Решение № 911 от 27.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501106 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Инициирано е с ВЖ от М. С. против Решение №6688/26.12.2023г. по гр.д. №6220/2023г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск срещу Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, за сумата над 6 700 лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязло в сила оправдателна присъда по НОХД № 15210/2020 г. по описа на СРС /потвърдена с решение по в. н. о. х. д. № 305/2023 г. по описа на Софийски градски съд/, ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до окончателното изплащане. Счита, че съдът неправилно е отчел продължителността и интензитетът на търпените от нея неимуществени вреди, в резултат на което е определил твърде малко обезщетение. Счита, че последното не компенсира страха и притесненията от осъждане, както и невъзможността да започне работа, поради образуваното срещу нея наказателно производство. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си срещу съдебния акт и иска да бъде отменен в атакуваната му част и постановен нов по същество, с който претенцията й да бъде уважена изцяло, ведно с дължимата лихва за забава.

По връчения й препис от ВЖ Прокуратура на Република България не е депозирала отговор. В откритото съдебно заседание пред настоящата 1 инстанция е изразила становище за неоснователност на същата.

В производството пред САС не са приети нови доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

Спорът между страните не е за фактите в делото, а относно приложението на материлното право и конкретно чл. 52 от ЗЗД. След анализ на доказателствата, приобщени от СГС, въззивният състав намира, че е установена правилно фактическата обстановка, която е следната:

С постановление за образуване на досъдебно производство от 08.05.2020 г. е образувано досъдебно производство № 844/2020 г. по описа на 1РПУ СДВР, пр. пр. № 19196/2020 г. по описа на СРП за това, че на 02.04.2020 г. в гр.

София са били нарушени мерки издадени против разпространяването на заразна болест по хората, като деянието било извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – престъпление по чл.

355, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

С постановления за привличане на обвиняем от 18.09.2020 г. по досъдебно производство № 844/2020 г. по описа на 1РПУ СДВР, пр. пр. № 19196/2020 г. по описа на СРП е привлечена като обвиняем М. И. С. за това, че в периода от 01.04.2020 г. до 02.04.2020 г. в гр. София, на ул. „А. Чехов“ № 37 при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на предшестващото е нарушила наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, а именно заповед РД-01- 130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена против разпространяването на заразна болест по хората – заболяването COVID – а именно, че всички лица, които влизат в България от посочените в заповедта държави се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на директора на съответната РЗИ – поставена била под карантина за срок от 14 дни на 30.03.2020 г. при влизане в България от Великобритания, с предписания от държавен здравен инспектор на РЗИ – София на място, посочено от нея – гр. София, ул. „А. Чехов“ № 37, ет. 4, ап. 15, като напуснала жилището и излязла в двора на сградата и 2 деянието е извършено по време на извънредно положение - престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С присъда от 28.09.2022 г. по НОХД № 15210/2020 г. по описа на СРС е призната М. И. С. за невиновна в това, че в периода от 01.04.2020 г. до 02.04.2020 г. в гр. София, на ул. „А. Чехов“ № 37 при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на предшестващото е нарушила наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, поради което М. И. С. е оправдана на основание чл. 304 НПК вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С решение № 164 от 13.03.2023 г. по в. н. о. х. д. № 305/2023 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдена присъда от 28.09.2022 г. по НОХД № 15210/2020 г. по описа на СРС. Решението е окончателно и оправдателната присъда е влязла в законна сила на 13.03.2023 година.

Според заключението на СПЕ процесното наказателно производство се е отразило с нарушение на емоционалното, социалното, здравословното и ежедневното функциониране на ищцата, като е налице причинно-следствена връзка между него и състоянието на ищцата. Вещото лице сочи, че към момента на прегледа у ищцата персистират тревожно-депресивни симптоми, на понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания, нежелание за общуване с околните, налице са чести очаквания за негативни интеракции с хора. Това й състояние се проявява в условията на живот с чести състояния на стрес и на негативни преживявания.

В с. з. вещото лице изяснява, че симптомите при ищцата са образувани или ескалирали след сигнала до Прокуратурата.

Като свидетели са разпитани дългогодишна приятелка и бащата на М.

С.. Първата твърди, че по време на наказателното производство е кандидатствала за работа в две фирми за работа, в които е била приета след интервюта, но когато е трябвало да представи документи за започване на работа са й били издадени документи, че срещу нея се води разследване, след което е била отхвърлена. Сочи, че е започнала работа, която обаче не отговаря на нейната квалификация и въпреки това, тя се примирява с положението си.

