Решение № 397 от 01.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Плевен, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20244400500609 по описа за 2024 година

Депозирана е жалба от Т. И. И. и А. Г. Д., чрез пълномощник, срещу постановление № 83/09.05.2024 г. по изп.д.№ 898/2023 г., с което е отказано да се извърши въвод във владение на взискателите Т. И. И. и А. Г. Д. в апартамент №1, находящ се в гр.Плевен, с адрес улица **********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, със застроена площ от 65.60 кв.м., заедно с полагаемата се част от стълбището, състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, заедно с прилежащите на жилището избено помещение № 8, находящо се във втори сутeрен, с площ от 6.78 кв.м. и таванско помещение № 7, с площ от 9.94 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор *** предназначение-жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, а съгласно документ за собственост - с адрес улица ********, етажна собственост в сградата на ЖСК“******“, построена в кв.309 по плана на гр.Плевен, поради обстоятелството, че лицето, което е намерено в имота С. И.

Т. не е посочена в изпълнителен лист № 1519 от 21.06.2023 г., издаден по ч.гр.д.№ 3495/2023 г. по описа на ПлРС, въз основа на който е образувано 1 производството по изпълнителното дело.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени постановление № 83 от 09.05.2024 г. по изп.д.№ 898/2023 г.

За ответника по жалбата – Т. С. Ц. не е депозирано становище.

За ответника по жалбата - С. И. Т., чрез пълномощник, е депозирано възражение, в което е изразено становище да се остави без уважение подадената жалба като неоснователна със законните от това последици.

Депозирани са писмени мотиви от ЧСИ В. С., в които е изразено становище, че са правилни направените заключения по изпълнителното дело, че срещу трето лице, заявяващо права, които изключват правата на взискателите по изпълнителното дело, въвод във владение в настоящето производство срещу третото лице в него С. И. Т., което не е страна в изпълнителния лист и заповед за изпълнение, спрямо нея не следва да бъде извършен, а постановеният отказ е законосъобразен, поради което счита, че депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител от взискателите с оглед на чл.435, ал.1, т.1 ГПК - постановление за отказ за извършване на въвод във владение от 09.05.2024 г., обективирано в протокол № 83/09.05.2024 г., поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Предмет на обжалване в настоящето производство съгласно чл.435, ал.1, т.1 от ГПК от взискателите Т. И. и А. Д. е отказът на съдебния изпълнител да извърши въвод във владение на процесния недвижим имот с адрес на имота гр.********* -апартамент ведно с прилежащото към него избено помещение № 8 с площ от 6.78 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 9.94 кв.м., както 1.460% идеални части от общите части на сградата, в качеството им на собственици, срещу С. Т., тъй като последната не е лице, посочено в изпълнителен лист, издаден на 21.06.2023 г. от ПлРС на основание заповед за незабавно изпълнение (чл.417 ГПК), на основа на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 20, рег.№ 205, нот.д.10/2022 г. на нотариус С.

И. по ч.гр.д.№ 3495/2023 г. по описа на ПлРС, респ. заповед № 1939/21.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 20234430103495 по описа на ПлРС.

От фактическа страна следва да се приеме за установено следното.

2

Изп.д.№ 20239060400898 е образувано по молба на Т. И. и А. Д. въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2023 г., издаден по ч.гр.д.№ 3495/2023 г. по описа на ПлРС, с който е осъден длъжникът Т. Ц. да предаде на кредиторите Т.

И. и А. Д. владението на процесния недвижим имот, съставляващ апартамент № 1, находящ се в гр.Плевен, с адрес ул.*********** етаж, със застроена площ от 65.60 кв.м., заедно с полагаемата се част от стълбището, състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, с изложение –изток, заедно с принадлежащите към жилището избено помещение № 8, находящо се на втори сутерен, с площ от 6.78 кв.м. и таванско помещение № 7 с площ от 9.94 кв.м., както и припадащите се на жилището 1,460% идеални части от общите части на сградата.

По изпълнителното дело са приложени: нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 23.04.2015 г., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 27.10.2017 г., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 20.08.2018 г.

С протокол за въвод във владение от 11.08.2023 г. е извършен въвод на взискателите Т. И. и А. Д. в процесния недвижим имот.

На 14.08.2023 г. е депозирана молба от С. Т., че живее в процесния имот от 1986 г. и понастоящем, като е направено искане да й бъде осигурен достъп до имота, в който живее, като й е указано на основание чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК да представи доказателства за твърдяните от нея обстоятелства и да поиска от ПлРС спиране на изпълнението в дадения в разпоредбата срок.

С определение от 17.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 20234430104700 по описа за 2023 година на ПлРС, образувано въз основа на депозирана молба от С. Т. с правно основание чл.524, вр. с чл.523, ал.2 ГПК за спиране на насрочения въвод във владение на процесния имот, е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по същото.

Въз основа на гореизложеното могат да се направят следните правни изводи.

