Решение № 529 от 31.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110206315 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-88/26.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя З............ на основание чл.

83, чл. 53, чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 16, ал.

1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата срещу НП се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва се дадената на нарушението правна квалификация.

Жалбоподателят посочва, че неправилно административнонаказващият орган му е наложил санкция при условията на повторност, тъй като в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното НП, не е повдигнато обвинение за нарушение при условията на повторност. Допълнително, жалбоподателят моли НП да бъде изменено и съдът да намали наложената санкция или евентуално да приложи чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението.

В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, като не се явява и неговият процесуален представител – адв. Г.

Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени правилата на ЗАНН и произнасянето на застрахователя по щетата е със сериозно закъснение едва след сезирането 1 на КФН. Подробните съображения за това са развити в представена писмена защита, където е изразено становище за законосъобразност на издаденото НП, за правилно определена дата на нарушението и липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

СЪДЪТ след като прецени изложените твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2022 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което са причинени щети на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Опел", модел „Инсигния“ с рег. № , собственост на Л Й. За реализираното ПТП от двамата участници в произшествието бил съставен и подписан двустранен протокол за ПТП.

Установено е, че другият автомобил - Пежо 307 с рег. № (приет за виновен за ПТП) имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в – застрахователна полица № Поради това на 10.01.2022 г. в ЗД „Бул Инс” АД е заведена щета с № по повод подадено уведомление от Л Й, към което били приложени част от изискуемите документи и бил извършен оглед на автомобила. На 11.01.2022 г. е представена и банкова сметка за получаване на обезщетението. След тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни документи.

По така заявената щета застрахователното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 197.20 лева по банкова сметка на Й на 18.02.2022 г.

В КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02132/11.02.2022 г. от Л Й. Жалбата касае забавяне на изплащането на застрахователното обезщетение по заведената претенция по застраховка „Гражданска отговорност”.

Във връзка с извършена проверка на документацията по случая, от КФН с писмо изх.

№ 91-02-132 от 14.02.2022 г. са изискани от застрахователя писмени обяснения и заверено копие на цялата документация по преписката. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02-132/23.02.2022 г.

Въз основа на така констатираните обстоятелства, св. С. А. приела, че застрахователното дружество е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, поради което съставила АУАН за това нарушение.

АУАН № Р-06-140/12.04.2022 г., е съставен от св. С. А. – „главен експерт” в отдел „Правоприлагане“ в дирекция „Застрахователен надзор”, в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, което се потвърждава от техните подписи. В АУАН е установено, че процесната застрахователна претенция е заведена при застрахователя на 10.01.2022 г., като на 11.01.2022 г. са представени и всички изискуеми документи и е направен и оглед на автомобила. Поради това в АУАН е прието, че застрахователят е трябвало да се произнесе по процесната щета по застраховка „Гражданска отговорност”, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, като срокът за произнасяне по щетата е изтекъл на 01.02.2022 г. – вторник, работен ден. Според актосъставителя следователно нарушението е извършено на 02.02.2022 г. в гр.

София, където е седалището на ЗД. Прието е също така, че застрахователят се е произнесъл извън законоустановения срок с плащане на обезщетението на 18.02.2022 г. след сезирането на КФН.

Препис от АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на датата на съставянето му, без в него да са изложени възражения. Такова възражение не е постъпило и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН № Р-06-140/12.04.2022 г., и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 26.04.2022 г. заместникпредседателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал НП № Р-102 88, с което на основание чл. 83, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т.51 от ДР от КЗ е наложено на ...... административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Застрахователното дружество е наказано за това, че не е изпълнило задължението си по чл.

108, ал. 1 от КЗ, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, да се произнесе по застрахователната претенция по един от посочените начини, като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане. Това свое задължение жалбоподателят е следвало да изпълни в срок до 01.02.2022 г. включително, а е изпълнил едва на 18.02.2022 г. като е платил обезщетението по претенцията.