Знае също, че М. страда от силно главоболия, както и че ходи на лекари, психолози и психотерапевти. Свидетелката твърди, че тя е тормозена от съсед, който живее непосредствено до апартамента на ищцата и родителите й, който е подал сигнала през 2020г. за нарушаване на карантината по време на извънредното положение при Ковид – 19 пандемията, по повод на който е било образувано наказателното производство. Свидетелката знае от ищцата, че съседът я дебне и снима. Знае също, че М. не е имала емоционални проблеми преди да започне тормозът от съседа, който е продължил и след 2020г. и до разпита й. Категорична е, че приятелката й не иска да говори за наказателното 3 дело.

Съдът счита, че не следва да обсъжда останала част от показанията на свидетелката, защото са общи или съдържат оценка на емоционалното състояние на ищцата, а не пресъздават възприятия са факти.

От показанията на свид. И. С. се установява, че дъщеря му много пътува и при едно от завръщанията й в страната техен съсед е изфабрикувал твърдение, че тя нарушава карантираната във връзка с Ковид -19 пандемията.

Сочи, че конфликтите със съседа продължават и след това, като по тази причина дъщеря им се е преметила да живее от нейното жилище в сградата, в това на родителите й, което е съседно, тъй като се чувства по – спокойна. Тя се е завърнала за продължително време в страната през есента на 2021г., след което е започнала работа.

Твърди, че дъщеря му се събужда през нощта и започва да плаче без причина, както и че често се оплаква от главоболие и други болки.

Установява, че когато са започнали съдебните заседания тя е започнала да преживява тежко факта, че има дело и се е консултарала с невролог, поради здравословни проблеми.

Сочи, че тя се притеснява, когато вижда полицейска кола и това, че справките от следствените органи, че има дело срещу нея е попречило да започне работа след есента на 2021г.

Въз основа на доказаните в делото факти е приложен правилно материалния закон и е правилна постановката на първоинстанционния съд, че отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което възниква при наличието на посочените в тази разпоредба предпоставки, а именно: да е повдигнато обвинение на лице за извършване на престъпление и наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда или да е прекратено.

Въпреки, че наличието на елементите от факитчския състав на тази отговорност не са спорни, за пълнота на изложението следва да се посочи, че по повдигнато срещу ищцата обвинение за извършено престъпление от общ характер е постановена влязла в сила присъда, с която е била призната за невиновна и е оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. От изложеното следва, че искът е доказан в своето основание.

Предвид горния извод, на ищцата се дължи обезщетение за търпените притеснения, неудобства и обоснован човешки страх от осъждане, респ. от последиците за живота й в битов и в социален аспект.

В практиката на ЕСПЧ и българските съдилища по защита на правата по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи се приема, че нарушаването на правата по нея от страна на държавата, може да причини неимуществени вреди. Обезщетението за тях се определя, съгласно препращащата норма на § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ.

Нормата предвижда, че за неуредените случаи съдът прилага гражданските закони, т.е. чл. 52 от ЗЗД, според който обезщетението се определя по 4 справедливост.

Според настоящия състав е безспорно, че е доказан елементът претърпени неимуществените вреди от неправилното приложение на закона от страна на прокуратурата. Заедно с изложеното, категорично е налице причинно - следствена връзка между вредите - негативни изживявания, страх от правоохранителните органи(полицията), завишена тревожност и нежелание за общуване с околните.

Свидетелите категорично сочат, че след началото на наказателното производство ищцата е започнала да се затваря в себе си и да ограничава социалния си живот.

Заедно с това свидетелите установяват, че от м. май 2020г. до м. ноември 2021г. тя е живяла в чужбина и там е била трудово активна, и е останала за постоянно в страната след това. Също така е започнала работа в голяма търговска банка в страната.

Съдебно - психологическата експертиза е изяснила в казуса, че М. С. е с депресивно настроение, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, изпитваща страхове, че няма да може да си намери работа и да се издържа.

Експертът обаче пояснява, че продължителния период на живот с негативни изживявания в рамките на дома, в който живее и участието в досъдебни и съдебни дела са повлияли на психиката й. Макар експертът да не е акцентирал, вероятно поради начина, по който са му поставени въпросите, той обосновава, че домът и обстоятелствата, свързани с него - влошените съседски отношения и конфликти, също са причината за описаното състояние на ищцата, а не е само наказателното дело. Категорично счита, че конфликтът със съседа и продължилото и след 2020г. агресивно поведение на същия към нея и семейството й имат голяма роля за състоянието й. Следователно не може да се приема, че психо – емоционалното състояние на М. С. е извън нормалния емоционален статус, както и че е то е продължително по причина само на наказателното производство. То е резултат от комплексното въздействие на два стресогенни фактора – наказателно дело и междусъседски конфликт.