Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 18.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 110/2026
Вид
Решение № 144
Подписан
18.08.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Пламен Борисов, Симона Миланези, ПЕНКО ЦАНКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 72 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 88, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Светлана П. Папазова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264100600110 по описа за 2026 година С присъда № 41 от 08.12.2025 г. на РС-Г.О., постановена по НЧХД № 531/2024г., съдът е признал подсъдимата А. В. П., ЕГН ********** за невиновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. 148, ал. 1, т.

1 и т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и я е оправдал на осн. чл. 304 от НПК, за това, че на *** публично, от личния си профил в социалната мрежа „Ф.“, е публикувала в групите „Г.“; „В.“; „гр. Л.“ и „гр. Г.О.“ текст със следното съдържание: „С. по чл. 72 от Закона за защита от дискриминация от А. В. П. Г.О.: Съобщавам на интересуващите се, че съм завела в Районен съд - Г.О. гражданско дело № *** - за дискриминация по признак И., срещу лицата: д-р С.Д., сина му Д.Д., адв. Р. Т., адв. Н. К. и адвокатския сътрудник А.Д., като поводът е неравностойното ми третиране като собственик и фактическата кражба на собствеността на мой недвижим имот, преустановяване на достъпа ми в същия недвижим имот, както и кражба и обсебване на мои движими вещи, намиращи се в същия имот (в с. М.). На основание чл. 12, an. 1 от Закона за защита от дискриминация разгласявам факта на воденото производство по гр. д *** на ГОРС, като ПОКАНВАМ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ, които също са засегнати имуществено от лицата Д., Т., К. и Д., или някого от тях, да се включат в процеса. На основание чл. 72, aл. 2 от Закона за защита от дискриминация, заинтересованите могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания. Делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на дата 10 юни 2024 г. от 09:30 часа. Информация и контакти на лични съобщения и в Районен съд Г.О..“, с което е разгласила 1 позорни обстоятелства за частния тъжител Н. И. К., а именно:

„преустановяване на достъпа ми в същия недвижим имот“ и твърдението, че е засегната имуществено от него, и му е приписала извършването на престъпленията „кражба на собствеността на мой недвижим имот, кражба на мои движими вещи и обсебване на мои движими вещи“.

С присъдата, на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК , е осъден Н. И. К. да заплати на А. В. П., действаща чрез адв. д-р М. К. Д. от АК - В., представляваща направените от подсъдимата разноски по делото в размер на 1 800 лв.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя по делото Н. И. К., като се твърди, че същата е неправилна, при погрешно установени факти, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли, да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която да се признае А. В. П. за виновна по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. И. К. поддържа жалбата, като излага, че неправилно съдът е приел, че не е доказано авторството на деянието, като обективен елемент от състава на престъплението клевета. На първо място процесното изявление е извършено от автентичен Ф. профил, който е именно на А. П.. На второ място от приетата по делото експертиза е установено, че изявлението има характер на електронен документ, който е подписан с електронен подпис. Отправеното изявление не се характеризира с достоверно съдържание, доколкото описаните в него обстоятелства относно личността на тъжителя са неверни. Неправилно съдът приема при така установеното, че от събраните доказателства не може да се установи авторството. Касае се за тълкуване на чл. 4 от ЗЕДЕУУ и доколкото публикуваното е електронно изявление, посочения за негов титуляр А. П. следва да се приеме и за негов автор. Излага подробни довод. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчен подпис, когато това е уговорено между страните, като в случая следвало да се приеме, че под „страна“ се има предвид доставчика на електронната услуга и потребителя. От приетата допълнителна съдебна компютърна и техническа експертиза е видно, че А. П. е приела общите условия на Ф., т.е със самата регистрация в платформата тя е декларирала, че поема ангажимент да спазва политиките на автентичността на действията си, извършени в електронна форма. Законът в чл. 13 ЗЕДЕУУ, в този смисъл придава и формална доказателствена сила на изявлението, извършено от автентичен профил, която в конкретния случай не е оспорена и опровергана.

Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се признае за виновна А. П. в извършване на деянието съобразно повдигнатото обвинение. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата подсъдима пред втората инстанция.

Срещу постановената присъда, в частта за разноските е постъпила частна жалба от А. П., в която се твърди, че неправилно съдът не й е присъдил исканите разноски, за което е представила доказателства, че е платила, а 2 именно 2000 лв. за отговор на частната жалба, по 500 лв. за явяване в о.сз. на защитника й, т.е. разноските за цялото производство възлизат в размер на 5 100 лв., която сума счита, че й се дължи и претендира.

В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована не се явява.

Защитникът й адв. д-р М. Д. оспорва подадената жалба срещу присъдата и поддържа частната жалба. Излага подробни доводи и моли да се остави без уважение жалбата на частния тъжител, като се уважи подадената частна жалба в частта за разноските. Претендира разноски и за въззивното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни, същите се явяват процесуално допустими.

По същество въззивната жалба на Н. И. К. е неоснователна.