В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП Р-10-655/15.12.2020 г., влязло в сила на 19.08.2021 г.), поради което и наложеното наказание е определено по чл. 644, ал. 2 от КЗ.

НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 09.05.2022 г., което се доказва от приложеното известие за доставяне, като дружеството е депозирало в КФН жалба срещу него на 10.05.2022 г.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – С. А., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. за датата на завеждане на щетата и на произнасяне на застрахователя, които несъмнено се установяват и от събраните писмени доказателства.

Съдът намира, че приетата фактическа обстановка несъмнено се установява от представената от дружеството документация, от която се установяват датата на ПТП, на завеждане на щетата и направения оглед на автомобила, както и датата на извършеното плащане по претенцията, които обстоятелства не се явяват и спорни между страните.

Безспорни са датите, на които е заведена застрахователната претенция и датата на изплащане на претенцията, видно от представеното платежно нареждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения в ЗАНН 14-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормите на чл. 16, ал. 1, т. 18 и т.

23 от ЗКФН във вр. с чл. 647, ал. 1 от КЗ. На основание т. 1.2.3. от представената Заповед на 3

Зам.-председателя на КФН № 3-313/28.07.2020 г., С. А. – „главен експерт” в дирекция „Застрахователен надзор” е разполагала с компетентност да издаде АУАН . АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от надлежно упълномощен представител на нарушителя, като в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

То също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, оправомощен съобразно чл. 16, ал. 1, т. 19 и чл. 10, ал. 3 от ЗКФН и чл. 647, ал. 2 от КЗ.

Нарушението е описано достатъчно подробно в АУАН и НП, като обосновано са изложени изводите на актосъставителя за датата, на която е заведена щетата и са представени всички документи по чл. 106, ал. 3 от КЗ, съответно и за крайния срок за законосъобразно произнасяне по нея.

Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена предвид извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по посочените видове застраховки (включително и „Гражданска отговорност на автомобилистите“) в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ като или определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано откаже плащането.

Следователно в този срок, застрахователят следва да направи изрично волеизявление в смисъл да се произнесе по застрахователната претенция като определи и изплати размера на обезщетението или респективно мотивирано да откаже плащането или когато не може да установи напълно размера и основанието на вредите. Предвид факта, че това нарушение се реализира само чрез простия факт на бездействие от страна на застрахователя, т.е. е формално, не е необходимо изследването както на евентуално настъпилите вреди от реализирането му, така и причините за това. В случая следва да се подчертае, че в срок следва не само да бъде определено обезщетението, а и изплатено, съответно да бъде съобщен отказа на застрахования.

В настоящия казус денят на настъпване на застрахователното събитие е 07.01.2022 г., като застрахователната претенция е предявена от ползвателя на застрахователната услуга пред Застрахователно дружество ............. на 10.01.2022. До 11.01.2022 г. от заявителя са представени на застрахователя и всички необходими за удовлетворяване на застрахователната претенция документи и е извършен оглед на автомобила, включително е предоставено удостоверение и за негова банкова сметка. По делото липсват данни да са изисквани по надлежния за това ред други, допълнителни по смисъла на чл. 106 от КЗ документи от заявителя след визираната по-горе дата. Като се има предвид това обстоятелство се налага единственият възможен извод, че срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ е започнал да тече от деня след горепосочената дата, т.е. от 12.01.2022 г. Това означава, че произнасяне на застрахователното дружество е следвало да бъде обективирано в един от двата посочени в чл. 108, ал. 1 от КЗ варианта (плащане или отказ) до 01.02.2022 г. /вторник, работен ден/ включително. Видно от приложените по делото доказателства, едва на 18.02.2022 г. е изплатено дължимото обезщетение, т.е над две седмици след крайния момент, визиран в чл. 108, ал. 1 от КЗ, до който застрахователното дружество е могло законосъобразно да изпълни това си задължение.