Решение № 9 от 17.03.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Монтана, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20211600900093 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,ал. 1, чл. 124,ал. 1 от ГПК и чл. 535-чл. 538 от Търговския закон /ТЗ/.

Ищецът ХХХХХ ЕООД, ЕИК 202098422, със седалище гр. С я , чрез процесуален представител адвокат Сирма Томова, преупълномощена от Адвокатско дружество „Х. и Петрова „ като пълномощник на ищеца твърди в исковата си молба , че ответниците АНГ.

Б. СТ. и АН. АНГ. СТ. , и двамата от гр. М му дължат на основание Запис на заповед с падеж 31.05.2013 г., издаден на 01.06.2008 г. от ххххххх ООД, авалиран от ответниците лично в качеството им на физически лица при същите условия като издателя ХХХХ, сумата 75 274 евро, за което вземане по негово заявление е издадена на 08.10.2015г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1767/2015г. на РС М с която Ава Спорт ООД и авалистите са осъдени да заплатят солидарно на ищеца дължимото по записа на заповед парично вземане от 75 274 евро , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението на 06.10.2015г. до окончателното изплащане , както и направените разноски в производството в общ размер на 5 683.35 лева .

Поддържа се, че А.С. и А.С., като авалисти по издадения запис на заповед отговарят за цялото задължение лично в качеството им на физически лица и солидарно при същите условия като дружеството, издател на записа. Записа на заповед е издаден на 01.06.2008г., съдържа всички законовоопределени в чл. 535 от ТЗ реквизити , посоченият в него падеж 31.05.2013г. е настъпил, от която дата задължението за плащане сумата по записа на заповед е ликвидно и изискуемо. Ценната книга е авалирана от двете физически лица АНГ.

Б. СТ. и АН. АНГ. СТ., като авалът — поетото поръчителство отговаря на всички 1 изисквания на чл. 483 и чл. 484 от ТЗ, приложими на основание чл. 537 от ТЗ . С извършването на авала — менителнично поръчителство, същите стават длъжници по записа на заповед и отговарят, съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ както дружеството - издател , като задължението им, съгласно чл. 485, ал. 2 от ТЗ е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Записът на заповед с падеж 31.05.2013г. е прехвърлен от Стайков С с джиро на ищеца на 08.06.2012 г., което отговаря на всички изисквания на чл. 466, ал. 1 и чл. 468, ал. 1 от ТЗ , като е породило своето действие, предвидено в чл. 469,ал. 1 от същия закон.

Изложени са твърдения , че записът на заповед е издаден като обезпечение по каузално правоотношение, вземането по което съществува в полза на ищеца . Относно това каузално правоотношение излага обстоятелства , че на 11.05.2007г. е сключен между ХХХХ ООД иХХХХ ЕООД договор за заем , с който на Ава Спорт ООД е предоставена в заем парична сума в размер на 600 000 евро . На 28.05.2008г. заемодателят Вест 64 ЕООД е прехвърлил вземанията си по договора за заем на В С С който от своя страна с договор от 08.06.2012 г. е прехвърлил вземанията си по договора за заем на ищеца , въз основа на който договор ищецът е придобил всички вземания на В С С в срещу длъжника по договора за заем от 11.05.2007 г. и прилежащите му споразумения и обезпечения, в това число и всички издадени на 01.06.2008 г. от длъжника записи на заповед с главници в общ размер на 958 729 евро, които записи на заповед са авалирани лично и от ответниците . За извършените цесии длъжникът АХХХХ е надлежно уведомен .

Вземането по договора за заем към 08.06.2012г. е било в общ размер на 1 429 837.74 евро, от които 600 000 евро – главница, 362 159 евро - договорна лихва, 25 085.60 евро неустойка за забава до 30.11.2009г. и 442 593.14 евро , считано от 01.12.2009г. до 08.06.2012г. .

На 08.06.2012 г. е сключен и договор за цесия, с който В С С е прехвърлил на ищеца вземането си по отношение на ХХХХ ООД с основание договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г., новиран със споразумение от 30.11.2009 г. като договор за заем за 152 308.60 евро главница. Към 08.06.2012г. общият размер на прехвърленото вземане е било в размер от 223 995.45 евро, от които 152 308.60 евро главница и 71 686.85 евро - неустойка за забава. Обстоятелствата по сключения договор за сух лизинг излага , поради факта, че и това задължение на ХХХт ООД , наред със задължението по договора за заем са включени като общи задължения по подписан между ищеца иХХХХ ООД на 08.06.2012г. погасителен план . Съгласно този допълнителен погасителен план между страните е постигнато съгласие за разсрочено погасяване само на главницата и договорната лихва от 1 139 553.20 евро към 08.06.2012 г. с краен срок за погасяване 31.12.2024 г.. При направени отстъпки от страна на ищеца като кредитор на ХХХХ ООД с погасителния план от 2012г. страните по него са се съгласили, че ако до 31.12.2024 г. главницата и договорната лихва в общ размер 1 139 553.20 евро бъдат погасени, то общото задължение от 1 653 833.19 евро по двата договора ще се счита изцяло погасено, като няма да се търсят и дължимите неустойки. Твърди се, че вноските по 2 погасителния план от 2012г. не са извършвани в срок, задълженията по него са погасявани частично, като на 17.02.2015г. е отправена покана за плащане до ХХХХ ООД и физическите лица АНГ. Б. СТ. и АН. АНГ. СТ. , получена на 17.02.2015 г. , изпълнение не е последвало, като последното плащане е извършено през декември 2019 г.. На 08.10.2015 г. просрочените вноски по погасителния план са в размер на 139 386.66 евро, като ищецът се е снабдил със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. След тази дата плащания са постъпвали , макар и частични с последно такова през декември 2019 г.. След цедиране на вземанията и подписване на погасителния план до подаване на исковата молба общата платена сума по вземанията е в размер на 154 388. 61 лева, или 78 937.64 евро, като в нея е включена и получена с разходен ордер сума в брой от 27.07.2012 г. от 3911.66 лева.

На 01.07.2020 г., предвид продължаващо повече от половин година неплащане ищецът е образувал изпълнителното дело въз основа на издадени в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1768/2015 г. на РС Монтана, към което на 08.10.2020 г. е присъединен и изпълнителният лист , издаден по ч.гр.д.№ 1767/2015 г..

С решение от 09.02.2021г. по молба на длъжника ХХХХ ООД е открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество , като с решение от 12.07.2021 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. В производството по несъстоятелност е прието като включено в одобрения от съда списък на приети вземания вземане на ищеца от 3 308 686.75 лева. , заедно с лихви върху главниците от 10.03.2021 г.., включващо вземането на ищеца по договора за заем от 11.05.2007 г.. в общ размер на 2 576 196.23 лева, в който са включени главница и договорна лихва по договора от 1 834 664.10 лева, заедно с лихва, начислявана от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Обосновава наличие на правен интерес от предявения установителен иск поради подадени възражения от длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и указания от страна на съда за предявяване иск за установяване вземанията , за които е издадена заповедта за изпълнение .

При така изложените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено , че АХ Б С и А А С дължат солидарно на ХХХХ ЕООД 75 274 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (06.10.2015 г.) до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1767 по описа на Районен съд Монтана за 2015 г.. Претендира се присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответниците АНГ. Б. СТ. и АН. АНГ. СТ. , чрез пълномощниците си по делото адвокат М.А. и адвокат В.Б. с подадените писмени отговори на първоначалната и допълнителната искови молби оспорват предявения иск по основание и размер .

