.
Според вещото лице напълно възможно е установените увреждания при ищеца да се получат по описания по делото механизъм на настъпване на ПТП. Според вещото лице ищецът е напълно възстановен към настоящия момент.
Във връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди съдът допусна и събра гласни доказателствени средства. Св.Нели Митова, която живее на съпружески начала с ищеца, установява, че след ПТП съпругът й бил в болница, направили му изследвания, след което се прибрал вкъщи. Имал синини по целия гръден кош. Изпитвал болки, които продължавали и сега. Не можел да изпълнява професионалните си задължения, поради което и доходите на семейството намалели.
Не можел да помага у дома, да се грижи за децата си. Променил се и психически, имал страхове да не се повтори случилото се.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещи лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно дават отговори на поставените въпроси. Кредитира и показанията на разпитания свидетел, доколкото същите не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключенията по съдебните експертизи.
Ищецът е предявил пред застрахователното дружество претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди на 1.10.2019г. Самото заявление не е представено по делото, но от разменената между страните кореспонденция става ясно, че заявлението е входирано при ответника на 1.10.2019г.
С писмо с изх. № 99-4832 / 01.11.2019г. застрахователното дружество, ответник по делото, е уведомило ищеца, че определя обезщетение в размер на 1000лв. за търпените от него имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е уведомил застрахователя, че не е съгласен с този размер обезщетение. Не се спори по делото, че ищецът е получил предложеното обезщетение от 1000лв..
В производството не се спори между страните, че за управлявания от М.Г. автобус е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 1.10.2019г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства - изслушаните две експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на водача М.Г., в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания и негативни психични изживявания .
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена датата и мястото на ПТП, участниците в него, механизма на ПТП. От възприетия механизъм на ПТП се установява, че водачът М.Г. е нарушил правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Водачът Г. е нарушил правилото и на чл.
23. ал.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Водачът се е движел с несъобразена с конкретните условия скорост, като при наближаване на спрелите на кръстовището колона от автомобила, той не е намалил скоростта и не е спрял. Вместо това е продължил движението на автобуса и е реализирал удар между автобуса и последния спрял от колоната автомобил „Сеат“ , който от своя страна, в резултата на придобитата от удара кинетична енергия, се е придвижил напред и е ударил спрелия пред него автомобил „Фиат“, управляван от ищеца.
Не се установи противоправно поведение от страна на ищеца с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване. Ответникът не ангажира доказателства, че ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан.