Решение № 3062 от 06.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3062 гр. София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110126577 по описа за 2021 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ///// против ИВ. СЛ. Д. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 192,16 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; сумата от 58,56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.08.2017 г. до 13.03.2020 г. Ищецът твърди, че на 12.11.2014 г. между .............. и ИВ. СЛ.

Д. бил сключен договор за кредит, по силата на който .............. предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 200 лв. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.03.2016 г. между .............. и /////, .............. продало на ищеца определени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит и описани в Приложение 1 към конкретния договор, включително и вземането си срещу ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответника му дължи сумите по договора. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва договора за цесия и редовното съобщаване на длъжника за извършената такава. Прави възражения за нищожност както на договора, така и на отделни негови клаузи, като излага юридически съображения за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява, взема становище за основателност на иска. Ответникът, редовно призован, изпраща представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

За доказване на твърденията си за възникване на материалноправната му легитимация и качеството му на кредитор спрямо ответника от ищеца беше представен препис на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г. между .............. – цедент и ///// – цесионер, извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 21.03.2016 г. с дата от 20.02.2021 г. и Пълномощно от цедента към цесионера – л. 23 от делото. След направено в срок възражение от ответника, на ищеца беше възложено да представи в заверен препис договора за прехвърляне на вземания. Такъв беше представен – л. 68 до л. 88 от делото, но, видно от същия, части от оригиналното му съдържание са закрити и заличени. На следващо място от представения към същия договор препис на приложение № 1 е видно, че ответника не фигурира като длъжник, тъй като единственото посочено име в него е Йордан Георгиев Георгиев – л. 87 от делото. В представения с исковата молба препис от този документ – л. 31 от делото – като длъжник е посочен именно ищеца, което води до извода, че представения от ищеца договор и приложение към него – л. 68 до л. 88 от делото – не са преписи на представените с исковата молба документи, тъй като между тях има очевидни разлики. С оглед на това съдът приема, че указанията, дадени на ищеца с Определение № 2259 от 26.01.2022 г., не са изпълнени точно. Освен това представените доказателства са взаимно противоречиви и не установяват при условията на пълно и главно доказване, че вземане на .............. към ИВ. СЛ. Д. е било прехвърлено на /////. Въз основа на това съдът приема, че наличието на оспорените от ответника договори за цесия, по силата на които ищецът твърди, че е придобил процесното вземане, не беше доказано в процеса. Материалноправната легитимация не е доказана, поради което искът за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като обусловен от него, следва да бъде отхвърлен и иска за мораторна лихва.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.

От него не са сторени разноски, тъй като беше представляван от особен представител в процеса, поради което разноски между страните не се дължат.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от /////, ЕИК: /./, с адрес гр.

София, ул. ./././ иск за признаване за установено, че ИВ. СЛ. Д., ЕГН:

**********, със съдебен адрес гр. София, ,,,,,, му дължи сумата от 192,16 лева – главница, представляваща предоставена сума по договор за потребителски кредит от 12.11.2014 г., сключен между ИВ. СЛ. Д., ЕГН: ********** и .............., ЕИК: /././., което вземане е прехвърлено от .............., ЕИК: /././. на /////, ЕИК: /./ с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от /////, ЕИК: /./, иск за признаване за установено, че ИВ. СЛ. Д., ЕГН: **********, му дължи сумата от 58,56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.08.2017 г. до 06.08.2017 г. като недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3