Атакуваната присъда на РС- Г.О. е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и прие следното:

От приложените нотариално заверени документи, снети от Ф. страници, се установява, че на ***, от профил „А. П.“ в социалната мрежа „Ф.“, е публикувано съобщение в групите „Г.“, „В.“, „гр. Л.“ и „гр. Г.О.“, със следното идентично съдържание: „С. по чл. 72 от Закона за защита от дискриминация от А. В. П. - Г.О.: Съобщавам на интересуващите се, че съм завела в Районен съд Г.О. гражданско дело № *** - за дискриминация по признак И., срещу лицата: д-р С.Д., сина му Д.Д., адв. Р. Т., адв. Н. К. и адвокатския сътрудник А.Д., като поводът е неравностойното ми третиране като собственик и фактическата кражба на собствеността на мой недвижим имот, преустановяване на достъпа ми в същия недвижим имот, както и кражба и обсебване на мои движими вещи, намиращи се в същия имот (в с. М.). На основание чл. 12, ял. 1 от Закона за защита от дискриминация разгласявам факта на воденото производство по гр. д. № *** на ГОРС, като ПОКАНВАМ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ, които също са засегнати имуществено от лицата Д., Т., К. и Д., или някого от тях, да се включат в процеса. На основание чл. 72, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, заинтересованите могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания. Делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на дата 10 юни 2024 г. от 09:30 часа.

Информация и контакти на лични съобщения и в Районен съд Г.О.“.

От изготвената и приета по делото съдебно компютърно- техническа експертиза се установява, че при въвеждане на името (nickname) „А. П.“ в раздела „search“ на социалната онлайн мрежа F. се установяват 2 резултата: 1) Профил А. П., с профилна снимка, без въведени лични данни, с установена активност в профила, с публикувани снимки в профила и с F. ID ***; 2) 3

Профил А. П., без профилна снимка, без въведени лични данни и без публикувани снимки в профила, без установена активност в профила и с F. ID ***. Единственото съвпадение между двата профила, което е установило вещото лице, е името на профила, като не установява други признаци за идентичност. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при отговора на останалите поставените въпроси е имал предвид само профила с I D ***. От експертизата се установява, че към *** във Ф. групите, посочени по- горе, е членувал профил „А. П.“, което е заключено както от регистрирането на профила в групите, така и от коментарите правени от профила в четирите групи преди инкриминираната дата. Точно за дата *** вещото лице не е установило информация за писани публикации и/или коментари в посочените Ф. групи, но има коментари от ***, ***, както и от ***. Вещото лице е констатирало, че към датата на извършване на експертизата публикацията в четирите групи не съществува, но доколкото са представени нотариално заверени преписи/разпечатки от тези групи, приема, че съобщението е било публикувано там. Вещото лице е посочило в заключението, че публикациите са изтрити от автора им, но в по- късен момент, като точната дата не може да бъде установена, тъй като липсват данни от Ф. платформата. Вещото лице е заключило, че не може да даде отговор на въпроса за данни за евентуално осъществен нерегламентиран достъп на 13.04.2024г. до някой от профилите с и м е (nickname) „А. П.“, тъй като вещото лице може да отговори на този въпрос само на база получена от него информация за лицето, което реално е създало процесните профили и за лицето, което е осъществило /евентуално/ нерегламентиран достъп до горецитираните процесни профили, след което двете лица и данните за техния достъп до горните профили следва да бъдат съпоставени. Вещото лице до момента на изготвяне на експертизата не е получавало информация нито от F . платформата, нито от подсъдимата по делото, поради което отговор на този въпрос не е даден. Вещото лице е посочило, че Общите условия за потребители на платформата „Ф.“ се променят през различен период от време, като към 13.04.2024г. са важали Общи условия на Ф., влезли в сила от 01.01.2024г. и променени към 01.01.2025г, като същите са били приети от потребителя с Ф. име на профила (nickname) „А. П.“. Посочено е, че не може да се регистрира потребител без същия да приеме Общите условия.

От приетата допълнителна съдебна компютърно- техническа експертиза се установява, че с приемането на Общите условия за потребители на платформата „Ф.“, титулярът на профила е приел и Стандартите на общността включени в тях, посочващи какво е и какво не е разрешено във „Ф.“, като същите включват различни политики – на поверителност, автентичност, достойнство и т.н.

От приложените материали с писмо с изх. № 2453/2025 . на Районна прокуратура гр. Велико Търново е видно, че за периода от г. до 01.04.2025 г. спрямо Н. И. К. с ЕГН: ********** няма образувани наказателни производства, както и няма данни за наложени наказания по вече приключили 4 наказателни производства.

От справката за съдимост на подсъдимата А. В. П. е видно, че тя не е осъждана за престъпления. Реабилитирана е на основание чл. 86, ал. 1, т.1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на заключенията на вещото лице изготвило съдебно компютърнотехническата експертиза и допълнителната компютърно-техническата експертиза, неоспорени от страните и възприети от съда като компетентни и обосновани, а също и от приетите и приложени към делото писмени доказателства.

Останалите приложени доказателства от страна на подсъдимата, във връзка с воден между страните по настоящото дело гражданскоправен спор, са неотносими към предмета на доказване и правилно не са обсъждани от РС, макар че да са подробно изброени в мотивите на съда. Настоящият състав на съдът намира, че и приетата експертиза, в частта, в която вещото лице е отговорило и на въпроси относно характера на публикацията като електронен документ и изявление, както и характера и видовете електронни подписи – а именно, че електронния документ, за какъвто е прието изявлението, е подписан с обикновен електронен подпис, който не може да се приравни на собственоръчен подпис, тъй като такъв има само квалифицирания електронен подпис, са правни въпроси, поради което не следва де се вземат предвид от съда.