Решение № 11438 от 15.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11438 гр. София, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110141928 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ срещу Ц. Г.

М., ЕГН **********, за установяване, че дължи на „АББ“ ЕООД, с ЕИК *** сумата в общ размер от 1041,73 лв., формирана както следва: сумата от 758,94 лв., представляваща главница по Договор за кредит „БК“ № 909473_bc/17.03.2021 г., сключен между „аф“ ООД и ответника, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 162,82 лева (сто шестдесет и два лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.03.2021 г. до 13.10.2023 г., сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща неплатени такси и неустойки,за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63341/2023 г. по описа на СРС, 126ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 17.03.2021г. длъжникът Ц. Г. М., ЕГН **********, сключил Договор за кредит „БК “№ *** с „аф“ ООД, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лева. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0.0 % за първите 60 /шестдесет/ календарни дни и в случай че картата е активирана до 28.02.2020 г. и 43.20 %, за останалия период на договора, както и 45.90 % за останалия период на договора. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил нито едно от посочените договорни задължения съгласно чл. 8, ал. 4, ал. 5, и ал. 6 от Договора за паричен заем, поради което са начислени неустойки в общ размер на 130 лева. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. и на основание чл. 99 ЗЗД кредиторът „аф“ ООД като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за паричен 1 заем, на цесионера „АББ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него адрес. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на договор за кредит, но счита исковете за недоказани. Твърди че главницата не е изискуема, тъй като договорът не е прекратен едностранно. По отношение на претендираните неустойки, твърди, че подобни клаузи в договора няма, а дори да са налични, то те са нищожни. Сочи, че ищецът не е правно легитимиран да предяви иска, доколкото ответникът не е уведомен за цесията.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 63341/2023 г. по описа на СРС, 126ти състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Като ищецът е предявил исковете в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Поради което установителните искове са допустими.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за кредит, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, предаването на сумата на ответника, настъпил падеж и конкретния размер претенциите, прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените погоре обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че между аф ООД, в качеството на заемодател, и ответника Ц. Г. М., в качеството на заемател, е сключен Договор за кредит БК № *** от 17.03.2021 г.,; както и че по силата на горепосочения договор аф ООД е предоставил на Ц.

Г. М. револвиращ кредитен лимит в размер на 1000 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта БК. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0.0 % за първите 60 /шестдесет/ календарни дни и в случай че картата е активирана до 28.02.2020 г. и 43.20 %, за останалия период на договора, както и 45.90 % за останалия период на договора.

За да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът „АББ“ ЕООД излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в 2 резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя „аф“ ООД, позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г.

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.

В настоящия случай по делото е приет договор за цесия от 31.03.2022г., сключен между „аф“ ООД, в качеството му на цедент, и „АББ“ ЕООД, в качеството си на цесионер. Видно от договора цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени от цедента като заемодател и физическите лица, в качеството им на кредитополучатели. Видно от чл. 2.1. от Договора вземанията се индивидуализират в Приложение 1 към Договора, като това приложение следва да бъде съставено и подписано на хартиен носител от двете страни и същото е неразделна част от Договора. По делото посоченото в Договора Приложение № 1 не е представено, за да може съдът да извърши преценка дали предметът на извършената цесия обхваща и вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит „БК“ № 909473_bc, сключен с ответника. Такъв извод не може да бъде направен и от съдържанието на самия договор за цесия, доколкото вземанията, предмет на цесията, не са индивидуализирани по съдържание, насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически факт. Посочен е единствено общият им размер, както и, че произтичат от необслужвани договори за кредит на физически лица, без конкретизация.

Съдът намира, че не е следвало да дава указания на ищеца, че не сочи доказателства за надлежно прехвърляне на вземанията, доколкото на първо място, той е приложил Приложение №5, което обаче не конкретизира вземанията, отделно от това е представил самия договор за цесия, а фактът дали той е годен да установи действителното прехвърляне на вземанията е факт по съществото на спора, по който съдът се произнася с крайния акт.

Поради горното, при събраните доказателства в хода на заповедното и исковото производство, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано 3 валидно прехвърляне на процесното вземане от първоначалния кредитор към ищеца, поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, само ответникът има право на разноски.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. на основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА, което е представен и договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на адв. Г. следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК исковете от „АББ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б“ № *** БЛ *** ВХ *** срещу Ц. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул. „ШП № 55, ет.1, ап.1, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде установено между страните, че ответникът дължи следните суми: сумата от 758,94 лв., представляваща главница по Договор за кредит „БК“ № 909473_bc/17.03.2021 г., сключен между „аф“ ООД и ответника, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 162,82 лева (сто шестдесет и два лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.03.2021 г. до 13.10.2023 г., сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща неплатени такси и неустойки по Договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63341/2023 г. по описа на СРС, 126ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „АББ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б“ № *** БЛ *** ВХ *** да заплати на адв. И. М. Г., ЕГН **********, гр.София, ул. ул.

ГИ № 5 , ет. 2, офис 204 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4