Оспорват действителността на записа на заповед от външна страна с твърдения, че всички записи на заповеди по договора за паричен заем от 11.05.2007 г., както и всички 3 документи между ХХХХ“ ЕООД и В С са подписвани в гр. М докато процесният запис на заповед е издаден и подписан в гр. София, както и поради това, че е издаден в противоречие с обезпечителната функция на записа на заповед, заради което е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че договорът за заем от 2007 г. е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, чиято стойност напълно е покривала вземането на кредитора към кредитополучателя.

Правят възражение за погасяване по давност вземането по записа на заповед без конкретни доводи за изтекъл срок на погасителна давност.

Оспорват действителността на джирото с доводи, че ищецът не се легитимира като кредитор по договора за заем , поради нищожността на договора за цесия от 08.06.2012 г., поради което и джиросването на вземането по процесния запис на заповед не е породило действие.

По отношение на въведеното от ищеца с исковата молба каузално правоотношение по договор за заем от 11.05.2007г. , за обезпечаване задълженията по който е издаден процесният запис на заповед се поддържа следното :

Не се оспорва сключването на 11.05.2007г. на договор за заем , но се твърди, че същият е нищожен, тъй като заемодателятХХХ ЕООД, а впоследствие лицето В С , както и ищецът нямат разрешение за извършване по занятие дейност по предоставяне на парични суми в заем .

Твърди се, че сключените договори за цесия от 28.05.2008г. и от 08.06.2021г. , с което вземанията по договора за заем са прехвърлени са нищожни като привидни , сключени в нарушение на закона и добрите нрави .

Привидността на договора за цесия от 08.06.2012 г. се извежда от по-ниската уговорена цена за плащане вземането , от обстоятелството , че по така сключения договор цесионера Г ЕООД претендира за плащане от страна на длъжника сума по-ниска от размера на прехвърленото му вземане , липсата на плащане на договорената цена за прехвърляне на вземането, поради липса на средства за това , както и поради наличие на свързаност между страните по договора за цесия .

Привидността на договора за цесия от 28.05.2008г. се извежда от безвъзмездния му характер , очевидна свързаност на страните , липса на регистрация по ЗДДС на цесионера Венелин Стайков .

Оспорват валидността на погасителния план от 08.06.2012 г. с твърдения, че не са давали изрично съгласие, включително и липсва такова от заемополучателяХХХХООД (н.) за обединяване на задължения по договор за паричен заем от 11.05.2007 г. и по договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008 г. . Този план е изготвен едностранно от ищеца за различни по вид, падеж и основание задължения, без изричното им съгласие, което освен недопустимо е и и недобросъвестно действие, което води до нищожност на погасителния план от 08.06.2012 г. .

Относно размера на задължението по договора за заем от 2007г. се поддържа, че 4 задължението е произволно формирано към 08.06.2012 г.. в размер на 1 429 837.74 евро, като в тази сума е включено и задължението по договора за сух лизинг, а погасителния план не е подписан от длъжника и авалистите . Според ищеца подписаните 15 броя записи на заповед , авалирани от ответниците, обезпечават задължение в общ размер от 958 729 евро.

Тази сума е посочена като общ размер на задължението на АХХХХт ООД от кредитора ХХХЕООД към 28.05.2008 г., когато вземането симулативно се прехвърля от дружеството на едноличния собственик на капитала. Твърди се, че задължението не е в размер на 958 729 евро и записите на заповед не обезпечават този размер, тъй като размерът на посочената и натрупана лихва към 28.05.2008г. по договора не възлиза на сумата от 362 159 евро.

Задълженията на Ава спорт ООД към 08.06.2012 г. по договор за заем от 11.05.2007 г. не възлизат на сумата от 1 429 837.74 евро. Сумата вероятно е формирана след капитализация на лихви към главница, каквото съглашение няма в договора за заем и лихвата, както и неустойката са начислени в противоречие с добрите нрави и целта на закона. Оспорват уговорена в т. 4.1. от договора за заем от 11.05.2007 г. клауза за неустойка като нищожна, противоречаща на добрите нрави.