Решение № 6157 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6157 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110102035 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 22088/26.01.2026 г., с която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК **** против Т. Г. Д., са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление от 04.11.2025 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. Д. за суми, както следва: 1/ сумата от 268,01 евро /524,18 лева/, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр.

София, ж.к. М, ****, аб. № **** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 22,58 евро /44,17 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2023 г. – 30.10.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,35 евро /16,34 лева/, представляваща главница за цена на услугата 1 дялово разпределение за топлоснабден имот, апартамент ***, находящ се в гр.

София, ж.к. М, ****, аб. № **** за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 0,72 евро /1,41 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.04.2023 г. – 30.10.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

На 03.12.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 582/2025 г., по описа на Районен съд – Омуртаг, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на ответницата, като в законоустановения срок от името на същата е депозирано частично възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, които са оспорени с подаденото възражение. Исковата молба е подадена на 26.01.2026 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот услугата дялово разпределение на топлинна енергия е извършвана от служители на „Т” ЕАД, отдел „Дялово разпределение“ като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че П.С Д. дължи в полза на Т ЕАД, ЕИК **** суми, както следва: 1/ сумата от 49,81 евро /97,42 лева/, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. М, ****, аб. № **** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, 2 считано от 04.11.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 4,09 евро /8,00 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2023 г. – 30.10.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 0,72 евро /1,41 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.04.2023 г. – 30.10.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответницата в производството, с който се оспорват предявените срещу всеки от ответниците обективно кумулативно съединени искове.

Оспорва се страните в производството да са били обвързани от съществуващо облигационно правоотношение, с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до процесния период. Оспорва материалната легитимация на ищеца да получи вземането, предмет на предявения иск за главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените срещу ответницата искове.

Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.

С определение № 6167/12.02.2026 г., постановено в настоящото производство, съдът е констатирал, че възражение вх. № 6/06.01.2026 г., подадено от името на Т. Г.

Д. в производството по ч.гр.д. № 582/2025 г., по описа на Районен съд – Омуртаг, е нередовно. В тази връзка на ответника Т. Г. Д. са дадени указания, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, изрично да заяви периода, за които счита, че не дължи в полза на Т ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 49,81 евро, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. М, ****, аб. № ****; 2/ сумата от 4,09 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, КАТО ясно, точно и конкретно да посочи периода, за който твърди, че не дължи в полза на заявителя сумите, посочени във възражение вх. № 6/06.01.2026 г., подадено от името на Т. Г. Д. в производството по ч.гр.д. № 582/2025 г., по описа на Районен съд – Омуртаг, респективно да посочи периода, за които счита, че същите суми са частично погасени по давност. Със същото определени съдът е указал на 3 ответника Т. Г. Д., че при неизпълнение на дадените от съда указания, последният може да приеме, че съдът в заповедното производство не е сезиран с валидно направено възражение по смисъла на чл. 414 ГПК с произтичащите от това законни последици.

С молба вх. № 54839/19.02.2026 г., подадена от името на Т. Г. Д., са изпълнени указанията на съда, дадени с определение № 6167/12.02.2026 г., постановено в настоящото производство, като е уточнено, че възражението, подадено в заповедното производство, касае сумата 49,81 евро, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. М, ****, аб. № ****, като счита, че същата сума касае периода 01.05.2022 г. – 31.08.2022 г. Уточнено е още, че сумата от 4,09 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия е формирана съразмерно на оспорената част от главницата, т.е., пояснява се, че за оспорената главница за сумата от 49,81 евро, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. М, ****, аб. № **** за периода 01.05.2022 г. – 31.08.2022 г., недължима съразмерно на главницата е лихва в размер от 4,09 евро

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и 4 размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от името на ответницата, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания от ответницата.

С оглед констатираната нередовност на подаденото от длъжника възражение в производството по ч.гр.д. № 582/2025 г., по описа на Районен съд – Омуртаг, настоящият съдебен състав намира, че производството по иска за главница за сумата от 49,81 евро, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр.

София, ж.к. М, ****, аб. № ****, за периода 01.05.2022 г. – 31.08.2022 г., следва да бъде прекратено за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г., доколкото с оглед уточненията направени от страна на ответника, в тази част и за този период не е депозирано възражение срещу издадената в производството по ч.гр.д. № 582/2025 г., по описа на Районен съд – Омуртаг, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на 5 новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.