Според чл.435, ал.1, т.1 ГПК, взискателите Т. И. и А. Д. могат да обжалват отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие въвод във владение на процесния недвижим имот.

В нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот от 23.04.2015 3 г., с който С. Т. заедно с другия съсобственик е продала процесния недвижим имот на Д. М., е посочено, че владението му ще се предаде от продавачите на купувача в деня на настоящата сделка с изплатени консумативни разноски относно ползването на имота.

В жалбата са изложени доводи, че заплащането на разходи от страна на С.на Т. не я прави владелец, с оглед на чл.68 ЗС, както неправилно е приел в обжалваното постановление ЧСИ, като се позовава на чл.522 ГПК, чл.435, ал.5 ГПК, чл.417, т.3 ГПК, чл.523 ГПК.

В обжалваното постановление ЧСИ е приел въз основа на представеното удостоверение от Я. Ц., че в периода от м.02.2021 г. до м.03.2024 г. С. Т., живуща в процесния недвижим имот, е заплащала ежемесечно и редовно таксите за разходи за вход В, както и дължимите суми за разходи за ремонтни дейности на същия.

Чл.522 ГПК регламентира въвод във владение, а чл.523ГПК - въвод срещу трето лице.

В жалбата са изложени и доводи, че третото лице С.на Т. е обжалвала действията на ЧСИ по гр.д.№ 109/2024 г. по описа на ПлОС, като въпреки постановеното съдебно решение, с което са потвърдени като законосъобразни действията му, с обжалваното постановление е отказано да се извърши въвод, като приема, че това трето лице, намерено в имота, е трето лице владелец въз основа на представени с молбата му от 08.05.2024 г. доказателства.

С решение от 19.03.2024 г. на ПлОС е оставена без уважение подадената жалба на С. Т. срещу действие на ЧСИ по въвод във владение от 11.08.2023 г. като неоснователна.

Следва да бъде съобразен и протоколът за предаване на ключове от 14.08.2023 г. на С. Т..

Изпълнителният лист е издаден въз основа на разпореждане и заповед за изпълнение от 21.06.2023 г., с оглед на проведеното производство по реда на чл.418 и сл. във вр. чл.417, т.3 ГПК.

За да се извърши въвода във владение, имотът трябва да се намира в деня на въвода в държане на длъжника Т. Ц., а от доказателствата по делото не се установява това.

В процесния имот се намира С. Т., която притежава и ключове от същия, 4 която е трето лице, което счита, че посоченото в нотариалния акт за покупко продажба не установява предаване на владението в деня на подписване на нотариалния акт за покупко - продажба на недвижимия имот на 23.04.2015 г., като тя от 1988 г. не е напускала процесното жилище, позовава се и на представените писмени доказателства за плащания на комунални услуги за електрическа енергия и водоснабдяване, издаденото удостоверение от Я. Ц..

Въвод във владение срещу трето лице не може да се извърши, защото срещу него няма изпълнителен лист (изкл. чл.498, ал.2 ГПК).Това е възможно и в хипотезата, когато третото лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, като се прилагат чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК.

В Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК е посочено, че не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл.435, ал.5 ГПК.В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС срещу взискателя.Това лице не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК защита.

В процесния случай, след въвода във владение на 11.08.2024 г., на 14.08.2023 г. от ЧСИ са предадени ключовете на С. Т. – възстановено е фактическото положение преди въвода във владение на 11.08.2023 г., което обуславя и необходимостта от нов въвод във владение, който е бил насрочен за 09.05.2024 г.

В жалбата са изложени и доводи, че съгласно нотариалния акт за покупко продажба от 23.04.2015 г. владението на имота е предадено в деня на подписване на сделката, което не е съобразено от ЧСИ, а като се позовават на чл.68 ЗС жалбоподателите считат, че заплащането на разходи от страна на С.на Т. не я прави владелец, както неправилно e прието от ЧСИ в обжалваното постановление.

Съгласно чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като 5 своя.Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно горепосоченото тълкувателно решение, правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно.По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудително изпълнение по аргумент на обратното от чл.523, ал.1 ГПК.За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.

В случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила съдебно решение или спогодба, какъвто е настоящия, както в тези, при които третото л и ц е владее имота отпреди завеждане на иска, решението по който се изпълнява, въвод срещу третото лице не може да се извърши.В случая С. Т. заявява, че от 1988 г. не е напускала процесното жилище, т.е. следва да се приеме, че тя е във владение на имота преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и актът, който в случая се изпълнява, не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което въводът във владение срещу нея като трето лице, не би могъл да се извърши.

Основателно е прието в обжалваното постановление от 09.05.2024 г., че въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, е законосъобразен единствено и само, когато е насочен срещу надлежна страна - длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота, предмет на въвода ( решение № 259/13.08.2021 г. на СГС по в.гр.д.№ 9427/2021 г., решение № 761/22.06.2023 г. на ОС Варна по в.гр.д.№ 1016/2023 г.).