Решение № 70 от 09.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. К., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101903 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на Районен съд – К., обективирани в съобщение и определение по ч.гр.д. № 1152/2025г. по описа на КрлРС, депозира исковата молба с правно основание чл. 422 от ГПК. Твърди, че са налице възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на ответника, които задължения към настоящия момент не били погасени. В подкрепа на това твърдение излага следните фактически обстоятелства:

На 23.02.2022г. между „Креди Йес“ ООД (кредитор) от една страна, и С.

Х. Л. (в качеството му на кредитополучател) от друга бил подписан Договор за паричен заем № *** с чиста стойност от 500.00 лева. Договорът бил с уговорен брой 6 вноски, всяка от които в размер на 141.00 лв. Първата падежна дата е била на 25.03.2022г. Последната вноска била уговорена за 23.08.2022г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период била в размер на 559.87 лв. За погасяване на задължението от страна на длъжника постъпили доброволни вноски в общ размер на 0.00 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „Креди Йес“ ООД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор от 23.02.2022г.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер се сключил Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД цедирал вземането си по Договор за кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

1

Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024г. било включено и вземането по Договор за кредит № ***, сключен между „Креди Йес“ ООД и С. Х. Л.. Това предпоставя правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск. Съобразно мотивите на т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, установителният иск може да бъде подаден и от цесионера, но в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК, който тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

Поради неизпълнение на задължението, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД пристъпил към принудително изпълнение, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК против С. Х. Л. за заплащане на дължимата сума по Договор за паричен заем от 23.02.2022г. Съдът е уважил искането на Заявителя и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 1152/2025г., с която е осъдил С. Х. Л. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата по непогасеното задължение по Договор за паричен заем от 23.02.2022г. сключен между „Креди Йес“ ООД и С. Х. Л.. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и връчителят събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, Районен съд – К. е указал на кредитора, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 12.01.2024г., вземане възлиза на 896.00 лв., от които:

500.00 лв. - главница, 59.87 лв. - договорна лихва, 336.13 лв. - неустойка. С пълномощно от 12.01.2024г., предишният кредитор „Креди Йес“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника С. Х. Л. - Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото не е било получено на посочения адрес като се е върнало с отбелязване - „получателят се е преместил на друг адрес“, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка. Копие от известието за доставяне е приложено към настоящата молба, като ищецът моли – в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за сключен на 12.01.2024г. Договор за цесия. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). Към момента на подаване на исковата молба, описаното задължение не е погасено, от което произтича и правният интерес за предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена 2

Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1152/2025г., а именно: 500 лв. - главница, както и сумата 75.00 лв. - реализирани от заявителя съдебноделоводни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.06.2025г. до изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 360.00 лв., на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Посочва банкова сметка за превод на присъдениште суми, а именно „ОББ“ АД IBAN: *****, BIC код: ***.

Ответникът - С. Х. Л., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.

В открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2026г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.

239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева или общо в размер на 75.00 лева или 38.35 евро.

Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по 3 ч.гр.д. № 1152/2025г. на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева или 38.35 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение С. Х. Л. от с. Д., община К., ул.

*** с ЕГН ********** по предявения иск от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *****, че С. Х. Л. от с. Д., община К., ул. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***** сумата от 500.00 лв. главница по Договор за потребителски кредит № *** от 23.02.2021г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата, което задължение е предмет на Заповед рег. № 625/05.06.2025г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. № 1152/2025г. по описа на КрлРС.

ОСЪЖДА, С. Х. Л. от с. Д., община К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *****, разноските направени в исковото производство в размер на 38.35 евро.

ОСЪЖДА, С. Х. Л. от с. Д., община К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *****, разноските направени по ч.гр.д. № 1152/2025г. по описа на КрлРС в размер на 38.35 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК, като същото да се връчи на страните.

Сн.Д.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4